Баронеса Наталия Бардска, майката на Алекс Раева: От 4 години не съм излизала от къщи

Комунистите ни изселиха от София в Батак като "белогвардейци"

Коя е тя
Наталия Бардска е родена през 1941 г. в София. Потомка е на стар руски дворянски род от Санкт Петербург и е истинска баронеса. Завършила е ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1964 г. Играе на сцената на Хасковския театър, а от 1968 г. е част от трупата на театър "София". Има кариера и в дублажа. Измежду сериалите с нейно участие са "Завръщане в Рая", "Амиго и неговите приятели", "Семейство Симпсън", "Царят на квартала", "Сестри по неволя", "Усещане за любов" и стотици други. Записала е множество радиоприказки за "Балкантон", участвала е и в много радио- и телевизионни постановки. През 2018 г. е удостоена с награда "Дубларт" за цялостен принос от Гилдията на актьорите, работещи в дублажа (ГАРД). Вдовица е на актьора Илия Раев. Майка е на певицата Алекс Раева и актрисата Веселина Раева, в момента професор по сценична реч в НАТФИЗ.

- Г-жо Бардска, вие сте една от най-ярките представителки в изкуството на второто поколение на руската емиграция след 1917 г. в България. А те бяха цяло съзвездие - вашите колеги Таня Масалитинова, Юрий Яковлев, Александър Притуп, пианистът и композитор Евгений Комаров, един от откривателите на Лили Иванова, певицата Ирина Чмихова, балетистите Фьодор Лобанов и Пьотър Худяков... С кои от тях сте работили през годините?
- С Александър Притуп и Юрий Яковлев бяхме колеги в театър "Сълза и смях". Притуп после отиде в друг театър, но с Юрий се засякохме и най-интересното е, че с него работихме много в радиото. Често ни викаха да озвучаваме различни поетични предавания. Най-смешното беше, че няколко пъти ни викаха да четем български народни приказки. Звучаха и български народни песни. И Юрката викаше: "Е, какво стана бе, Наташка, двама руснаци да четат български народни приказки по радиото!".
- Създаваше ли ви проблеми заради произхода ви комунистическата власт в България след 9 септември 1944 г.?
- Е, как да не! Ние бяхме изселени от София в Батак. След това отидохме в Сливен и живяхме там 11 години, завърших там гимназия. Описвам тези градове в моите спомени. Отношението на хората беше прекрасно, макар че нас ни пратиха в работнически квартал. Даже мои преподаватели бяха двама роми, завършили - единият литература, другият история, в Московския университет. Бях предложена за златен медал при завършването на гимназията и сутринта трябваше да бъда знаменосец, да нося знамето на училището на откриването на учебната годна, но отгоре се обадили и не ми дадоха нито медал, нито да нося знамето. Тогава за първи път у мен отекна думата "белогвардейци", за което не се бях замисляла никога преди това.
- Не мога да не ви попитам и за друг ваш колега, потомък на руски емигранти - актьора и певец Стефан Воронов, който, за съжаление, си отиде много млад...
- Не, не успях да играя с него, но имам контакти със Сашко Воронов, сина му, особено покрай дублажа... Чувала съм обаче от майката на Стефан Воронов, тя после живееше в Съветския съюз, че нейният съпруг, бащата на Стефан - Александър Воронов, е бил влюбен в майка ми. Тя беше голяма красавица, нямаше мъж в София, който да не се обърне след нея. И Стефан ми казваше: "Виж колко е малък светът!".
- Как се отнасяте към идеята за преименуване на софийски улици, носещи имената на руски генерали и държавни дейци?
- Ох, не ме питайте, за мен това е болна тема! Не искам даже да говоря, сърцето ми кърви само като чуя такова нещо. Защото това са хора, които са заслужили да присъстват в паметта на българите. И сега ние фактически не уважаваме паметта не само на тези руснаци, но и на самите наши български деди и прадеди, които са били признателни на тези хора. Но аз не вярвам да се поддаде българският народ. Мисля, че българинът има здрави устои, все пак разчитам на това.
- Каква е тайната да запазите своя уникален глас, познат на поколения българи от радиото и телевизията, от дублажа на чужди филми?
- Не е никаква тайна! Като ми казват "израснахме с вашия глас", аз си викам: "Ама, чакайте сега, имам чувството, че и от ковчега ще чуват гласа ми". Гласът изразява същността на човека. Радвам се, че това ми е запазено при цялата ми физическа развалина. Има значение и това, че съм със своите си зъби. Но на тема здраве не ми се говори. От четири години не съм излизала изобщо от вкъщи. С проходилка съм. Имах проблеми със счупени прешлени, след това циментирани, после спукани, после не успях да си сменя ставата... Всичко тръгна от сърцето. Аз страдах много години от излизане от ритъм, но в много лоша, тежка форма. Непрекъснато бях по болници да ме вкарват в ритъм. Сложиха ми и пейсмейкър. И се получиха много съдови проблеми, оттам и рана, въпреки че нямам диабет.
- При битов инцидент ли пострадахте, или на сцената?
- Паднах заради сърцето. Събрах двете граници на кръвното. Пиех лекарства за сваляне на високия пулс, който стигаше до 170. И веднъж пулсът ми спадна много, аз загубих съзнание, сигурно за секунди, но се озовах на пода в цял ръст и оттам започнаха проблемите. Но на сцената не съм имала инциденти. Само с Алекс бях падала с шейна и шест месеца не можех да се възстановя, имах счупен последен прешлен на опашната кост, който няма как да се циментира. Той после зарасна, но с годините там се появи проблем, заради който се изкриви гръбнакът и се започна изместване на прешлени... Изобщо - една дълга история.
Съпругът ми - актьорът Илия Раев, почина през 2017 г. Дотогава аз се държах. Спасявах се с писането на мемоарната ми книга. Лекувах душевните и физическите болки с книгата за моя живот и на моето семейство. Преписвала съм я 10 пъти, съкращавал съм, съкращавала... А Ицко Финци, с когото сме стари приятели, ми вика: "Абе, Наталка, не се безпокой, аз 60 страници от моята книга съм ги съкращавал 8 години!".
- Вашата дъщеря Алекс Раева каза в едно интервю, че вие сте я амбицирали и насочили да участва в кастинга за певица в "Шоуто на Слави". Така ли беше?
- Общо взето, така беше. Защото тогава бяха години, когато трябваше отнякъде да се изкарват пари. И аз си помислих, че тя, ако отиде там, за беквокалистка, ще вземе да изкара някой лев. От тази гледна точка. Изобщо нямах представа какво представлява тази машина при Слави.