Бащата на Банскалията: Преди да умре, Митко ми каза, че го притискат за 1000 лева

Една година след зверското убийство на шефа на фенклуба на ФК "Пирин Реален" Димитър Сукалински-Банскалията в Благоевград разследването стигна до задънена улица. С постановление на наблюдаващия прокурор Весела Стоилова наказателното производство срещу Спас Покровнишки и Георги Николов-Дупката, които бяха арестувани на втория ден след касапницата и привлечени като обвиняеми, бе прекратено. Причината - липса на каквито и да е доказателства.

След разпит на повече от 70 свидетели, след 15 разпознавания, след няколко експертизи - ДНК, дактилоскопична, трасологична, техническа, няма нито едно свидетелско показание, нито една следа, която да свързва двамата заподозрени като извършители на престъплението.

Взетата по отношение на Спас Покровнишки мярка за неотклонение "подписка" след пускането му на свобода е отменена. Георги Николов-Дупката също напусна ареста, но под парична гаранция от 1000 лв., тъй като обвинението за изнудване срещу него не е отпаднало. Разследването на убийството, станало на 29 март миналата година, продължава, но срещу неизвестен извършител.

"Като не са тези двамата, кои са? Да ги притиснат да кажат, защото те са заплашвали сина ми. Качили са се с него в апартамента му. Това не е полиция. Година и 2 месеца изминаха, а убийците не са разкрити. Ако има оценка от 0 до 6, то полицаите са свършили работа, ама за под нулата", казва бащата Бончо Сукалински. 72-годишният човек е с корав дух на военен, работил е 35 години в армията, но едва сдържа сълзите си. Знае, че няма да си върне сина, но иска да има възмездие и правосъдие и убийците да си получат заслуженото.

Обжалвал е пред Окръжен съд постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство, тъй като според него Покровнишки и Николов имат отношение към убийството. Окръжен съд е потвърдил прокурорския акт, като в определението е посочено, че е напълно разбираемо възражението на бащата на убития, но обвинението за всяко престъпление се изгражда върху несъмнени и събрани по законен ред доказателства. Бончо Сукалински е обжалвал съдебното определение пред Софийски апелативен съд и очаква решение.

Връщането му към злокобния 29 март е мъчително, тъй като споменът е много пресен. "Две седмици преди това Митко ми каза: "Баща ми, притискат ме за едни 1000 лв." На 28 март чества рождения ден на сина си Бончо в пицарията. На другия ден си е купил 3 ризи, бил е на кафе с приятели. За последно го чух на 29-ти вечерта по телефона. Това не беше говор, а хъркане:

"Бащааа, убихаа ме, заклаха, полиция", спомня си през сълзи Бончо Сукалински. Преди това синът му е успял да се обади на други двама - на приятеля Иван Милев и на кума си Румен Чавдаров-Полицая, треньор по бокс. След зловещото телефонно обаждане на Димитър бащата Бончо и майката Милица веднага тръгнали към жилището му в блок 201 в кв. "Орлова чука". Входната врата била заключена, а отвътре чували синът им да казва, че не може да я отвори. Бащата извикал съседи на помощ и след няколко неуспешни опита извикали ключар. Когато отворили, Димитър лежал на пода безжизнен в локва кръв, с опряна глава до вратата.

Според заключението на съдебномедицинската експертиза 41-годишният мъж е загинал в резултат на остра кръвозагуба. При аутопсията вещото лице установява 4 прорезни рани - отляво на шията, която е най-дълбока, както и в областта на гърдите. Нападателят е нанесъл ударите с нож, като това е станало или в гръб, или в лице с жертвата. Смъртта не е настъпила бързо, тъй като раненият се е придвижвал. Убийците са го ритали в главата, тъй като са открити кръвонасядания по лицето и отпечатък от грайфер.

"Недоумявам как им се е дал, беше силен мъж. Ама това са колячи, касапи", казва опечаленият баща. Бончо Сукалински е родом от благоевградското село Габрово, но придобил прякора си Банскалията, защото работил като старшина във военното поделение в Банско. Бил вещевак, стигнал до началник на склада на дивизията, макар и с основно образование. Винаги бил отличен войник. Възпитал и децата си на честност и отговорност. Дъщеря му станала учителка. След като завършил средно образование, синът му Димитър започнал да работи в цигарената фабрика. След време напуснал, защото се повел по акъла на приятелката си, с която заживял след развода си.

