Явор Гечев, фондация "Четири лапи": Българинът е садист за животните

Явор Гечев е ръководител отдел маркетинг във фондация "Четири лапи". Целта на фондацията е да осигури помощ за животни, малтретирани поради икономически, научни или други причини. "България Днес" потърси коментара му във връзка с инцидента с влаченото от собственика си за кола куче, както и за да представи ситуацията около правната защита на животните в България.

Бисерка БОРИСОВА
- Г-н Гечев, влаченото за кола от собственика си куче в село Тополово почина. Какво се е случвало с него в дните от инцидента до смъртта му?
- Лошото е, че никой нямаше информация за съдбата на кучето и тази неизвестност около състоянието му създаде неприятна атмосфера на недоверие към разследващите. Далеч по-добре беше от МВР и прокуратурата в Асеновград да пускат информация, предвид големия обществен интерес. При нас звъняха много хора, които искаха да приютят кучето, да му осигурят адекватно лечение. Ние от фондация "Четири лапи", както и асоциация "Енимълс хелп" в Пловдив, която първа подаде сигнал за случая, бяхме готови да поемем лечението и настаняването на животното. Но липсата на информация дали изобщо кучето е живо много ни пречеше.
- От оскъдната информация, която се появи след инцидента, се разбра, че измъчваното животно е било върнато за лечение на собственика мъчител. Това не е ли абсурдно? Така ли се постъпва в подобни случаи?
- Абсолютно нелогично е. То е все едно насилвано от родителите си дете да бъде върнато на родителите насилници.  Което впрочем в България нерядко се случва... А иначе по закон разследващите трябваше не да връщат кучето на насилника му, а да го настанят в общински или частен приют - та ако ще да е и в кучкарника на полицията. Където за измъчваното животно да се положат сериозни грижи. 
- Срещате ли често случаи на такава отвратителна жестокост спрямо животните?
- Повярвайте ми, това с влаченето на кучетото - колкото и садистично да е, далеч не е най-жестокият случай, който съм срещал. Не искам да давам конкретни примери, за да не давам допълнителни идеи на болните мозъци с подобни наклонности. Можем най-общо да кажем, че непрекъснато получаваме сигнали за животни с отрязани крака. Че стрелбата по животни у нас стана вече национален спорт... В България, пък и на Балканите, най-масовият случай е масовото тровене. Използват се дори отрови, които са забранени за употреба, като стрихнин. Животните умират в адски мъки.
Единственото хубаво в конкретния случай в Тополово е, че той е първият, в който извършителят е не просто известен, но и деянието му е добре документирано, има и свидетели. Надявам се оттук насетне прокуратурата да си свърши работата.
- На вас стана ли ви напълно ясно каква е причината за проявата на такава жестокост от стопанина на кучето?
- За мен отговорът е ясен: ниска интелигентност! Или злоупотреба с алкохол. Защото това, което се даде като обяснение - че човекът се ядосал, защото взел кучето за ловджийско, тръгнал да го възпитава, пък то изяло неговите и на съседа кокошки, е несериозно. Човек трябва да е с много нисък коефициент на интелигентност, за да си мисли, че като наказва кучето по този жесток начин, то ще разбере за какво точно го наказва! Според мен целта на този Райчо е била не да накаже кучето с превъзпитателна цел, а просто да го умъртви по един изключително безобразен и мъчителен начин.
- Характерен ли е този тип садизъм за българина?
- За съжаление - да. Този тип насилие е по принцип характерен за южняшките народи. И трябва да се преследва много сериозно от закона. Защото следващата жертва на този Райчо, който най-вероятно е баща, дядо, ще бъде някой от семейството му. Представете си какъв ще е ефектът върху психиката на малко дете, станало свидетел на деянието на Райчо. Ако детето приеме постъпката на Райчо като модел на подражание, след известен период то вече ще смята, че насилието над животни е напълно нормално. 
- Има ли научни доказателства за това?
