Охранител, задържан за смъртта на циганин: Опитаха се да ме убият, а ме съдят

"Опитват се да ме топят за убийство, което не съм извършил. Имам и свидетели, че по същото време си бях вкъщи. Семейството ми е подложено на невиждан тормоз."
Така започва разказа си бившият охранител Виктор Витомиров. Заедно със сестра си, майка си и зет си мъжът живее в спретната къща срещу прочутия скален параклис "Св. Петка" в Трън. Непосредствено до оградата на двора са разположени незаконни бараки, в които в неимоверна мръсотия живее многолюдна циганска фамилия. Именно вражда с клана е в основите на проблемите на Виктор Витомиров.
"Всичко започна на 2 ноември 2010 година. Докараха ни дърва и както си му е редът, след като свършихме работата, седнахме на ракия и салата. Шофьорът на камиона и разтоварващите бяха роми. До този момент никога не бяхме имали проблеми с тях", спомня си Виктор.

Мъжете се черпят, но постепенно единият се напива и пада от стола. Другите се опитват да го вдигнат, но в този момент циганите от съседните къщи виждат роднината си на земята и решават, че е бил бит. За минути се събират над 40 човека, въоръжени със сопи и сечива, и нахлуват в къщата. Тръгват да бият шофьора на камиона, когото нарочват за нападател. Виктор се опитва да ги спре, но един от ромите, Доньо Станков, го удря с кирка в тила. Здравият физически мъж се задържа прав, но следва нов замах и този път търнокопът го намира по челото. Следващите три месеца се губят от живота на Виктор.

"Направиха му 5-часова операция. Спасиха го по чудо. Разпознаваше ни, но не си спомняше нищо. Едва по-късно паметта му се възвърна. Днес живее втори живот", казва сестрата Даниела Витомирова и сочи челото на брат си. И до днес в черепа му личи тежкият удар от кирката, оставил овална вдлъбнатина.

Нападателят Доньо Станков се признава за виновен и сключва споразумение. За нанесените две средни телесни повреди получава 6-месечна присъда.
"Когато паметта ми се възвърна, изобщо спрях да говоря с тях. Исках да забравя всичко, но не стана така", продължава Виктор Витомиров.
На 9 септември миналата година братът на нападателя Доньо, Станислав Станков, е убит близо до махалата.

"Бопаджиите дойдоха да го приберат в 12,30 през нощта", продължава историята Даниела Витомирова: "Когато проехтял изстрелът, ние не сме го чули. Виктор тогава беше охранител на ДИлиянциУ, прибра се от работа и по това време си беше вкъщи. И аз, и майка ми бяхме у дома и го казахме на разследващите. Арестуваха го, защото циганите казали на разследващите, че той ги мрази, задето е ударен от Доньо. Чух ги, че първо коментираха, че Виктор е платил на някой да убие Станислав, защото няма как да го е гръмнал той, понеже го видели вкъщи. После обаче казали, че стрелецът е той."

Докато тече досъдебното производство, Виктор Витомиров остава за 6 месеца в Софийския затвор.
Разследващите правят обиск в дома му и изземат законната му ловна пушка. Експертизата на оръжието показва, че с нея не е стреляно. При третия оглед около местопрестъплението в гората е открита друга пушка. По нея е намерен частичен отпечатък от безименен пръст на лява ръка, който до голяма степен съвпада с този на Виктор.

"Това е нечувано. Представяте ли си как ще вдигна и ще стрелям с оръжие само с един пръст", пали се Виктор.
Адвокатите Марковски - баща и син, оборват криминалистите, че в дулото има частици от стрелба, тъй като няма как да са се задържали толкова продължително време.
"Докато беше задържан, Виктор настояваше да бъде поставен на детектор на лъжата. Все още не съм се запознал с резултатите от полиграфа", обяснява Димитър Марковски.
"Сложиха ме на детектора в 14 часа. Всичко продължи до 21 часа. Общо 14 пъти. След 13-ия път долових нещо невероятно. Бях излязъл, а вратата беше притворена. Говореха си старшината и психологът. Старшината казваше: "Да, знам, но нямаме друг заподозрян."

Съдебните инстанции отказват да променят мярката му за неотклонение, докато на 14 март апелативните магистрати се съгласяват, че срещу него няма достатъчно доказателства и го пускат под домашен арест. Сега Виктор чака законовия срок, за да подаде нова молба и тази мярка да отпадне. Не знае дали ако това се случи, ще може да излиза от дома си. Ромската фамилия станала особено агресивна въпреки многобройните жалби до всевъзможни институции. Майката на Виктор, която преди това работела като магазинерка, получила поредица заплахи и се принудила да напусне, а сега не смее да излиза от дома си.

"Бях 30 години на бензиностанцията, но и трябваше да напусна и сега си стоя вкъщи", казва Даниела Витомирова. Всеки ден, когато тръгвала към работата си, ромите палели колите и карали след нея. Вечер я чакали по същия начин и я "изпращали" до тях. Трябвало всеки ден някой да я придружава.
Макар и барикадирани вкъщи, семейството периодично търпи изблици на агресия от комшиите си. За това свидетелстват разхвърляните по двора едри камъни, които Даниела вече се отказала да чисти.

Кланът Станкови

Петдесетината членове на клана Станкови съвсем не са дружелюбно настроени към външните хора. Посрещат с думите: "'Айде, айде, бегайте, тука работа нямате. Няма кой да ви каже нищо. Само гориво хабите."
Заради напрежението в квартала патрулка обикаля редовно по улицата.

Гетото - незаконно

Бараките, в които живеят циганите, са нарочени за премахване като незаконни. Проверка на РДНСК установила, че те са разположени на частни парцели. Разрушаването трябваше да започне на 10 юни, но ромите пуснали поредни жалби и кметът спрял изпълнението на заповедта.
Преди това проверките започнали след поредица жалби на Витомирови, които обаче след пристигането на техниците били сюрпризирани неприятно. Оказало се, че тяхната къща е незаконна и трябва да бъде съборена. В крайна сметка успели да издирят необходимите документи из общинските архиви, за да спасят имота си.