Порои през 1868 г. провалят Освобождението

Учени разкриват след проучвания

Проливни дъждове променят плановете на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и обръщат хода на историята

Проливни дъждове провалят плановете на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа в националноосвободителната борба! Това разкрива доц. д-р Николай Хрисимов пред "България Днес" навръх националния празник на България. Ученият от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" намира исторически извори за обединената чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, които се очаква да бъдат публикувани.

Откритието обяснява неуспеха на смелите герои при опита им за вдигане на общонародно въстание през лятото на 1868 г. "Обикновено сме свикнали да разглеждаме историческите събития извън контекста на заобикалящата ги среда, като с най-голяма сила това се отнася за метеорологичните условия, в които то протича. Четата е трябвало да мине Дунава към България на 4 юли, но минава на 6 юли именно поради пороите и заради това се проваля въстанието - чакат ги по друго време", уточнява ученият.

Четата на двамата революционери действа за кратко време, но оставя трайна следа в съзнанието на българите. "За първи път на българска територия българи виждат хора в униформи, подготвени, обучени и оказващи отпор на турците. На практика четата си изпълнява мисията - стига до Стара планина, а част от нея и до Игликина поляна. От този момент мисленето на българите се преобръща. Дотогава те са раята. Разбирането е, че четниците са преминали, акцията е неуспешна и българите са си взели поука и не е имало повече чети. Всъщност по това време се е готвело огромно въстание, а четата носи въстанието - хората й са негови предвестници. С течение на обстоятелствата се оказва, че това, което им се стоварва от небето, успява да промени хода на историята", посочва доц. Хрисимов.

По думите му погрешно се смята, че след като събитията се случват през лятото, е било жега. "В запазените спомени на оцелели участници в бойния път на четата само веднъж се споменава за това, че ги завалява дъждец. Обръщайки се към спомени на очевидци на събитията от местното население, там, където четата е водила сраженията си, се оказва, че имаме свидетелства поне за един нощен проливен дъжд. Той вали през нощта, когато четата се оттегля след сражението при Дълги дол и се озовава в местността, която след това ще бъде наречена Канлъ дере (т.е. Кървавото дере). Именно този порой явно е и причината четата да се придвижи толкова малко на юг и дори в един момент да се изгуби", казва историкът.

Той проследява известията за четата във вестник "Дунав". "Забелязахме нещо изключително интересно. Освен изключително ценната информация за паниката, която предизвиква четата сред местните власти, в тези броеве прави силно впечатление рубриката за времето. Проследявайки описаното в нея, се оказва, че още от началото на юли върху български етнически земи (Мизия, Тракия, Македония) се изсипват непрекъснати проливни дъждове", отбелязва ученият.

Всички сведения са от първо лице, т.е. това са дописки на очевидци на случилото се. "Падналите тогава дъждове в някои случаи са толкова проливни, че трудно бихме могли да си ги представим. Най-красноречивият пример в това отношение е случилото се на 4 юли в Плевен. По описанието там е станал своеобразен потоп, вследствие на който малката рекичка, протичаща през града, се превръща в бързотечаща и пълноводна река, която взима и няколко човешки жертви. Подобна, но не чак толкова стряскаща картина е описана и от много други места по българското землище", проучва доц. Хрисимов.

Лошото време от Скопие до Тунджа дава отговор на въпроса - защо четата преминава на българския бряг с два дни закъснение. След обучение бойците преминават Дунава от румънското село Петрушан и стигат до Габровския Балкан, а някои и по-далеч. Предвид трудните метеорологични условия и тежкия боен път пиедесталът, на който са издигнати борците за свобода, трябва да се извиси още повече, категоричен е историкът.

Той успява да докаже и точния брой на четниците - 155 души, описан е в статията му "Бойният път на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа".

Трима революционери от Павликени

Изследвания относно четата и нейното движение в Павликенския регион прави доц. д-р Диана Митева. Тя идентифицира самоличността на трима души от Павликенско, включили се в четата - Цани Денчев Симеонов и Коста Минчев Минков - от село Недан и Ганю Иванов, известен с името Малък Ганю, от село Димча. В павликенския край е имало предварителна информация кога ще пристигне четата, така Цани Симеонов разбира от революционери в Бяла черква и се включва в четата, след като тя преминава река Дунав. Коста Минков се присъединява към нея в земите между селата Батак и Караисен, а Ганю се включва преди първата битка в Караисен. И двамата четници от село Недан носят барут и куршуми, а Цани и оръжие, което е доказателство, че четниците са запасявали с оръжие новоприсъединилите се.

Предполага се, че преминаването на четата е било предварително известено на част от българското население и че в нея вероятно са се включили и други мъже, чиято самоличност не е известна до ден днешен.

Лобно място

Спор за лобното място на Хаджи Димитър се води до днес. Официално се смята, че той е загинал на Бузлуджа.

Все повече историци се обединяват около версията, че героят е бил тежко ранен там и пренесен от другари до връх Кадрафил над средногорското село Свежен. Там в началото на август всяка година се отбелязва годишнината от смъртта му.