Иван Странски е бащата на физикохимията

Заема един и същ пост с Алберт Айнщайн

Българският учен предотвратява образуването на ледени кристали върху немските самолети, институти в Германия носят неговото име

Основател на българската школа по физикохимия и считан за баща на молекулно-кинетичната теория за кристалния растеж.

Зад тези успехи стои името на българския учен Иван Странски, който прекарва част от живота си в Германия и след 9 септември 1944 г. комунистите у нас го обвиняват, че е свързан с фашисткия режим, и го уволняват.

Проф. Странски установява връзката между формата, структурата и силите на междумолекулно взаимодействие в кристалите. Също така работи върху синтетично израснали монокристали, които намират приложение в изработка на оптически уреди, радиоелектрониката и квантовите генератори. Странски е първият университетски преподавател по физикохимия на Софийския университет и делото му прехвърля пределите на родината.

Иван Странски е роден на 21 декември 1896 г. стар стил (2 януари 1897 г. нов стил) в София. Негов баща е Никола Странски, който в онези времена е придворен аптекар. Майка му Мария Странска (рождено име Корн) e германка от Прибалтика. Семейството е част от калоферския род Странски, чичо на Иван е революционерът и политик Георги Странски, а негов първи братовчед е почвоведът Иван Странски.

От детска възраст страда от заболяването костна туберкулоза, която е нелечима по онова време и остава до края на живота му. Именно блоестта за момент определя развитието на живота му. След като завършва Първа мъжка софийска гимназия, Странски решава да следва медицина и така да успее да пребори заболяването си. Само след една година следване във Виена е силно разочарован от възможностите на медицината и решава да прекъсне.

И се насочва по път, който ще му запише името в историята. През 1922 г. завършва висше образование в Софийския университет, специалност химия. Защитава докторска дисертация в Берлин при Паул Гюнтер върху рентгенова спектроскопия. През 1925 е избран за първия доцент в новооткритата Катедра по физикохимия към Физикоматематическия факултет на Софийския университет и става първият преподавател по физикохимия в България. От 1929 г. е вече извънреден професор, а редовен - от 1937.

В преподавателската си кариера води лекции по всички области на физикохимията, привлича в катедрата способни учени - Ростислав Каишев (физикохимик, работил основно в областта на кристалния растеж, който става академик), Любомир Кръстанов (учен-геофизик, специалист по физика на атмосферата, академик, председател на Българската академия на науките от 1962 до 1968 г.) и други. С тях Странски прави най-значителните си разработки.

Уменията на българския учен достигат до Европа и през 1930 е поканен в Берлинския технически университет като Рокфелеров стипендиант за съвместна работа с Макс Фолмер, като към него се присъединява и Каишев. В периода 1935-1936 г. Странски и Каишев публикуват основоположните си трудове по теорията на средните отделителни работи. По-късно с Любомир Кръстанов предлагат механизма на растеж на кристал върху подложка от друг кристал.

По покана на Валтер Косел за съвместна работа в Бреслау (днес град Вроцлав в Полша) заминава за Германия през 1941. Валтер Косел не е случайно име. Университетският преподавател е известен със своята теория за химичната връзка (правило за йонна връзка), закона на Зомерфелд-Косел за изместване на атомните спектри, модела на Косел-Странски за растежа на кристали и ефекта на Косел. Нещо повече - той е син на Албрехт Косел, който печели Нобелова награда за физиология или медицина през 1910 г.

В Германия Странски достига до нови върхове. По време на Втората световна война участва в разработки за предотвратяване на образуването на ледени кристали върху немските самолети.

С приближаването на съветската армия към границите на Германия Странски отива в Берлин, където работи в Кайзер Вилхелм институт за физикохимия и електрохимия. След капитулацията на немците Макс Фолмер е отведен насилствено в СССР и Странски заема неговото място като ръководител на Катедрата по физикохимия в Берлинския технически университет в Западен Берлин. Полуунищожено от бомбардировките, чрез усилията на Странски учебното заведение е от малкото университети в Германия, открили учебна година още през 1945 г.

В периода 1948-1949 г. е декан на факултета по общи и инженерни науки, а след това ректор и заместник-ректор на университета в Берлин. През 1953 г. става директор на Фриц Хабер институт (новото име на Кайзер Вилхелм институт) - пост, който са заемали Макс фон Лауе (германски физик, носител на Нобелова награда за физика през 1914 година за откриването на дифракцията на рентгенови лъчи от кристали) и великият Алберт Айнщайн.

С идването на социалистическата власт в България Странски е обвинен във връзки с фашисткия режим и е уволнен от катедрата, която създава. Едва през 60-те години на миналия век учениците му успяват да издействат той да бъде избран за чуждестранен член на БАН и през 1967 г. Странски за първи път след войната се завръща в родината си.

Издъхва на 19 юни 1979 г. в София на 82-годишна възраст, но е погребан в германската столица Берлин, където до последно оценяват успехите му.

На Иван Странски е наречена улица в столичните квартали "Витоша", "Студентски град" и "Малинова долина". Неговото име носят два научни института - Институтът по физика и химия към Берлинския технически университет и Институтът по металургия в Оберхаузен. В негова чест е наименуван минералът странскиит.

Братовчед му критикува Вълко Червенков

Иван Тодоров Странски е първи братовчед на учения Иван Странски. Съосновател е на Агрономическия факултет на Софийския университет, където в продължение на 30 години завежда катедрата по общо земеделие. След Деветосептемврийския преврат е смятан от комунистическия режим за политически неблагонадежден. Причината са публичните му критики към налаганото от диктатора Вълко Червенков масово прилагане на дълбоката оран, за което е отстранен от университета.