Любо Чаталов: Хвърлих бастуна!

*Легендарният артист на 75 г.:

*Възстанових се след падането от терасата, Камелия е моят ангел хранител, ще правим сватба!

"Хвърлих бастуна! Вече съм възстановен, но не смея да се радвам още, след като паднах от терасата. Три месеца ми трябваха и вече съм добре, а ми даваха година, прекарана почти през цялото време на легло. Пушка съм." Това казва легендарният Любо Чаталов, който само преди дни стана на 75 години и дори бе честван с филма с негово участие "Живот до поискване" в Дома на киното.

"Камелия е моят ангел хранител. Тази жена ме измъква от какви ли не ситуации. Тя сега работи и за двамата, постоянно. Като паднах от три метра и счупих шест ребра, много ме болеше. Не знаех дали изобщо ще мога скоро да ходя, но Господ се смили над мен", допълва Любо. Оказал се много издръжлив и дори вече не използва бастуна, с който си помагал при ходенето. В началото на другия месец му предстои операция за премахване на перде на дясното око, която бе отложена заради падането.

"После, като се пооправя, защо пък да не направя една сватба с КамИчето? Тя е голямата ми любов", пита се 75-годишният актьор.

По-младата поетеса с 19 години от него му готви не само завъртени и сложни манджички, но и такива, лесни и пролетни. "Тя е била готвач в ресторант, има много таланти и много ме глези. Всичко обичам да ям от нея", с усмивка споделя актьорът. Чаталов не иска да спира, защото според него нищо друго няма да му остава, ако го направи. "Ето садим си тук в градината какви ли не зеленчуци, плодове имаме, изхранваме се, децата също помагат. Не искам да се залежавам като пенсионерите, защото съм дотам, ако почна да го правя. Имаше опасност да се сдобия с една хубава пневмония, но за щастие, се отървах само със счупените ребра и нищо повече не ме сполетя", казва Чаталов.

Падането му било не под въздействието на алкохол, а защото не видял стълбите, било тъмно. "Толкова народ се притесни, не само децата ми. Просто като си известен и всеки започва да звъни и да пита", казва Чаталов. А прекрасната Камелия допълва до него, че самият Любо е цяло чудо и в нейния живот. "Не смеех да кажа, че рехабилитацията му е успешна. Но той е жив и здрав. И на тази възраст си е все същият хашлак, неподвластен на времето", допълва чаровницата, която го пази от хорското внимание, докато се възстанови.

Въпреки повечето от 200-те му роли Любо Чаталов не получи допълнителна пенсия и едва преживява със своята. Затова обаче не иска да говори, тъй като му се стори безсмислено, каквото и да каже.

"Изтъркано е вече, писна ми да се коментира. Разбирам да има някакъв развой, да се говори, а то на тези горе изобщо не им пука за тези долу, народа", казва Чаталов.

Най-много му липсва контактът с любимия му приятел Иван Иванов.

"Той ми беше като опора, най-добрият приятел. Често се чувахме, идвахме си на гости, и той на село, и аз на село, близо живяхме. Но... имало да се случва с него. Много се натъжавам, като си спомня колко важни в живота ми хора си отидоха", казва Чаталов.

От време на време при него идват и деца, които искат да ги подготвя за влизане в НАТФИЗ. "Мислят си, че е много лесно, важно е да са красиви и да поназнайват някакви неща. А тази професия е една голяма борба, трябва да имаш и характер за нея, не от всеки става въпреки таланта му", казва Чаталов.

За себе си синеокият любимец на публиката казва, че малко късно се осъзнал като актьор - на 29 години. Но пък киното го залюбва още от студентството му и (почти) не го пуска на театралната сцена. Първоначално Любо тръгва да учи градско озеленяване. Сега често си мисли дали, ако беше станал паркостроител, нямаше да е спечелил от далаверите, за които пишат вестниците. В института участва в театралната група и на един студентски преглед дори печелят награда с "Юнаци с умни калпаци". Обаче след това на изпита по висша математика получава двойка. И според тогавашните правилници е длъжен да прекъсне студентството и да отработи някъде 8 месеца. Уреждат го в метеорологичната служба на летище София. Там вече работи младежът Иван Иванов, бъдещата звезда на българското кино. Двамата стават големи приятели, но тогава и през ум не им минава да стават актьори. Само че в метеослужбата работи и друг младеж - Славчо Маленов (днес професор в НАТФИЗ), който се готви за изпит и по цял ден рецитира стихове от Валери Петров: "Трам та ра-ра, трам та ра-ра, за пазачите на фара...".

Та този Маленов убеждава приятелите си да опитат. Той и Чаталов кандидатстват куклено майсторство и успяват. Иван Иванов щурмува ВИТИЗ, но не успява. На следващата година го приемат, Чаталов се прехвърля актьорско майсторство и така двамата се събират.

"Ей за това приятелство цял живот ще съм благодарен на Господ. Какво ли не преживяхме с Иван...", казва не бе съжаление с днешна дата Любо Чаталов.