Хисарските джумали са Дионисиевите мистерии

Тракийското наследство е живо

На празника се правел разюздан секс за плодородие

Кукерските празници в Перник и региона, които са най-известни, отминаха за тази година, но на други места предстоят. Като в Хисаря, където наближават. Само че там те се наричат "джумали". А традицията се пази още от древните траки и води началото си от Дионисиевите мистерии.

Джумалите са самобитните кукерски игри на населението от кв. Момина баня в града и съществуват още от езически времена. Траките са правили този ритуал в началото на пролетта. По християнския календар това става между Трифон Зарезан и Сирни заговезни, 50 дни преди Великден.

Главния кукер всъщност е образътна самия Дионис, който заедно със свитата си играе, за да е добра новата година. Разиграването на обреда започва от скален връх със светилище. Водачът на кукерите встъпва в символичен брак с Богинята Майка чрез жертвоприношение, което е известният курбан. Орфическите общества, поставили началото на този ритуал, са били мъжки - съставени само от "посветени" неженени мъже. Докато водачът, който бил жрец или крал, се "съвкуплявал" с Майката Земя, младите мъже и жени са правили разюздан секс, за да помогнат на природата да се възроди.

Постепенно обредът приема нови измерения, но се запазва условието кукери да бъдат само млади мъже. Те гонят момите, за да ги скубят, и ако им позволят, да се любят с тях. Тези закачки символизират първоначалните орфически оргии. Джумалите се обличат с женски дрехи, свирят с джумалски свирки и вдигат шум с хлопките, за да заблудят и прогонят Злите сили на зимата, които не позволяват да се изоре и оплоди земята.

Днес е запазено старото наименование с турски корен "джумал" - маскиран веселяк. Високите маски се наричат "каук" (тур. - висока шапка), а има и ниски - "капели". По всички маски има закачени огледала, за да отразяват грозното лице на Злото и да го плашат. Изработването на маските е сложна и трудоемка работа, която изисква специални умения. Всичко се нашива на ръка. В една маска има хиляди мъниста и пайети, разноцветни панделки, сухи цветя и гердани. Само няколко жени от селото имат уменията и привилегията да изработват кукерските маски. Тези възрастни жени са на особена почит и до днес.

В археологическия музей в Хисаря посетителите могат да видят автентични джумалски маски и облекла, както и други предмети, свързани с обредността. През 1933 г. група местни жители създават археологическо дружество, имащо за цел да събира, опазва и популяризира богатото археологическо наследство на Хисаря и неговия район. За председател на дружеството е избран запасният генерал Тодор Марков - жител на Хисаря. В своята вила той създава лична музейна сбирка, която през 1953 г. прераства в държавен музей. От 1960 г. музеят се помещава в сегашната си сграда, която е преустроена жилищна постройка от 40-те години на ХХ в. През 1979 г. в същия стил е построена нова сграда и музеят е разширен в южна посока. Сега той има П-образна форма с експозиционен двор и лапидариум. Музеят е с археологически профил. Експозицията му отразява хилядолетната материална и духовна култура в Хисаря и неговия район от новокаменната епоха (V хилядолетие пр. Хр.) до Възраждането. В археологическия отдел са представени интересни артефакти от различните исторически епохи, открити в града и близките местности. В музея са експонирани най-новите находки, открити през 2014 г. при археологическите разкопки на римските терми и тракийския селищен, търговски и култов комплекс от V-IV в. пр. Хр. при с. Кръстевич.

В етнографската изложба може да се разгледат оръдия на труда и предмети, свързани с бита и обичаите на населението в Хисаря и региона от епохата на Възраждането до края на XX в.

В Археологически музей Хисаря посетителите могат да бъдат и откриватели с интересните приложения с добавена реалност, които са подходящи както за деца, така и за възрастни. Audio museum guide - Аудиогайд с любопитна информация за избрани артефакти в Археологическия музей. Ползването на приложението е безплатно за посетителите на Археологическия музей.

Приключение в археологията VR - Забавна образователна игра с виртуална реалност. Тя дава възможност на посетителите да се запознаят с професията на археолога, реставратора и уредника в музея. Чрез специални очила участниците се въвеждат във виртуална среда и сами откриват, реставрират и експонират археологически артефакти. Играта е подходяща за възрастни и деца над 10 години. Времетраенето е около 30-40 минути. Играта се предлага в Археологическия музей и Туристическия информационен център.

Hisar Heritage е безплатно мобилно приложение, което може да се ползва след закупуването на магнит с добавена реалност от някой от обектите - Археологически музей, Римски терми, Римска гробница, Туристически информационен център. Магнитите предлагат различни теми и любопитни факти от римския град Диоклецианополис. Анимираните сцени представят истинска битка, пазарен ден или празнично събитие, в зависимост от съответния магнит.