Актьорът Георги Стайков: Луканката и шопската салата ме върнаха в България

Живях в Англия, Америка, Швеция, три пъти съм щастливо разведен 

КОЙ Е ТОЙ

Георги Стайков е един от най-талантливите ни актьори. Роден е на 10 август 1964 г. във Велико Търново. Завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност "Актьорско майсторство". Най-емблематичната му роля е на Ростислав в любимия на поколения филм "Вчера".

- Г-н Стайков, как се чувствате?

- Добре съм. Понеже знам доста езици и ги използвам активно, не спирам да се информирам за случващото се по света.

- Колко точно езика говорите?

- В момента съм на 21-вия. Завършил съм Класическата гимназия в София и там съм учил латински и гръцки, които са в основата на всички езици. Разбрах, че владея руски, английски, разбира се, италиански и всички производни на латинския. Когато заминах за Англия, първите три месеца се оправях с говоренето, но после разбрах, че и тяхната реч има много разновидности.

- Как се насочихте към актьорското майсторство?

- В гимназията играехме постановката "Менехмовците" на Плавт. Тогава разбрах, че съм надарен актьор. След това кандидатствах във ВИТИЗ, където ме приеха на второ място. Влязох и в специалността "Право", но предпочетох да съм на сцена.

- Имахте ли си тогава любим български артист, на когото искахте да приличате?

- Не, аз съм си Георги Стайков, ха-ха. Харесвах Наум Шопов, Стефан Данаилов, Катя Паскалева и Невена Коканова.

- Вашата "визитна картичка" е филмът "Вчера". Как ви избраха за ролята?

- С подготвен късмет - заковах 50 лицеви опори и изпълних монолога "Страхливо започваме живота си, Иване...". Казаха: "Този ще бъде и това е". За моята роля извикаха целия ВИТИЗ, но всички останали се задъхваха изкуствено.

- Били сте в завидна физическа форма. Какво тренирахте?

- Всякакви неща като гимнастика и въртене на лост.

- С Христо Шопов играете най-добри приятели в продукцията. Станахте ли си близки и в живота?

- Чуваме се от време на време, но не бих казал, че сме добри приятели. С един от другите актьори - Митко Горанов, сме доста по-близки.

- София Кузева и Христо Шопов имат съвместно участие в нов моноспектакъл, носещ култовото име "Не бях аз". Трябва ли да има такова продължение на "Вчера"?

- Не знам, аз умрях във филма и оттам нататък нищо не мога да кажа.

- Превръщате се в голяма звезда след излъчването на продукцията. По какъв начин се промени животът ви?

- Промени се, защото дойдоха демократичните промени в страната и ми се наложи да си хвана шапката и да си тръгна. Бях приет в Народния театър, имах 11 роли в киното, но отидох във Великобритания. После се запътих към Америка, след това отново живях 10 години в Англия, където срещнах моята втора жена, понеже аз съм имал три съпруги, с които сме щастливо разведени. От 2000-ата до 2010-а бях в Швеция.

- Завършили сте фотография. Това ли е другата ви голяма страст след киното?

- Да. Имах 6 фотографски изложби в Швеция, три от тях продадох доста скъпо, но после се завъртя шайбата в международното кино. Харесваше ми да заснемам пейзажи, но оттогава не съм снимал.

- В чужбина участвате в над 40 различни продукции. Уважават ли повече актьорите в другите държави?

- Зависи какъв договор имаш. За един от филмите ми плащаха по 12 000 паунда на ден (около 28 000 лв.) - аз участвах в рамките на седмица. В Швеция бях стигнал до 3000 долара на ден (близо 6000 лв.) Не говорим за уважение, а за заплащане. В България съм работил за по 120-130 лв. Знам именити артисти като Васил Михайлов, които играят за 160 лв. дневно, това е смешно.

- Защо се върнахте в страната?

- Липсваха ми луканката и шопската салата. Третата ми жена, която познавах още от ВИТИЗ, и тези вкусотийки ме принудиха да се прибера обратно в България. Обиколил съм доста континенти и знам какво имаме ние, но това могат да го оценят само хората, които са били навън.

- Баща сте на прекрасен син - Николай, който вече е голямо момче. Как се развива той?

- Николай е футболистче в националния отбор на Швеция за младежи. Той е душата на баща си. По едно време беше решил да дойде в България да поиграе малко, но неговият агент каза, че тази няма да я бъде. Шведският футбол някак си е на по-високо положение от нашия.

- Давате ли му бащински съвети?

- Синът ми вече е на 18 години. Вълнуват го други работи и слава Богу няма да ми доведе зет. Винаги когато има нужда от съвет, съм насреща за помощ. Той много харесва България, почти всяко лято си идваше тук заедно с майка си. Предимно ходеха на море. Бившата ми жена говори много добре български - без акцент. Малкият, понеже не го владее, искаше също да го научи и аз винаги го съветвам майка му да го обучава. Знае "здравей" и "луканка" и някакви отделни думи. С него си комуникираме на обикновен шведски, но пък той говори перфектен английски. Хубавец е на татко си и майка си.

- Доста големи български артисти остават забравени от държавата. Защо се получава така?

- Комплексно е. Някои се чувстват добре финансово, други не толкова. Навсякъде е така. Държавата не се грижи за никого - дали ще са децата от Уганда или Иван, е без значение. Това е демокрацията - на който не му харесва, да ходи в Северна Корея.

- Какво й липсва на държавата ни от комунистическия строй?

- Ще изложа фактите. По времето на Бай Тошо са изградени 300 големи язовира, построени са проходите в Стара планина и са сложени големите кабели, с които се захранва цялата мрежа. Режимът е имал своите негативни страни, но и своите положителни, които ги изгубихме в днешно време. Трябва да се подхожда комплексно към този строй. Казват, че не сме имали свобода да пътуваме. Аз обаче мога да ви споделя, че до 1989 г. освен Съветския съюз съм посещавал Франция, Гърция, Италия. Тогава изобщо не бях известен актьор. Баща ми беше обиколил целия свят като корабен лекар.

Може да помогнем 

Знаменитият ни актьор от няколко години се бори с коварното заболяване множествена склероза. Всеки, който иска да помогне, може да дари средства на следната сметка:

BG21UNCR70001522505484

Георги Стайков