ММА боецът Георги Валентинов: От седем месеца съм чист от наркотиците

Хората ме бяха отписали

Кой е той

Георги Валентинов се завърна. На ММА ринга и в живота. Той премина през ада на зависимостта към наркотиците, но благодарение на спорта отново показа, че може да постигне нещо голямо.

- Георги, какво е отново да се завърнете към победите в ММА и да се биете пред пълни трибуни след толкова дълга пауза от 16 месеца?

- Чувството беше уникално. Отново върнах онзи допамин и серотонин, които бях изгубил и за кратък период от моя живот набавях по неправилен начин. Но това вече е в миналото. Да се върна към мача - чест и почитания към Пенчо Дочев, който прие с 10 дни предизвестие и се сби доста мъжки. Все пак вярвам в равновесието в живота. Трудно един боец с 10 дни подготовка може да победи един целенасочен опонент, който води подготовка от седем месеца. Да се биеш пред родна публика, винаги е било уникално за мен. Този адреналин и допамин не мога да го сравня с нищо друго.

- Планът за мача ви беше ли малко по-внимателно в самото начало? Като че ли се дебнехте двамата и никой не искаше да направи първата крачка.

- Пенчо беше този, който бях сигурен, че ще излезе една идея по-освободен. Бремето беше в моя ъгъл. Той с 10 дена предизвестие няма какво да губи. Ако падне, нищо, но спечели ли, нещата отиват в съвсем друга посока за него. Всички ние бойците го правим и за пари. И хонорарът му ще отиде в друга посока, и предложения за мачове. Така че определено бремето беше в моя ъгъл. Трябваше да бъда много фокусиран в началото на първи рунд. Знаех, че няма моята подготовка и в един момент ще изпука патроните. Така се случи. Нанесох му решителния удар 10 секунди преди края на първия рунд.

- Вашият треньор каза, че вие сте водили битка преди самия мач с напрежението и очакванията на хората. Какво представлява тази битка за вас?

- Този път бях по-освободен, но в същото време страшно амбициран и мотивиран, тъй като хората ме бяха отписали. Казваха: "Жоро се е подкарал по лош път. Няма да се върне никога". Хейтърите са моят двигател за успеха. Хубавото е, че те ни държат в правия път. Исках първо да докажа на себе си какво мога и да покажа, че това е Жоро, който видяха всички на ринга. А не онзи Жоро под влиянието на други вещества, който не е себе си. Лошото в България е, че когато даден по-известен човек падне, гледаме да го стъпчем, вместо да му подадем ръка. За мен всеки заслужава веднъж да му се подаде ръка. Ако вече втори-трети път продължаваш да вършиш същите неща, може да се сърдиш само на себе си. Благодаря на всички, които повярваха в мен. Не са много. В този момент ми подадоха ръка, защото от трудните моменти се излиза с приятели. И благодаря на онези, които се отказаха от мен. Те ми дадоха сили и ми доказаха, че мога и без тях.

- При предишния ни разговор за първи път признахте, че сте на лош път. Кога беше моментът, в който намерихте сили да излезете от тази ситуация? На BKFC не бяхте в нормалното си състояние.

- Тогава все още не бях спрял напълно, на мача бях под влияние на други вещества. Но в крайна сметка крайният резултат е за Георги Валентинов. В един момент, когато помислих, че ръката ми е счупена, фокусът ми отиде в нея. Мислех, че няма да мога да го спра, защото той търси близък бой. Мозъкът подава сигнал на тялото и аз се изморих. Два пъти му влезнах в краката умишлено. Всички останали пет до осем пъти той при всяко докосване падаше сам. Дори реферът каза, че вижда това. Той се опита и може би видя врата, с която си помисли, че може да спечели чрез дисквалификация.

- Какво доведе до промяната за вас?

- Осъзнах, че в средата, в която си се заразил, не можеш да се излекуваш. А средата ми беше тук в София. Затова се прибрах преди седем месеца в моето родно място Стара Загора. И това е моят съвет към всички, които минават през същото като мен - да подберат своята среда. Когато се събираш с хора под твоето ниво, ти ставаш като тях. Ключовото беше прибирането в моя роден град.

- Имаше ли някаква конкретна случка, която доведе до промяната?

- Станах един ден, погледнах се в огледалото, не ми хареса какво виждам. Казах си: "Стига толкова". Уплаших се от себе си. Наистина е много страшно както за нас самите, така и за близките ни. Не са хубави тези неща. Те ти носят моментно щастие, но е за много кратко и след това влизаш в омагьосан кръг. Излизането от него е много-много трудно. Пак имаш приятели, но това не са твоите хора. Аз съм спортист от 8-годишен. Името ми се е свързвало само с това да прославям България, града ми, а не като Жоро наркомана, както ме наричаха. Ние, българите, сме големи съдници на чуждите грехове и адвокати на нашите.

- Как се чувствахте, когато се пробудихте от този облак? Кои ви помогнаха най-много в родния ви град?

- Буквално като от кома! Трудно се промениха нещата. И там няколко пъти посегнах към това нещо, но бях с хора, с които съм отпреди 10-15 години, когато прохождах. Някои от тях ми помогнаха. Други ме оставиха. Те са се възползвали от моите облаги. Помогнаха ми и тези, които не ми помогнаха. Те ми доказаха, че мога и сам. За което съм им благодарен.

- Явно нещата, през които сте преминали, много ви натъжават?

- Да, защото винаги съм бил искрен. Моят призив към всички е да не говорим само това, което искат да чуят хората, а да казваме истината. Свикнахме да бъдем лъгани, а не трябва да е така.

- По какъв начин ви помогна това, че излязохте пред обществото и си признахте нещата, за които другите са говорили зад гърба ви?

- Падна камък от мен. Друго е, когато сам им кажеш: "Да, така е. Случи се и какво? Утрепах човек ли? Кой не е минал през това нещо? Даже големи спортисти като Тайсън, Макгрегър." В утрешния ден, дай Боже, да създам живот, аз знам от какво да го предпазя, когато си го преживял. Когато не си го преминал, е много по-трудно да дадеш пример на това дете. Всеки трябва да си вземе от живота всичко, да го опита, за да знае кое е правилно и кое не е. И най-вече да се осъзнае навреме.

- Предишният ви мач на Max Fight беше през 2015 година. След него вашата кариера тръгна сериозно нагоре. Започнахте да играете в международни вериги. Сега сякаш започвате нов цикъл.

- Направо започвам от нулата. Така съм го приел. Искам да извървя отново този път, който извървях. Отписан е договорът с "Белатор", но аз съм вярващ човек. Господ дава изпитания само и единствено на смелите. С всяко изпитание, което ни дава, ни подава сигнали, в които да се вгледаме. Дори най-лошото нещо да се случва, то има защо. Като върна лентата назад, ако се беше случило всичко така, както трябва, приемам, че за мен щеше да бъде много лесно. На мача, който направих в Стара Загора, Джон Кавана каза, че ще ме гледа мачмейкърът на "Белатор". Да бъда готов. Победих. Не че беше слаб, но много бързо всичко стана и много лесно щеше да ми се случи. А при мен от дете всичко се е случвало по най-трудния начин. Нямам нищо станало ей така. Всичко с много пот, много лишения, кръв. Да кажа честно, ако мога да върна времето назад, искам пак по същия начин да ми се случват нещата. Всеки момент дори и на пръв поглед да изглежда ужасен, във времето се е оказало, че е било за мое добро. Пътят на православния християнин е труден и трънлив. Само за богохулника е цветя и рози.