"Димитър беше добър, даже бих казал наивник. Раздаваше се за приятелите, на много помагаше с пари. На един Круме от "Струмско" е дал 20 000 лв. Тъкмо бяхме продали вилата в село Боровец за 38 000 лв. Митко му беше дал преди това 6000 лв., после му се примоли за още 14 000 лв. с обещание, че ще ги върне, тъй като отива да работи в чужбина. Нищо не върна. Друг един му дължи 3000 лв., които аз изтеглих от банката.

Искаше да му ги даде срещу лихва от 6%, тъй като Бисер Богданов щял да му даде, ама с 10% лихва. Сега аз водя дела срещу тях двамата. След смъртта на сина ми аз погасявам заема му от 42 000 лв. Всеки месец по 330 лв. ще плащам на банката, докато съм жив. Пенсията ми е 400 лв., пенсионер съм от 17 години, но не си останах вкъщи. Продължих да работя като таксиметров шофьор, така съм свикнал - цял живот на труд", казва Бончо Сукалински.

Не изключва синът му да е убит от някой длъжник. Че Банскалията е давал заеми срещу лихви, твърди и адвокат Васил Васев. Той също е разпитан като свидетел при разследването и разказал на криминалистите, че Банскалията имал тефтерче с длъжници, подобно на бележника на покойния висаджия Васил Горчев-Кьоравия.

"Банскалията имаше широка душа. Даваше пари назаем, без много да проучва дали след това ще му ги върнат. Казвал съм му, че е рисковано, че така не се прави, а той само махаше с ръка", припомня адвокатът. Когато Банскалията му се оплакал, че го изнудват за пари, Васев го посъветвал да подаде сигнал в полицията.

Заради изнудване като основни заподозрени за убийството бяха арестувани местните кримки Спас Покровнишки и Георги Николов-Дупката. Според криминалистите месеци преди смъртта си Банскалията бил шантажиран от тях във връзка със старо дело, по което бил свидетел. Накратко, те имали мотив да го очистят.

Спас Покровнишки, Златко Георгиев-Златния и Стефан Назъров-Брежанеца били обвиняеми, че на 8 срещу 9 юни 2001 г. принудили насила Георги Николов-Дупката да им даде кола, пари, часовник и златни бижута. Преди това той обрал парите на тотомилионер. Мъжът ударил голяма печалба и отишъл на лозето с трабанта, в който носел парите от тотото. Тогава Дупката го проследил и му отмъкнал сумата. Започнал да харчи, което пък привлякло вниманието на Покровнишки, Златния и Брежанеца, които решили да му отмъкнат част от придобитите финикийски знаци, твърдят запознати с разследването.

Делото за принуда по чл. 214, ал. 2 от НК, по което реално Николов е пострадал, е образувано през 2002 г. в Окръжна следствена служба - Благоевград и през следващите 10 години било на "трупчета". През 2012 г. е възобновено. По това време Георги Николов-Дупката излежавал присъда в Бобовдолския затвор. В разговор с други пандизчии станало въпрос за този случай и се споменало името на Банскалията. Евгени Калайджиев-Кебапчето, който също изтърпявал присъда, чул това и като излязъл навън, разказал на Банскалията.

По-късно Калайджиев организирал среща между Димитър Сукалински, Георги Николов и Златан Георгиев. На нея се обсъдило активираното дело, по което Дупката щял да бъде разпитван като свидетел. Той обаче щял да прехвърли цялата вина на безследно изчезналия Назъров и нямало да накисне Банскалията, че е участвал в престъплението. Затова обаче той трябвало да плати 1000 лв. Банскалията се съгласил, но се договорил да даде сумата на два транша.

На 28 март Димитър Сукалински бил в пицария "Ретро" със сина си Бончо, за да се почерпят за рождения ден на тийнейджъра. През това време няколко пъти звънял телефонът на Банскалията, който казал, че няма да плати, защото нищо не е направил. След това разпечатките показали, че с него е говорил Дупката, който бил призован на разпит като свидетел на другия ден сутринта. Банскалията пък му написал есемес с текст: "Престанете да ми звъните и досаждате, щото ще ида в полицията и прокуратурата да пусна жалба, че ме изнудвате".