- Има проучвания на ФБР, които сочат, че 100% от серийните убийци в детството си са били свидетели в семейството си на насилие над животни. Впоследствие и те самите започнали да издевателстват над животни.
- Да се върнем на случая "Райчо" и мъртвото му вече куче. Какво предвижда законът? Особено като се има предвид, че инцидентът е документиран и кучето вече е починало.
- При регистрирано насилие над животни законът предвижда затвор до 3 години и глоба до 5000 лв. Но няма долна граница. Тоест съдът може да прецени, че ще осъди условно човека, на пробация. Когато обаче става въпрос за проява на "особена жестокост", за деяние, извършено "пред малолетни", тогава вече има долна граница минимум 1 година затвор.
- Въпросът обаче е какво ще счете съдът за "особена жестокост"?
- Тези квалификации са точно оформени и  юристите знаят за какво става дума. Когато говорим, че има проявено насилие над животни, тук влизат умъртвяване на животното, клане, нанасяне на тежко или трайно увреждане. Това се преценява на база на експертиза.
- Почти през ден научаваме за насилие над животни, но има ли осъдени?
- Вече има, предимно с условни присъди. Един от случаите бе в град Рила. Някакъв охранител беше застрелял улично куче, без то по някакъв начин да го е застрашавало. Охранителят бе осъден условно, но пък в неговия случай това се оказа тежко наказание по друга линия - той си загуби работата и повече не може да е охранител. Дупничанин също бе осъден на 1000 лв. глоба за умъртвено куче.
- Под безпрецедентен обществен натиск насилието над животни у нас бе криминализирано. Има ли ефект от това?
- Определено! Информацията, която имаме за първите 6 месеца след влизане на новите поправки в НК в сила, беше за около 50 досъдебни производства, образувани за половин година. Преди това, когато насилието над животни не беше престъпление, имаше 15 акта за 3 години!
- Много чужденци са стреснати от насилието над животни у нас. Създават се дори фондации, които да спасяват българските кучета от българите! Какво ви казват чуждестранните ви колеги?
- Каквото и да си говорим, такива случаи като този в Тополовград създават изключително негативен имидж на страната ни в чужбина. Никой не се интересува, че някакъв си Райчо от Тополовград е с някакви садистични наклонности. Това, което казват чужденците, е: "Ето какво се случва в България!" А не "ето какви ги върши този Райчо". За съжаление това, че има 6 милиона нормални души в страната ни и 10 хиляди ненормалника, създава проблеми само на нормалните. Холандците например ми казаха, че ако при тях има отровено животно, това ще бъде топновина, докато не се разбере кой го е направил.
- По форумите у нас има коментари от типа на "Във Виетнам ядат кучета, какво толкова, че българин умъртвил куче..."?
- Е, то в Нова Гвинея и хора ядат! Това значи ли, че трябва да приемем за нормални убийствата?! Трябва ли да се принизяваме до най-низките примери от другите страни?! Самият факт, че има още хора в България, които разсъждават по този начин, не говори добре за обществото ни.
- Виждате ли някаква светлина на хоризонта?
- Да, в по-високата разкриваемост на случаите на насилие над животни и в по-сериозните наказания за насилниците. Хората не си дават сметка и за друго - че когато едно животно стане постоянен обект на насилие, то се озлобява. Става звяр като стопанина си.

Почина кучето в Тополово

Влаченото за кола в село Тополово куче е починало. Собственикът Райчо Иванов, който го влачил по улиците на селото, първо го захвърлил в канавка, а след като умряло - го закопал. Районната прокуратура в Асеновград се самосезира и образува досъдебно производство. Наказанието, което грози 55-годишния Райчо, е лишаване от свобода до 3 години и глоба от хиляда до 5 хиляди лева. Вече са разпитани свидетели. Трупът на кучето е изровен и изпратен за ветеринарна експертиза. Тя трябва да установи причината за смъртта му, кога е настъпила и по какъв начин.