Изгубеният в Пирин: Спах на скала, мислех, че ще умра от хипотермия

"Спях на камък и си слагах ръцете под тялото, за да не измръзна. Мислех, че ще умра от хипотермия. Целият треперех."

Това сподели изгубеният в Пирин маратонец Александър Александров, който прекара в планината около 24 часа.

Александров изкачва връх Вихрен в неделя като участник в маратона в Пирин. На връщане обаче губи маркировката и остава в планината близо денонощие, като мобилизира няколко спасителни екипа. 19-годишният младеж бе намерен по обед в понеделник.

Ден по-късно призна, че е бил убеден, че ще умре от хипотермия през нощта. Твърди още, че си е извадил и поука от прекалената си самоувереност.

Младежът се занимава с планинарство от две години, но не постоянно. В деня на маратона обаче изкачва върха час по-рано от останалата група. Не остава да изчака организираното слизане до сборния пункт на хижа „Вихрен" и тръгва сам надолу.

„При което изгубих маркировката на самото състезание с бели и червени ивици. Поех по път, по който ми се стори, че мога да изляза на друг сборен пункт", разказва той. Допълва, че разбрал, че се е изгубил, когато по пътя му се появява сняг около 16.00 часа. Не спира на място, а продължава да се движи, с което обърква спасителните екипи.

Маратонецът разполага с връхна дреха, бутилка вода и телефон без батерия. Навън се стъмва и решава да прекара нощта върху скала, а на следващия ден да продължи с нови сили.

„Страх ме беше, дрехите ми бяха мокри, мислех си, че ще загина от хипотермия. Целият треперех от студ. Унесох се, не точно спане за около 10-20 минути. Непрекъснато се въртях, камъкът беше студен. Трудно изкарах нощта", казва още младежът.

На сутринта решава да тръгне през гъста гора от клек и около 11.10 часа в понеделник среща спасители от Кресна, на които благодари.

След като е преживял ситуацията, Александър Александров съветва: „Винаги да имате ножче, в случая аз нямах. Когато се стъмни, да пренощувате на място на завет. Да не губите никога вяра и надежда. Молех се на Господ да ме спаси. След това се зарекох, че никога, когато не зная маршрута, няма да правя своеволия".