Председателят на фондация "Фодар" Антоан Божинов: Във фотографията няма граници

Най-важно е какви послания ще отправите към зрителя, когато го заснемете

Кой е той

Фотографът Антоан Божинов е роден на 10 януари 1958 г. в с. Златия, недалеч от гр. Лом.

Антоан Божинов взема огромно участие във фотографския живот на страната.

През 1984 г. му е присъдено званието "фотограф-художник" от Комитета за култура.От началото на 90-те той изцяло се обръща към фотографията. През 1999 г. създава фондация "Фодар", която и до момента провежда единственото в страната международно фотобиенале. През 2005 г. става хоноруван преподавател по фотография и полиграфия в НБУ, а от 2006 г. преподава и във ФЖМК на СУ "Св. Климент Охридски".

Публикувал е в повече от 30 български периодични издания. Негови авторски изложби са показвани повече от 50 пъти в страната и чужбина - Гърция, Испания, Португалия, Франция и Русия.

- Господин Божинов, в момента върви вашата изложба на фондация "Фодар". Разкажете повече.

- "Фодар" е международен фотофестивал, който включва международен конкурс, но освен това има теоретична рамка, която е насочена към млади хора студенти, които искат да се занимават с фотография. Все пак основният елемент е международният фотоконкурс, който се провежда на две години. Фестивалът е подкрепен от Национален фонд "Култура" и Столична програма "Култура".

- Заснели сте много актова фотография във вашето творчество. Какво означава за вас голото тяло на човек?

- Голото тяло няма особено отношение към "Фодар", но това е един обект, който може да внушава различни емоции и чувства за наблюдателя. То в никакъв случай не се изчерпва с еротичното и пошлото. Голото тяло като обект занимава изкуството въобще още от праисторически времена. От онези времена са открити първични глинени фигурки на жени с подчертани полови белези, които в най-общия смисъл са символ на плодовитост. В интереса на човечеството голото тяло винаги е било на фокус.

- Как се развива отношението към голото тяло във времето?

- Да кажем, по времето на соца и 90-те години голото тяло означаваше свобода. Днес обаче има една променена позиция, която е на базата на правата на човека и съобразяването с различни религии и не е особено добре да показваш голо човешко тяло.

- Каква е вашата творческа позиция по този въпрос?

- Лично моят поглед е от 80-те и 90-те години и до днес, което означава свобода, отхвърляне на всякакви догми и ограничения. Да се показваш гол, това е освободеност и позиция и ценностна система. Навремето имаше по къмпингите нудистки плажове, от които много малко останаха. Парадоксално е, че по времето на соца хората бяха доста по-освободени, а в днешно време са доста "по-стегнати".

- Снимате и женски тела, които не се вписват в общоприетите рамки за хубост?

- Тук въпросът е кое е красивото. Дали общоприетите стандарти за красота са единствените възможни в нашето общество? Всеки има свой собствен стандарт. Едно по-пищно тяло, което е било еталон за тяло през 18-19 век от времето на Рубенс, носи не по-малък естетически заряд от този на манекенката от корицата.

- За вас музиката е олицетворение на женското тяло, така ли?

- В един момент женското тяло и музиката вървят успоредно. Музиката е някакъв тип звукова поезия, а женското тяло, поради това, че ние сме до някаква степен животни, възприемаме тази мелодия и започваме да участваме в нея. Има един вид зрителна поезия, която ние, мъжете, извличаме от поезията на женското тяло, но в крайна сметка е важно какви послания ще отправите към зрителя, когато го заснемете, и каква метафора ще създадете с едно голо женско тяло.

- Тези петънца на зърната в социалните мрежи и прашки на задните части как действат на изкуството ви?

- Това не е по-добре. Нито за модела, нито за фотографа. Най-често се казва, че минаваш в областта на порнографията, което не е по никакъв начин моята цел. Просто моята цел е естетиката на човешкото тяло.

- Правите портрети на хора, деца, попове и всякакви хора. Кое е по-важно за вас - портретът или моментът?

- Аз като преподавател уча студентите си, че жанровете, в които експериментира един фотограф, са нещо много хубаво, докато се научиш да работиш в съответния жанр. Пейзаж, актова или стрийт фотография няма значение. Много е важна задачата, която си си поставил и да я изпълниш с все сърце. Да се почувстваш удовлетворен от себе си.

- Снимате ли всичко, което ви интересува?

- Малко снайперистки подход трябва да имаш във фотографията и да хванеш това, което се случва на момента. Няма втори изстрел. Ти можеш да хванеш един чудесен портрет и същевременно да се случат куп неща около теб, които трябва да ги хванеш. Просто фотографията няма граници!

- Кои са ви любимите теми, по които снимате?

- Аз снимам всичко, което ме интересува. Снимането също се мени във времето. В момента сме в друго поколение, което снима най-вече себе си с телефони, но когато си насочил обектива към някой друг, нещата се променят. Тогава можеш да хванеш нещо по-истинско и емоционално.

- Много от операторите искат да станат фотографи?

- Картинката за спрелия момент е ключова според мен. Това да покажеш уменията си за спрелия образ е нещо, което допълва това, което искаш да кажеш. Едно нещо можеш да го кажеш по много начини, но ти избираш начина на изказ. За мен това е фотографията.

- С какво друго се занимавате?

- Навремето започнах да правя "Фодар". В момента трупам текстове, защото съм в преподавателска среда - теория и критика на фотографията. Затова сега снимам само за удоволствие с телефон. Имам едно лентово апаратче, за да си правя кефа от време на време.