Братът на премиера: Пламен е толерантен с всички и това му вреди

Милети Орешарски е роден на 1 ноември 1955 г. в град Дупница, завършил е висше образование в Минно-геоложкия университет със специалност инженер-геолог, а по-късно и право в ЮЗУ - Благоевград. От 1985 г. е в системата на местата за лишаване от свобода, от 1991 до 2006 г. е директор на затвора в град Бобов дол, а след това до 2009 г. и на Централния софийски затвор. В момента е адвокат на свободна практика. Женен е, има две деца и внук на 3 години. Последните събития в държавата, касаещи пряко неговия брат- премиера Пламен Орешарски, са повод за разговор с него.
Ето какво сподели той:

- Г-н Орешарски, Вашият брат вече повече от месец оглавява правителството на страната. Не всички хора одобряват него и неговото правителство, има протести. Въпреки това Вие и Вашето семейство, Вашата фамилия гордеете ли се, че той е министър-председател?
- Разбира се, ако се абстрахираме от всичко това, което става през последните дни, наистина гордост е, заслужава си, съжалявам само, че родителите ми не са живи, за да почувстват и те тази гордост за децата си.

- Пламен Орешарски е 5 години по-малък от Вас. Какви са първите Ви спомени за него?
- Съзнателно си го спомням веднага след раждането му. Спомням си дори когато го донесоха от влака от родилния дом в Дупница. Живеехме в Бобов дол. Спомням си този ден, спомням си грижите около него като най-малък, спомням си добре детството му, докато се пръснем после да учим извън града. Аз преди него напуснах Бобов дол, отидох в казармата, след това бях студент, а пък той завърши гимназията в Бобов дол, след това служи войник и така се разпиляхме. Но като дете беше кротък, това мисля и сега му личи. Кротък, умерен, не съм запомнил някакви кой знае какви изяви, било то на агресия или конфликтност с останалите деца, другарувал е с децата от махалата нормално, приятелски с всички.

- А Вие не ревнувахте ли, че към него са били насочени грижите като по-малко дете? Поне така се случва в някои семейства.
- Не, не съм ревнувал, защото ние така сме възпитани, а пък и сме повече - пет деца сме, задружни сме и днес, така че между нас никога не е имало ревност. Ревност има там, където има само едно дете. Ние сме пет деца. Между другото той научи шах на 5 години, даже преди мен.

- Играе ли и сега?
- Едва ли, той вече няма време за нищо. Човешките неща вече са му чужди от години. Особено когато се занимава с държавната дейност и като министър, и сега като премиер. Но сме играли всички вкупом и шах, и табла, и „Не се сърди, човече", и футбол, и всичко друго...

- Имате още две сестри и един брат. Те свързани ли са по някакъв начин с политиката?
- О не, опазил ги Господ! Защото сега всички страдаме заради това, което се случва в страната. Ние го приемаме и като лична драма освен всички обществени процеси, които се стават.

- Казвате, че му съчувствате. Никога ли не сте изпитвали завист за това, че се е издигнал, че е пръв?
- Абсурд! Не можем и да си го помислим. Напротив! Гледаме всеки от нас да бъде колкото се може по-добре. И не само помежду ни. На нас характерите ни са такива, че завист, негативни емоции и чувства не питаем и към околните. Отворени сме към всичко наоколо със съчувствието, със стремежа по някакъв начин да помогнем на всеки срещнат. Това ми е произходът.

- Как приемат Вашите приятели, познати неговия избор за министър-председател? Подкрепиха ли ви?
- Общо взето, ако се опитаме да елиминираме лицемерието, присъщо на много от хората, в голямата си част са искрени в подкрепата, тъй като ни познават. Значи ние в очите на хората, които ни познават, сме едно, а това, което се говори в страната - друго. Абсурдно е някой, който ме познава, да каже, че аз съм мафиот или съм свързан по някакъв начин с някого, по същия начин е и за брат ми.

- Вашият съученик, краеведът Иван Хаджийски, посъветва, че като наш земляк трябва все пак да го уважаваме и подкрепяме.
- В момента ми идва една фраза, която съм чул по свой адрес. Преди години един министър ми каза, понеже аз питах какво става около мен, че не трябва да се учудвам - тъй като тук, в България, ако има свестни хора, то те трябва да бъдат унищожени. Вече съм убеден, че е така, убеден съм и че ще бъде и в бъдеще така за съжаление. Още Ботев е казал, че у нас свестните ги смятат за луди. Историята и нашият съзнателен живот го потвърждават това. Бъдещето ще го затвърди.