Легендарният криминалист Ботьо Ботев: Убиецът на Георги Илиев беше изпуснат!

Бяла роза, руски символ на смъртоносно отмъщение, води към една от версиите

Кой стои зад създаването на българската мафия, която през 90-те години е наричана държава в държавата? Възходът на силовите групировки след рухването на комунизма ражда престъпен елит, който задкулисно дърпа конците в управлението на икономиката и на цялата страна. Борбата за разпределение на територии води до кървави гангстерски войни. В новата поредица на "България Днес" "Мафията и ченгето" Ботев разказва открито за началото на организираната престъпност в страната. В последната част на нашата поредица връщаме лентата към убийството на Георги Илиев, наречен посмъртно Последния дон.

"Не ме е страх. То си е Божа работа."

Това казва Георги Илиев, запитан дали не се опасява, че може да последва съдбата на брат си Васил, който е разстрелян на 25 април 1995 г. Жоро изрича тези думи на среща с Ана Заркова от "Труд" на 7 декември 1995 г., когато вече е поел властта в мощната групировка ВИС. По-късно ще я преименува на ВАИ Холдинг в памет на брат си. ВАИ означава Васил Андреев Илиев.

В средата на 90-те Жоро Илиев все още не е изявен като безспорен водач на борците. Известен е по-скоро като плейбой от заведенията, красивото братче на големия бос. Десетина години по-късно Георги е съвсем различен. Доказал е, че може да ръководи могъщата групировка, наследена от Императора Васил Илиев. Жоро е собственик на "Локомотив" (Пловдив) и прави отбора шампион през 2004 г. Тимът играе в евротурнирите и на 25 август 2005 г. отстранява ОФК (Белград) след победа с 1:0 на стадион "Лазур" в Бургас. Жоро Илиев, който вече е извоювал прозвището си Главния, отива да празнува победата в собственото си заведение "Буда бар" в Слънчев бряг. Бившият борец е в отлично настроение. Говори по телефона, вероятно за да получи поредните поздравления за успеха на "Локо". Денят е четвъртък, часът е около 23,30, когато се чува изстрел. Илиев се строполява на земята пред очите на около 30 свидетели. Георги е откаран от охраната си в поликлиниката на Слънчев бряг, където лекарите само констатират смъртта му. По-късно полицията ще установи, че босът е застрелян със снайпер в сърцето.

"След убийството на Георги Илиев бях на огледа на местопрестъплението двадесет минути по-късно - казва Ботьо Ботев. - Истината е, че имаше поне сто души, които можеха да желаят смъртта му и да я поръчат. Убийството на Георги Илиев трябваше да бъде разкрито. Имаше реална база, на която да се стъпи в това разследване. Но впоследствие някои неща бяха направени непрофесионално от страна на полицията. Намесиха се хора със сериозни позиции в този процес. По този начин беше попречено на хода на това разследване. Ще го кажа така: Липсата на професионален опит и лични амбиции осуетиха разкриването на престъплението."

Часовете след убийството в Слънчев бряг са изпълнени с напрежение. Повече от два часа продължават разпитите на свидетелите. По огледа на местопрестъплението се работи до сутринта на следващия ден. Прибрани са охранителните камери на заведението, които показват, че Илиев е седял в сепаре, което винаги е било запазено за боса и неговата компания. Директорът на РДВР – Бургас, генерал Красимир Петров съобщава, че свидетелите на убийството са чули пукот като от пиратка. След което Илиев се хванал за гърдите и се свлякъл на земята.

Информация, която идва от средите на бургаската полиция, сочи, че убийството на Георги Илиев може да е поръчано от руската мафия. Куршумът в сърцето на Главния бил отмъщение за смъртта на Валерий Силаруб. Силаруб е убит на 13 юни 1993 г. в дискотека "Златна ябълка", отново в Слънчев бряг. Братята Васил и Георги Илиеви са разпитвани като заподозрени. Вината им не е доказана и разследването е спряно. Говори се, че няколко дни след кончината на Силаруб пред вратата на хотелската стая на Васил и Георги е оставена бяла роза. Красивото цвете е руският символ на смъртоносна вендета. Дали това е истина или не, най-вероятно никога няма да се разбере. Безспорни са няколко неща: Васил и Георги са убити на дата 25-и с разлика от 10 години. Васил на 25 април 1995 г., Георги на 25 август 2005 г. На погребението си Жоро получава ново прозвище. Наречен е Последния дон.