Криминалният психолог Елеонора Йорданова: Ескалира проблемът с родителското отчуждение

Конфликтът прераства в истинска битка за надмощие над детето 

КОЯ Е ТЯ

Елеонора Йорданова е клиничен и криминален психолог. Специалист е по проблеми при: житейски кризи - раздяла с партньор, загуба на близък човек, загуба на работно място; хора с депресивни и тревожни разстройства; лица със зависимости към психоактивни вещества, алкохол, хазарт. Има две магистратури - по "Клинична психология-психоаналитична перспектива" и "Криминология и политики за превенция на престъпността".

- Темата за родителското отчуждение става все по-актуална. Каква е ситуацията от вашата практика и наблюдение, г-жо Йорданова?

- Най-опасното явление, което се наблюдава масово, е това единият родител, който отглежда детето да настройва детето срещу т.нар. неотглеждащ родител. Тази порочна практика зачестява. Единият от родителите целенасочено и умишлено отчуждава детето от другия родител.

Изключително редки са случаите, когато това се случва несъзнавано. Детето остава в своята травма - травмата на отчуждението. А тази травма оставя върху него емоционални белези за цял живот. Проблемът с родителското отчуждение се разраства и се задълбочава все повече в контекста на родителските конфликти.

- Защо се разпалват толкова често родителски войни?

- Родителските войни се разпалват толкова често заради това, че един от партньорите или двамата един към друг започват да изпитват вече негативни емоции. Наблюдава се отчуждение първоначално в самата двойка. Все по-често започват да си мълчат един на друг, конфликтите им зачестяват при най-малки и незначителни поводи. Неправилната комуникация спомага за това да ескалира напрежението в двойката.

Търпимостта в семейните отношения намалява, сега се търси най-малкият повод, за да тръгне инициативата за развод. Често веднага след появата на детето от страна на единия партньор се взима решение взаимоотношенията в семейството да приключат и тогава започва родителският конфликт, който ескалира в истинска битка за надмощие над детето.

- Как се отразява такава среда на децата, които се оказват нерядко най-големите жертви на своите създатели?

- Децата, израснали в конфликтна среда, са най-големите жертви на тези токсични взаимоотношения. Децата са най-крехката и уязвима група и като такава те попадат в сблъсъка на конфликтните, враждуващи среди. Тази конфликтна среда допринася за това те да изпитват тревожност, депресия, трудности в адаптацията и във взаимоотношенията.

На по-късен етап децата могат да проявят агресивност, жестокост и враждебност заради това, че са били използвани като инструмент в ръцете на техните родители.

- Разкажете ни за най-фрапантните случаи, с които сте се сблъсквали?

- Два са най-тежките случаи, с които съм се сблъсквала през последните години. Единият е на мъж, баща с добър родителски капацитет, който е отчужден 7 години от своето дете. Неговата борба продължава и до днес, но емоционалната връзка между детето и бащата по този начин е дълбоко нарушена. Те трябва да съумеят да открият своя път един към друг въпреки годините и въпреки изпуснатите мигове и моменти заедно.

Другият случай, който е оставил траен спомен в моето съзнание, е на жена, която за последно е виждала своето дете, когато е било бебе на 6 месеца. След това детското легло при нея остава празно за години наред. От тези истории боли, но това е реалният свят, в който живеят голяма част от родителите. Обществото трябва да обърне глава към този проблем и да погледне с очите на отчуждените родители.

- Какви похвати и процеси могат да облекчат този проблем?

- На първо място е важно още в самата двойка при появата на конфликтни взаимоотношения и след появата на дете родителите да си сътрудничат помежду си, да се подкрепят и да комуникират един с друг. Когато усетят, че не могат да се справят със ситуацията или имат нужда отново да намерят път един към друг, нека да потърсят подкрепа от близки, роднини, както и професионална помощ.

Семейните взаимоотношения са много деликатна тема, върху тях трябва да се работи и да се надгражда винаги. От нас зависи да бъдем в добри отношения с околните, за да последват този пример и нашите деца.