В България "нема" вода

Перник преживя кошмар през пандемията

От язовира до чешмата губим 70% от живителната течност 

България е една от най-бедните на водни ресурси държави в Европа. Въпреки това водата у нас е достатъчна, за да покрие нуждите на домакинствата и икономиката. Основният проблем при нас е загубата на прясна вода. От язовира до чешмата вкъщи губим по 70 процента от живителната течност, обясняват експерти. За сравнение, в Израел загубите на питейна вода са 7%.

В новата ни история една от най-големите водни кризи се разигра с язовир "Студена" и намиращите се наблизо град Перник и околни населени места. Драмата започна през ноември 2019 г., когато водата падна до критичните 5 млн. кубически метра при максимален обем над 25 млн. Започна тежък воден режим за 120 хиляди души в Пернишка област. Още по-лошото бе, че това се случи по време на COVID пандемията, когато хигиената бе от изключителна важност за здравето и живота на хората.

По-късно язовирът започна да се пълни заради обилното снеготопене. Така през юни 2020 година обемът му достигна до 21 млн. куб. метра и беше сложен край на водния режим. Безводието стана причина за отменянето на кукерския фестивал "Сурва", както и за създаването на песен по темата - "Перник нема вода", на фолклорната певица Ива Давидова. Семейства с малки деца бяха изпаднали в изключително тежко положение, а всекидневието на перничани се превърна в ад.

Язовирът е изграден по горното течение на река Струма върху селата Витошко и Крапец, които са заличени през 1953 г. Пуснат е в експлоатация на 5 декември същата година. Малко след построяването на язовира срутване блокира долната врата на водовземната кула. Тя започва да се използва в средата на 60-те години, когато срутването е отстранено, а при ремонта на вратата за пръв път в България е приложено подводно заваряване. Заради използването му за водоснабдяване риболовът в язовира е забранен и той се охранява.

Но изразът, че в "Перник нема вода" се превръща в тревожното, че в България "нема" вода. През 2020-а шокиращи кадри показаха пресъхналия язовир "Копринка" край Казанлък, а през миналата година ситуацията беше сходно тревожна и в язовир "Тича" в Североизточна България.

"От години не сме пили вода от чешмата! Идва един път в месеца или през месец. Нечовешко е!"

Така изригна през миналата година пред "България Днес" Нузджан Чамилова, жителка на махала Малко Църквище, намираща се в търговищката община Омуртаг. Години наред в общината са принудени да търпят постоянен воден режим, който всячески затруднява битовите им нужди, а в големите горещини положението направо става нетърпимо за хората.

"Доста ни е трудно. От 3-4 години е така - първо водата идваше веднъж в седмицата, после през 10-15 дни, сега е най-зле. Освен за нас ни трябва вода и за животните, които отглеждаме. Ходим до близкото село да си наливаме в бидони. За пиене не става и се налага да си купуваме от магазина", разказа тогава изстрадалата Нузджан.

Голяма драма преживяха и софиянци през 1993-1994 г. Язовир "Искър", който захранва с вода повечето квартали на града, спадна близо до критичния си минимум. От общ обем 680 милиона кубика стигна до 69 милиона, като продължаваше да намалява и за малко не премина критичните 40 милиона кубика. Заради режима тръбите започнаха да се пукат. Тогава все още те не бяха полиетиленови, а метални. Така в целия град и включително в центъра ставаха наводнения, а в същото време хората ходеха некъпани и непрани. Тогавашният кмет на столицата Александър Янчулев бе обвинен, че не е предприел нищо за водния баланс на града, че са откраднати стотици милиони кубици вода, че не е ремонтирал ВиК мрежата.

Режимът бе драстичен. 24 часа хората имаха вода, а след това трябваше да се запасят за следващите 48 часа за всичко - за бебетата, които тогава не бяха масово на памперси, за тоалетните, за готвене и за къпане. В онзи момент все още не се продаваше бутилирана минерална вода по магазините, така че за пиене се използваше единствено тази от чешмите.