Нов скандал: Печатите за СИК са поръчани с внушителна бройка отгоре

След "допълнителните" бюлетини в Костинброд се оказа, че и печатите за СИК са поръчани с внушителна бройка отгоре, съобщава блогът "Отворен парламент".
Освен "проблемните" бюлетини, намерени в костинбродската печатница "Мултипринт" преди вота на 12 май, има възможност организаторите на изборите да се сблъскат с още един скандал - броят на поръчаните и произведени печати за Секционните избирателни комисии също се оказва над нормата, показва съвместно проучване на Mediapool и блога "Отворен парламент" .

Според обществената поръчка , чийто възложител е Министерският съвет, който отговаря за организационно-техническата част на изборите, варненската фирма "Принтмарк" ООД е трябвало да изработи 13 550 печати за Секционните избирателни комисии (СИК), 1030 печата за подвижните СИК и 31 восъчни печати за Районните избирателни комисии (РИК). Поръчката е на стойност 39 474 лв. с ДДС и е изпълнена в срок в тези показатели, потвърдиха от фирмата.

Бройката на поръчаните печати обаче е с около 2500 над тази за Секционните избирателни комисии. СИК в страната са малко под 12 000, а подвижните СИК за този предсрочните избори бяха 84.

Допълнителните печати за секционните комисии са с около 1500 повече, а бройката печати за комисиите, обслужващи хора с увреждания е с около 900 над самите комисии. В същото време, обаче бройката подадена за РИК-овете е толкова, колкото са самите комисии - резерви няма.

Според, сроковете разписани в Изборния кодекс на 1 април, когато администрацията на Министерския съвет прави поръчката все още няма окончателен брой на подвижните урни за цялата страна. Крайният срок, записан в хронограмата на ЦИК за подаване на заявления от хората в неравностойно положение бе 11 април. Около началото на април обаче от ЦИК твърдяха, че има твърде слаб интерес към подвижните секции.

Според обясненията на ЦИК ролята на резервните печати е ясна, тъй като имало години, в които те се чупели и секционните комисии нямало как да продължат работата си. Колко резерви трябва да се произведат обаче е неясно, тъй като това не е разписано в Изборния кодекс. "Докато за бюлетините ние знаем, че се печатат с 10% повече от избирателния списък, такъв текст за печатите няма, но здравата логика сочи, че трябва да има резерва", обясняват от комисията.

От комисията обясниха и процедурата, по която един печат се сменя с друг. "При повреда на печата от Секционната избирателна комисия се обаждат на Районната, която сигнализира на областната администрация. След това отговорник от областта и представител на РИК отиват в секцията, подписа се протокол и печата се сменя", обясняват от ЦИК. Всеки от произведените печати има уникален номер и би трябвало да се нарани, а в протоколите се записват двата номера на печатите, които се полазват. След края на изборния ден те се прибират в чувала при бюлетините и се съхраняват до следващите избори.

В закона, обаче няма ясен и еднозначен текст какво се случва с произведените резервни печати.

Към момента печатите от изборите все още се пазят, както и допълнителните бюлетини, твърдят от Централната избирателна комисия. "Когато ситуацията се успокои, те тогава ще бъдат унищожени, а използваните бюлетини ще се съхраняват в областите до следващите избори", казват от комисията.

Междувременно проверка показва, че сигналите са проблеми с печатите в страната, по време на изборния ден не са никак малко. В РИК-Перник например е постъпило оплакване от страна на председател на секционна комисия в града, който твърди, че печата на секцията е изнесен неправомерно от нея.

Отново в същия район постъпва жалба от СИК 19 в града, където печатът изобщо не е наранен, каквото е указанието на ЦИК. От Районната комисия считат жалбата за основателна, но твърдят, че "нарушението не може да бъде отстранено", поради това гласуването е продължило.

Подобно нарушение е регистрирано и от РИК-Хасково, но там урната с пуснатите бюлетини, подпечатани с немаркиран печат е запечатана и гласуването е започнало наново след нараняването му.

ЦИК все още не е обобщила сигналите, постъпили в изборния ден и затова конкретна информация къде е имало злоупотреби или опити за злоупотреби с печатите в секциите няма.

От комисията, обаче неофициално заявиха, че в процеса на разглеждането на жалбите се е констатирало най-масовото оплакване - печатите не са наранени.

Изборните специалисти, обаче не се наемат да правят каквито и да е предположения защо се е случило това. От комисията също отричат да имат каквато и да е било комуникация с администрацията на Министерски съвет по темата за печатите. "За секционните комисии от МС преценяват, нито са ни питали, нито ние сме давали становище каква бройка е необходима", твърдят от ЦИК.

Оказва се, че не е ясно и на какъв принцип са отпечатани и 700 000 бюлетини за чужбина, при положение, че заявленията за гласуване извън страната са около 85 000. "Може би са изчислявали на база предходни избори или на нещо друго, но заявленията за гласуване не определеят броя гласуващи, а само откриването на секция", обясниха от ЦИК.

Според договора за обществена поръчка държавата е поръчала 8 343 000 бюлетини. От тях за страната са 7 643 000, в които влиза и 10% резерв, а 700 000 са за чужбина.