На 29 март Дупката бил разпитан пред съдия от 10,30 до 11,40 ч. Същия ден Банскалията се срещал с най-различни хора, пил кафе в заведенията "Милена" и "Плаза", в едно от тях бил в компанията на ексченгето Георги Калинков-Калинката, с когото също другарувал. Към 18 часа завел сина си на тренировка по бокс при неговия кум Румен Чавдаров, след което отишъл да се види с приятеля си Николай Икономов. Помолил го да прибере той сина му от тренировка, тъй като имал среща на автомивката срещу хотел "Бали". Икономов усетил, че Банскалията е притеснен, и решил да го последва. Отишъл и той на автомивката и го попитал има ли проблем, но Банскалията казал, че всичко е наред, и отново му поръчал да побърза да прибере сина му от тренировка.

Икономов изпълнил заръката и вече бил в дома си, когато получил есемес от Банскалията: "Тия ми изглеждат съмнителни, аз съм си вкъщи, ела дотук". Изтрил го, тъй като не искал да се замесва, но не след дълго Банскалията го потърсил и по телефона. Покрай него било твърде шумно и не могли да се чуят. Към 22.30 ч. на Икономов се обадил Румен Чавдаров и му казал, че Банскалията е убит. Към 21 часа Банскалията му звънял и му казал, че са го заклали, което Чавдаров приел за шега. После обаче той го набрал и Банскалията отново повторил същото. Както впрочем казал и на приятеля си Иван Милев, и на родителите си Бончо и Милица.

В хода на разследването на убийството е установено, че Димитър Сукалински се е прибрал в дома си, придружаван от двама мъже. Единият бил по-висок, а другият по-нисък от Банскалията. Те са били забелязани от хора пред блока, но при извършените разпознавания никой не е посочил Георги Николов-Дупката, Спас Покровнишки или Златко Георгиев.
От тримата няма нито една следа в апартамента, било от пръстов отпечатък или от обувка. Няма открит биологичен материал от убития по дрехите на двамата обвиняеми нито в жилищата, нито в колите им, които са претърсени. Изследвани били дрехите, обувките на Покровнишки и Николов, ножовете в домовете им - нито една улика не е намерена. Двамата имали алиби за времето, когато е станало убийството.

Криминалистите проверили и алибито на бившата приятелка на Банскалията - Мария Василева. Месец преди това тя се разделила с него и му предала ключовете от апартамента. Раздялата повлияла зле на Димитър Сукалински, за което потвърждават родителите и синът му. "За мен тази жена му разказа играта. Всичките му неприятности започнаха от нея. Много пъти сме имали кавги и разправии за това, ама той не чуваше. Тя му съсипа живота. Знам, че детето ми няма да се върне. Убийците трябва да бъдат заловени, за да не посегнат на други хора", казва бащата Бончо Сукалински.

След зловещото убийство апартаментът е заключен и никой от близките на Банскалията не желае да ходи там. Утеха на почернените родители са внуците им. Единият, който е син на дъщеря им, е завършил с отличие Математическата гимназия и сега е студент по ветеринарна медицина. Другият внук - Бончо, синът на Банскалията, е деветокласник и още не е решил какво ще учи, след като завърши средно образование.

Двамата доскорошни обвиняеми - Георги Николов и Спас Покровнишки, засега предпочитат да запазят мълчание. Дупката все още се разследва за изнудването на покойния Банскалия, което би оправдало престоя му в ареста. След като излезе от ареста, той се е преселил в старата къща на родителите си в село Логодаш, където се занимава със земеделие и селскостопанска работа.
Спас Покровнишки живее в село Покровник и се е отдал на обичайните делнични занимания за преживяване. Той първи бе освободен от ареста. След като е напълно оневинен, спокойно може да си търси правата в съда за незаконния арест. Ако му стиска да се разправя с правоохранителната система. Иначе досиетата и на двамата са богати с криминални регистрации. Дупката има няколко присъди за кражби, а Покровнишки - и за отвличане, блудство и др.

"Свършена е много работа като обем от страна на полицаите. За съжаление няма нито едно доказателство, което да ги свърже с убийството", заяви прокурор Весела Стоилова. Дали и това престъпление ще остане в графата "неразкрити убийства", е рано да се каже. Но натам вървят нещата. Жалкото е, че нито ще е първото, нито последното.