Кръстьо Дъбов от зоопарка в Бургас: Гледах вълци като бебета у дома

Всеки ден влизам при пантерата Багира поне за час 

КОЙ Е ТОЙ

Кръстьо Дъбов е основател на зоопарка в Бургас. Преди 20 години учителят по биология създава ферма за пауни, която постепенно прераства в пространство за различни видове животни. След лицензирането на зоопарка през 2019 година се появяват и екзотични видове, като много от тях са единствени в България. С не малко на брой животни Дъбов има и специална връзка, тъй като ги е отгледал от бебета и към днешна дата не спира да полага лични грижи за тях. Сред тези животни са пантери, вълци и каракали.

Доли ТАЧЕВА

- Г-н Дъбов имате изключителни взаимоотношения с животните във вашия зоопарк. Силно впечатлява връзката ви с пантерата Багира, каква е нейната история?

- Преди 2 години взехме от приятелски зоопарк Калил - мъжка черна пантера. Беше бебе на няколко месеца. Живееше вкъщи, докато поотрасне малко, сега вече е в самостоятелна волиера. Когато стана на около година, решихме, че не може да бъде сам. Започнахме усилено да му търсим съпруга. Тогава научихме, че в един от европейските зоопаркове има малка черна пантера. Направихме връзка и си я взехме. Оказа се, че Багира е на 3 месеца и половина, много сладко коте. Стана като наше бебе. Гушкахме я, играехме си с нея и в един момент стана 80 кг.

- Какво е усещането да ви прегръща хищник?

- Нейната игра е малко груба. Единствено аз влизам при нея и поддържам тесен контакт. Тя е като мое дете. Въпреки всичко не бих казал, че съм в пълна безопасност. Когато вляза да играя с нея, а това го правя почти всеки ден поне по 1 час, тя се опитва да играе с мен като с малка пантера. Иска да ме захапе, да ме дръпне, да ми скочи на врата, което изисква винаги да бъда нащрек. Аз обикновено я хващам за двете бузи, доближавам я до лицето си, тя ме гледа право в очите и аз я целувам по носа. Позволява ми. Така се чувства щастлива и обичана, както и аз.

- Все пак не изпитвате ли страх?

- Навсякъде, където влизам, трябва да съм алфа. Ако животното усети, че ме е страх, може да се получи нещо неприятно. Винаги имам едно наум, като например не си показвам врата на Багира, не допускам да е зад мен, защото все пак е хищник. Дори да скочи да играе, за един човек може да бъде фатално. Никога един противник в природата не бива да усеща, че си по-слаб от него. В момента, в който го усети, взима надмощие. Аз не влизам само за забавление. Животните, както и хората, боледуват. Налага се да се поставят ваксини, да се обезпаразитят. Ако тези животни са абсолютно диви и никой няма достъп до тях, означава, че трябва да се упоят с медицински пушки. Това е стрес за тях. Докато аз мога да вляза, да ги прегърна, да им бия инжекция и да изляза, без да разберат.

- С полярните вълци също изглеждате близък. Каква е историята на Аманда и Марая?

- Бяха на 3-4 дни, още слепи, когато майка им почина. Наложи се да ги вземем и да ги отглеждаме вкъщи. Жена ми и дъщеря ми ставаха през три часа да ги хранят с мляко. Спяха при нас, за да може да ги топлим, и така до 6-ия месец. Толкова са привързани, че даже ни говорят. Когато вляза при тях, идват, целия ме облизват, прегръщат ме, толкова са щастливи, че съм при тях.

- Случвало ли се е да ви въртят номера?

- Винаги! Обикновено се правят, че не ме забелязват, и изведнъж ме хващат за крака. Ако нося кофа с месо, не им е интересно месото, колкото това да ми вземат кофата и да избягат. Налага се да ги гоня, за да си я върна. Полярните вълци наскоро ми бяха взели ключовете. Тъкмо влизах, те бяха увиснали на един ключодържател, взеха ги и ги гоних половин час, за да ми ги върнат. Нещо нормално е това. Имат чувство за хумор. С животните никога не можеш да скучаеш. Те нямат его като хората и са много чисти, истински.

