Пепелянки и смоци нападат в Кърджалийско!

Стопани от Източните Родопи се жалваха, че пепелянки, усойници, смоци и всякаква друга пълзяща гад ги напада по бахчи, градини и още къде ли не. Още отсега хората са се видели в чудо и не знаят как ще издеянат лятото, когато се очакват сахарски жеги.

„То и друг път е имала такава напаст, но влечугите пък взеха да стават много агресивни", подхваща невероятният си разказ Неджет Али от момчилградското село Сенце и реди в прав текст за срещата си с пепелянка, от която за малко да пострада фатално.

Майка му Ембие Али живее в китна селска къщурка с тигли /каменни плочи/ на покрива, грижи се за градинката си, отстояща на два километра от дома й. Жената е възрастна, та Неджет почти всеки ден отива да й помага. „За последно ме беше предупредила, че се е натъквала на змии в бахчата си, които не приличат на смоци. Опасенията й не бяха напразни. Таман бях започнал да пръскам овошките с бордолезов разтвор, и изведнъж видях пред себе си змия. Смокът е плашлив, познавам го - най-много да изсъска и ще се покрие. А тая гадинка - дълга към 50-60 сантиметра, навирила триъгълната си главица с рогче и с ромбоидни форми по тялото си - веднага разбрах, че е пепелянка. Съска срещу мен, не мирясва. От прадядо си Хикмет знам, че пепелянките не са агресивни, че натъкнат ли се на човек, веднага си подвиват опашките и се крият в първия храст. Освен ако не ги настъпиш. А тоя пусти опустял екземпляр се настафирчил, заел нападателна поза, що ли му стана?! - ще ме хапе и няма да ми се размине, мамка му! Знам, че ако отровна змия те клъвне по коляното, стъпалато, къде ключицата, смъртта настъпва много по-бързо, отколкото ако те ухапе по ръката, примерно. На два километра съм от с. Сенце, има там фелдшер, но дали е на работа... А я стигна читав до Момчилград, я не... Представи се, че пък там нямат противозмийки серум, какво става с мен?!...", каканиже ги бай Али.

Бахчеванинът обаче не се дава на змията - като по-разумна „твар" градинарят се опитва да направи крачка назад, та да отстъпи територия на пепелянката. Но отровницата, явно не разбрала нищо от благородния му жест, се стрелва право към него.

Напада го!

„Веднага насочих пръскачката към тая паст и това ме спаси. Пепелянката отначало се сви, навъртя се на кравай. Дава го нещо като отбой. Очакваше само да види гърба ми. Но знам, че между пепелянка и жена разликата е... песъчинка /бурен смях - б.а./. Направих се на ударен, а влечугото отново се стрелна към мен - абе, ще ме хапе, така е решило. За втори път насочих пръскачката с бордолезов разтвор право в змийските й очи. Пепелянката си подви опашката и се покри в леговището си, откъдето се беше появила. Вече на спокойствие си свърших работата, но все едно на ум ще си имам - тая отровница няма да ми прости, ще ме дебне, докато не си... свърши работата", кахъри се Неджет Али.

По Източнородопските чукари подобни потресни примери - бол. Както агенция „Блиц" информира наскоро, Сунай Мехмед от момчилградското с. Долна Чобанка разфасова отраз с острия си нож близо 3-метров смок от главата до опашката, понеже натрапникът се е впил във вимето на любимата му крава, кръстена на хубавото Наде, и цоцал ли, цоцал мляко.

„Хайваните бяха на водопой в дерето. Жега! Когато ги наближих, забелязах, че Надето не беше навела глава като останалите да пие вода. Стоеше неподвижна. Около краката й се беше навила огромна змия. Тя бе впила зъби във вимето й, пиеше млякото й, а снагата й се уголемяваше пред очите ми. Помислих си, че когато я наближа, ще се стресне и ще пусне вимето, но това не се случи. Извадих острия си нож, хванах пустия му смок директно за главата и го разпорих надлъж. Метнах го в дерето, дано жабите да го изядат", разказва бай Мюмюн, все още в стрес от невероятната гледка, разиграла се пред очите му.

Случаят по пущиняците в планината на Орфей не е изолиран - неотдавна край чешма до село Багрянка местните се натъкват на смок, който суче мляко от... свине-майки. Едвам го прогонват. След месец натрапникът отново е видян да цоца от прасетата. Малките грухчовци остават недохранени, а влечугото наддава на „телосложение"...

Най-известният „удушвач на змии"

в Момчилград, някогашното Мастанли - Хасан Али, миналото лято беше клъвнат от пепелянка. И едвам оцеля. Викат го в селска къща да отърве стопаните от пълзящата напаст. Досега се е справял блестящо със задачата си - какви магии сторва, какви индийски иширети прави, само той си знае. До 70-тата си годишнина е недосегаем, но както се оказва, недосегаеми хора няма - пепелянка го стрелва право по ключицата на коляното. Али изпада в кома. Лекари 48 часа се борят за живота му в Спешна помощ. Слава Богу, оживява, но повече за змии не иска да чуе.