Граф Игнатиев искал да подчини българите

• Определя обесването на Васил Левски като "щастлив изход" 
• Трябва да ги превърнем в послушно оръдие на руската политика, казва дипломатът за народа ни 

Граф Николай Игнатиев е една от спорните исторически личности и не заслужава честта една от централните и най-оживените столични улици да носи името му.

Книгата на Янко Гочев "Убийството на Васил Левски. Виновниците" развива тезата, че Николай Игнатиев е пряко отговорен за обесването на Васил Левски. Тя придобива широка популярност сред българското общество и е доразвита от общественици и журналисти. Според изданието осъждането и екзекутирането на Апостола са дело на руския посланик в османската столица, който желае да унищожи единствения представител на революционното движение, който е за самостоятелни български действия. След обесването на Васил Левски граф Игнатиев изпраща писмо до Санкт Петербург, в което нарича убийството на най-великия българин "щастлив изход".

Макар различни политически режими у нас да го величаят и на него да са кръстени град, село и булеварди, внимателен прочит на биографията му разкрива, че не е работил с чисти помисли за Освобождението на България. А всъщност е искал да замени робството на Османската империя с не по-малка зависимост и подчиненост на Руската империя, която да ни контролира.

"За да бъде властта ни здрава и да не изисква постоянно извънредно напрежение от наша страна, е необходимо постоянно нравствено подчинение на съседните области и да превърнем българското и гръцкото население, от една страна, и арменското, от друга, в послушно оръдие на руската политика и в постоянни съюзници, като унищожим всякаква възможност за преминаването им във враждебен лагер", пише Игнатиев, който през 1864 година е назначен за извънреден посланик на Русия в Цариград.

Николай Игнатиев получава сведения за работата на БРЦК в българските земи посредством руския консул в Пловдив Найден Геров. След разкритията около Арабаконашкия обир от есента на 1872 година и започналите арести на дейци на БРЦК Игнатиев изпраща инструкция до руския генерален консул в Букурещ И. Зиновиев да подпомогне Любен Каравелов да се укрие от властите.

Но плановете му да помага на българските революционери не са никак безкористни, защото е наясно, че ако въстаналите народи попаднат под западно влияние, това ще се отрази на руските интереси на Балканите: "...ако въстаналите срещу турците народи не бъдат под наше, а попаднат под западно влияние, тогава неизбежно нещата на Балканския полуостров така ще се променят, че ще бъдат несравнимо по-вредни за Русия".

С телеграма от 1/13 септември 1875 година Николай Игнатиев нарежда категорично на руския генерален консул в Букурещ: "Изяснете на българите безумието и вредата от опитите, обречени на неуспех... Обстоятелствата сега са неблагоприятни. Нека запазят средства и кръв за друга минута. Действувайте незабавно за предпазване от нещастието". Думите му са повод зачестилите опити за въстание и освобождаване на родината ни.

"Живеейки в дружба със султана и разпореждайки се с министрите му, бихме могли да подготвим автономията на едноверците и задължените нам християни, да обезвредим Турция и придобивайки правото да се разпореждаме на Проливите, да оставим султаните в Цариград да доизживяват дните си, докато може да се мине без тях, като намерим такова решение на Източния въпрос, което да остави в наше безспорно владение Проливите и съответно - влиянието ни върху българите, гърците, сърбите и арменците", пише още Игнатиев в книгата си "Записки".

Граф Игнатиев е представян в руската преса като "Руският княз на българите". Печели славата си заради подкрепата за създаването на Българската патриаршия и позицията му в острия българско-гръцки спор по този повод. Инициатор е на сключването на несъгласуван с руското външно министерство Санстефански предварителен мирен договор между Русия и Османската империя на 19 февруари/3 март 1878 година.

Клаузите в договора целят създаването на "Голяма България", която да бъде под руска доминация. "Брилянтните, но безразсъдни" инициативи на Игнатиев се оказват сериозна дипломатическа грешка за Русия.

Договорът е бил неизпълним предвид сключеното още през 1876 година секретно Райхщадско споразумение между Русия и Австро-Унгария и това лишава Игнатиев от възможността да стане първият български княз. Според споразумението, което е подписано още преди началото на руското-турската война, "ако се стигне до териториални промени или разпадане на Османската империя, създаването на голяма компактна славянска или друга държава е изключено", което разбива мита, че е имало някога възможността за съществуването на "Голяма България".

След като Русия подписва Берлинския договор, който осакатява българските територии, руското външно министерство е подложено на критики и обвинява Николай Игнатиев, че е превишил правомощията си при сключването на предварителния Санстефанския договор, като по този начин е влошил дипломатическата позиция на страната.

След идването на власт на император Александър III през 1881 г. граф Игнатиев е министър на държавното имущество. Макар да заема поста само за малко повече от месец, в този период Русия провежда невиждани погроми срещу еврейското население в южната част на страната.

"В Петербург съществува могъща полско-жидовска (от руската дума жид - обидно прозвище за евреите) група, в ръцете на която се намират банки, адвокатурата, значителна част от пресата и др. обществени работи... Всеки честен глас от руския живот бива заглушаван от полско-жидовските викове, твърдящи, че руските искания следва да бъдат отхвърлени като остарели и необразовани", пише Игнатиев, демонстрирайки явен антисемитизъм.

Игнатиев решава да прехвърли вината за случващото се на самите жертви на насилието - руските евреи. Независимо от това, че мнозинството от тях живеят в нищета, едва свързващи двата края, те са обвинени в експлоатация на руското население, а погромите биват провъзгласени за естествен отговор срещу тази експлоатация. На 3 май 1882 г. по инициатива на граф Игнатиев биват публикувани Майските правила, с които се налагат огромни ограничения на правата на евреите - забранено е да живеят в села и в градове с по-малко от 10 000 жители, наложена е квота за достъпа на евреи до висше образование и за упражняване на определени професии.

И не на последно място - през 1906 г. на Игнатиев му е издигнат паметник в центъра на Варна, докато още е жив. Но никога не е имало негов монумент в Русия.