- Посетителите имат възможност да се докоснат до някои от видовете в зопарка, така ли е?

- Да, ние сме единственият зоопарк в България, който има 6 контактни зони. Това са пространства, в които хората идват при животните. Разбира се, с придружител от зоопарка и предварителен инструктаж. Общуват с животните, хранят ги, галят ги, снимат се. Животните винаги чакат, най-вече децата, да влязат при тях, да се погалят, като котета са.

- Какви са видовете контактни зони?

- Зона 1 е тази с капибарите, които са единствените в България. Когато ги взехме, не бяха хит, но впоследствие станаха, и то в световен мащаб. Другата зона е с минипрасенца, големи са по около 40-50 см. Имаме зона с алпаки, зона с миникозички. Много атрактивна и също единствена в България е огромната костенурка Рафаело, която също е в контактна зона. Тя е най-голямата на Балканите, 75 кг е. Има още 2 съпруги, които пристигнаха за него. Те са около 50-60 кг. Най-новата зона, която сме на път да отворим, е "Остров Мадагаскар". В нея ще има свободно пуснати лемури. Влизайки вътре, посетителите ще получават пакетчета със семена или ядки. Лемурът ще скача на рамото ви, вие го храните, правите си селфи. Нещо, което го няма никъде досега. Идеята на контактните зони е хората да общуват с животните и да са доволни. Самите животни ги изпращат до вратата, усмихнати, така да се каже.

- За колко животни се грижите?

- В момента площта на зоопарка е 60-70 дка. Животните ни са около 700, над 60 вида. В тази бройка са включени различни видове гълъби, пауни, дребни животинки. Само пауните са 300-350. Имаме и свободно пуснати. Много е красиво напролет, когато се разперят. Интересното е, че пауните ни разбират, когато хората започват да се снимат с тях, и застават неподвижно за снимката. Започнахме от нулата. Бяхме на голо поле. Растителността ни беше оскъдна. Това бе една голяма овощна градина, която в момента, в който спряхме да пръскаме с химикали, всички дървета си заминаха. За 7-8 години сме насадили над 1500 дървета и храсти. Въпрос на време е те да поотраснат и това ще стане приказно място.

- Кога и как отворихте зоопарка в Бургас?

- Първо започнахме с фермата за пауни преди 15 години. Стана най-голямата в Европа и Азия. Имахме около 29 вида, най-голямата колекция. Всичко това на територията на овощна градина с кайсии и праскови. Без да искаме, стана така, че хората идваха, пускахме ги да ядат плодове, да гледат пауните. Всеки оставяше по нещо. След това станахме официално ферма за пауни, после парк с животни. В един момент община Бургас ми предложи да го развия като зоопарк, тъй като в града нямаше. Реагирах веднага и в рамките на около 5 години фермата за пауни прерасна в зоопарк Бургас. Не може да кажем, че животните живеят точно като в природата, но гледаме да се доближим до естествената им среда. Тук няма бетон, няма асфалт, ходи се по трева. На входа всеки може да си купи чашка с храна, която не е вредна за животните, и да ги храни, създавайки връзка с тях.

- По-рано споменахте капибарите, които не се отглеждат на други места. Има ли други животни, които за момента могат да се видят само при вас?

- Друга наша гордост са маймуните. В момента имаме около 12 вида и не всички могат да бъдат видени по другите зоопаркове. Първото кенгуру албинос се появи при нас, полярните вълци. Имаме и броненосци. Оказа се, че ние сме едва четвъртият зоопарк в Европа, който разполага с този вид бозайници. Не сме търсили този ефект, просто ни харесаха и искахме да ги вземем. Господ е с нас и ни помага да правим нещо по-причудливо и интересно.