Героиня от "Ничия земя": Живеем в нищета, постоянно пропадаме

Таня и синът й Коки имат постоянно пропадане от години. Настанени са в дом за бездомници във София преди 10 години. Светлите дни не са дошли и до днес.

"Мъжът ми почина. Имам големи син и дъщеря. Какво стана с тях не знам. Изведнъж спряха всякакъв контакт с мен. Като по-малки се грижеха за по-малкия си брат. Намерих дъщеря ми случайно след толкова години във фейсбук. Пратих й покана и тя се скри вече без нейна снимка. Смени си профила", споделя Таня в "Ничия земя".

Животът й е тежък още от млада.

"Брат ми влезе в затвора за убийство в Пазарджик. Сбиват се на дискотека и се сбиват заради момиче. Брат ми си носеше нож винаги в него. Вади го и го убива. След това по затворите. Вече е на свобода, но има други проблеми. Стана наркоман. Взеха ни къщата, когато Коки беше на три. Брат ми я заложи. Имам чувството, че всичко се срива. Много пъти сме си говорили дали няма родово проклятие", споделя Таня.

Среща бащата на Коки още, докато е жив съпругът й.

"Докато мъжа ми беше още жив, с баща му на Коки работеха заедно и така стана... Така се запознахме бегло. Две години, след като ппочина мъжа ми се видяхме. Аз първо се дърпах, но се опознахме. Мина се малко време и той ми предложи да ходя да живея при него. Беше свестен мъж. Остана и той без работа, аз бях бременна и ни изгониха от квартирата. Децата искаха да го оставя. Той започна да пие. Гонеха го от обекти заради това. Баща му на Коки един ден си събира багажа и ни изоставя. Никой не знае къде е. След това живеехме при приятелка на вила в Делян. Мъжа ми започна да ме тормози по телефона. Ако ме намери с детето, ще ни убие и ще се самоубие след това", продължава Таня.

Но това не е всичко. Претърпяват катастрофа, която се оказава с ужасяващи последствия.

"Точно на кръговото на влизане в София, катастрофирахме. Колата поднесе и всичко започна да се обръща. Счупи ми се ръката, имах силни ударо в главата. Изпаднах в безсъзнанние. Коки и сега има проблеми с говора след катастрофата. Бях в болница, а приятелката ми се грижеше за него. Като ме изписаха ми започнаха адските световъртежи. Уж малко подобрение и след това пак започват. Върнахме се пак в приютите с детето. Получих обещетение, че съм негодна за работа. Откриха ми мозъчна атрофия. Взех 20 000 лева обещетение. Ппояви се мъжа ми да се преместим във Видин и да си оправим къщата. Направихме всичко и накрая майка му ни изгони от къщата. Останахме на улицата. Тогава пак ни приеха в приюта във Видин. Но Коки не може, защото няма 18 години. Искаха да го вземат и да го настанят в център от семеен тип. Решиха, че не мога да се грижа за него. Постоянно тичах в общината. Казваха ми, че всички жилища са в окаян вид и няма къде да ме настанят. В този апарамент почива жената, която е била. Веднага след смъртта ни настаниха нас. Това стана преди 2 години. Така успях да си взема Коки. Заболяванията са ми - малко мозъчна атрофия. Има дни, когато не мога да ходя. Имам изкривяване на гръбначния стълб и още куп проблеми. Получих пареза на единия крак. Не мога да се изправя от леглото по час. Започнах да се изпускам, имам нужда от памперси", със сълзи се изповядва Таня.

"Живеем с 442 лева. Само наемът е 165 лева, който аз не мога да плащам. Взимаме помощи. Трябва да мине на ТЕЛК, за да взимам пенсия. Коки ходи на училище. Той е шести клас. Коки спря училище за три години. Сега трябваше да е девети клас. Сега тук е добре, има приятелчета. Учи си", продължава жената.

Синът й споделя, че гладува. Освен това се налага той да се грижи за майка си.

"Последно гледах един дядо с тежка деменция. Той почина, после гледах една баба. Но и тя почина. Работех, гледах да изкарвам пари. Чистех входовете. Оттогава ми започнаха проблемите. Нямаме печка. Топлим се на котлона. Пералнята всеки момент ще спре. От ноември сме без телевизия. ИЗгоря. Имаме нужда от средства. Аз имам нужда от лекарства. Коки детето гладува. Яде му се нещо, но не може да си го купи. Благодарение на фондация живеем тук. Хората могат да ми помогнат само със средства. Трябва пак да вляза в болница. Социалните ще плащат наема, защото съм болна. Поне това. Няма да ни изгонят. Трябва да е платен наема до преди това. Последните 10 годни положението върви само надолу", изповядва се Таня.

Детето получава тежки паник атаки. Дълго време пие лекарства. 

"Имах мечти. Нямам вече. Сложно е за нас. Имах една мечта. Исках да стана футболист, но като започнах да тренирам, започнаха проблемите със здравето", казва Коки. 

Припаднал в училище. Оказва се, че има епилепсия. Трябва да се води на диспансер при невролог. Във Видин няма детски невролог. 

"В момента е без никакво лечение детето", казва Таня.

Коки се грижи за майка си на 15 години. Той се занимава за всичко.  

"Има моменти, когато не ми се живее вече. Сега като ме изписаха от болница, не исках да живея. Само Коки ме спира. Не мога да му причиня това на дететп", споделя Таня.