Българските шпиони - смърт, почести, затвор

От Освобождението и до днес

Най-често работят в полза на Русия

Арестът и последвалите присъди в края на миналата седмица във Великобритания срещу трима българи, признати за шпиони в полза на Русия, ни връщат назад във времето, когато немалко нашенци са обслужвали безвъзмездно или срещу материални облаги интересите на Руската империя, а впоследствие и на сталинския СССР.

Особено интересен е случаят с "двойния шпионин" - именития възрожденски деец, поет, публицист, съратник на П. Р. Славейков - Светослав Миларов. Още преди Освобождението той е обвинен от българските революционери за турски агент. В края на 80-те години Миларов, както и други проруски ориентирани общественици, емигрира в Одеса. В началото на 1889 г. той оглавява група, която си поставя за цел убийството на княз Фердинанд. Заговорниците се свързват с Александър Кривцов, представител на руската организация Славянско благотворително общество, който ги снабдява с оръжие и пари. Получил разрешение за връщане в България, Миларов пристига в София, след което заедно с Попов започват да следят Фердинанд и на няколко пъти се доближават до него. Те така и не стрелят по княза и скоро се отказват от цялото начинание.През 1891 г., по време на разследването на атентата срещу Стефан Стамболов, при който е убит министърът на финансите Христо Белчев, полицията стига до част от информацията за заговора от 1889 г. Макар в действителност да нямат отношение към атентата срещу Стамболов, Миларов и Попов са признати за виновни и са осъдени на смърт. На 15 юли 1892 г. Светослав Миларов е обесен в двора на Черната джамия в София.

Единственият син на Светослав Миларов - Светослав Светославов Миларов, завършва инженерство в чужбина. Той се жени за сестрата на бившия посланик на Царство България в Рим и последен български пълномощен министър в Москва Иван Стаменов. Съдбата на Иван Стаменов е обвита в мистерия след 9 септември 1944 г. Сталински висш разузнавач твърди в мемоарите си, че българският дипломат е съветски агент с агентурно прозвище "Наследник". Според сталинския генерал Стаменов е посредничел в качеството си на агент на Съветите за сключването на "втори брестки мир" между Москва и Берлин през 1941 г. Павел Судоплатов отива още по-далеч, като разкрива, че съпругата на Стаменов, полурускинята Люба, химик по образование, дори е била служител в една от московските лаборатории, ръководени от Лаврентий Берия. След победата на "народната власт" в България следите на реалния или мним агент "Наследник" се губят и никой не знае и до днес къде завършва живота си.

През 1942 г. е обесен като съветски щпионин известният български генерал Владимир Заимов. Според обвинението той се е "поставил в услуга" на съветското военно аташе в София Т. Б. Сухоруков и е получил агентурен псевдоним "Азорский". Вината на сина на видния възрожденски деец и революционер Стоян Заимов и родената в Лвов дворянка Клавдия Корсак не е доказана и досега. Спецове в тематиката предполагат, че и Стаменов, и Заимов са били натопени от резидентите на Кремъл в София, за да се прикрият имената на истинските съветски шпиони в България.

След 9 септември 1944 г. "ловът на шпиони" продължава, но вече на мушката на ДС са нарочените за агенти на ЦРУ и други западни служби за сигурност. През 1968 г. е арестуван в центъра на София известният столичен кардиолог и шеф на вътрешното отделение на Първа градска болница д-р Радан Сарафов. Според обвинителните материали е бил вербуван още през 1939 г. за Сикрет Сървис от английския военен аташе полковник Рос. През 1948 г. бил във връзка с френския аташе майор Марсел Сима. А през 1956 г. вече "е произведен" в агент на ЦРУ. Д-р Сарафов е разработван от ДС по делото "Галантния" заедно с дъщеря си Христина, която учи в Швейцария и работи като стажантка в ООН и чието дело е озаглавено "Мухата". Последвалият процес е скалъпен по съветски образец. Според документите Сарафов се признава за виновен в шпионаж в полза на САЩ, Франция и Албания. На 18 февруари 1969 г. д-р Радан Сарафов е разстрелян.

5 години по-рано е арестуван в Москва и екзекутиран чрез разстрел в София и съратникът на Тодор Живков, българският дипломат в ООН Иван-Асен Георгиев, обвинен в шпионаж в полза на САЩ. Според американската преса от онова време Иван-Асен Георгиев донася информация на ЦРУ под псевдонима Жорж Дювал в течение на пет години, за която получава възнаграждения, достигнали сумата от 200 000 долара.

В самия край на 80-те получава куршум като американски шпионин военният разузнавач Димитър Димитров. Той е вкаран в капан от тогавашни високопоставени шефове на Военното контрарузнаване /ВКР/ да извърши предателство. Чрез общи действия с Първо главно управление на ДС двама български разузнавачи с безупречен английски се представят за US дипломати. Те искат списък с военни разузнавачи, работещи по сектор САЩ и НАТО. Определят му явочна среща до ресторант "Лебеда" в Панчарево, където на паркинга ще има спрял дипломатически автомобил с леко свален прозорец, през който Димитров да пусне списъка. Димитров не знае за играта и пуска списъка. В този момент го залавят. Службите оказват силен натиск на тогавашния съд и прокуратурата и Димитров е осъден на смърт.

 "Русофили"

През 2019 г. председателят на движение "Русофили" Николай Малинов беше обвинен в шпионаж и организиране на престъпна схема за пране на пари и финансиране на мероприятия, които засягат националната сигурност на България. Според разследващите той е работил с близките до бившия генерал от КГБ Леонид Решетников организации "Двуглав орел" и Руски институт за стратегически изследвания. От прокуратурата обясниха тогава, че Малинов е приемал задачи срещу заплащане, свързани с влияние върху вътрешната политика на България, а в докладна записка от Малинов на руски език той пишел за "необходимата геополитическа преориентация на България". Впоследствие Малинов бе освободен под голяма парична гаранция и получи забрана да напуска страната, но това не му попречи да отпътува за Москва, където бе награден от самия руски президент Владимир Путин с висок орден за заслуги.