Ковачът Димитър: Не се палете, ужасно боли!

51-годишният ковач Димитър Димитров се самозапали пред президентството. Той бе отведен в спешната болница ДПирогов" в много тежко състояние - с 22% изгаряне в областта на главата, лицето, шиятa и горните крайници.
Мъжът беше лекуван около месец в клиниката по изгаряне от екипа на проф. Огнян Хаджийски. През първите дни беше настанен в реанимацията и държан в изкуствена кома и на апаратно дишане. Въпреки това обаче той е единственият оцелял след серията от самозапалвания при предишните протести.

- Г-н Димитров, участвахте в предишните протести, като се самозапалихте. Как се решихте на тази крайна стъпка? Нужно ли е да се правят такива саможертви?
- Самозапалването е крайният начин на протест, много е болезнен. След като хората са стигнали дотам, явно има защо да протестират. Това, което направих, не трябва да го повтаря никой, защото е много болезнено. Разбира се, следя протестите, които са организирани в момента. Забелязвам, че в този митинг взима участие интелигентният капацитет на нацията. Тези пред Народното събрание имат дом, работа и протестират за промяна. Клошарите например нито един няма да намерите там. Те са хора в края, на дъното и на тях им е все едно, те имат своето безпътие. Тези, които имат път, имат идея за себе си и децата и близките си, те протестират.
- Казвате, че не трябва никой да повтаря самозапалването ви. Близките ви не се ли притесняват, че пак бихте посегнали на себе си?
- Не ме гледат под лупа. Дъщеря ми беше стресирана след инцидента, но в същото време си ме знае, че съм краен и силен човек. Разбра идеята ми. Сега не следи какво правя, вярва ми. Но пак искам да предупредя хората да не се палят, защото много боли, а и няма никакъв смисъл, няма да те чуят повече. Шансът да оцелееш е много малък, а болката е страшна. В същото време обществото те приема след това за глупак, не те взимат на сериозно, мислят, че си имал личен проблем. А аз го направих в знак на протест.
- Мислите ли да се включите и в тези протести?
- Не! Наистина не възнамерявам, защото съм персона нон грата вече там, за да ходя да протестирам. Моят протест свърши завинаги. Дадох своята дан.
- Сега къде живеете, с какво се занимавате?
- Живея в Силистренско, на брега на Дунава. Занимавам се с градината, садя си домати, копая. Още ме болят ръцете и главата. Иначе съм добре, след като сега си копая канал и нова шахта на канализация. Е, още ме боли, но ще мине, възстановявам се сравнително бързо. След като се съвзех, ми казаха, че е имало 1% шанс за оцеляване и въпреки това се преборих. Горе-долу се оказва, че съм единственият оцелял с толкова големи изгаряния. Това обаче не е добра статистика и не обичам да говоря за нея.
- Преди инцидента бяхте ковач. Мислите ли пак да се върнете към този занаят?
- Засега с градинарство се занимавам, садя домати, но те не стават заради дъжда. Садя и патладжани и тиквички, лозе си имам. Гледам по двора да се занимавам, грижа си се за къщата. Трудно ми е да кова с тия ръце все още, но не съм се отказал, работилницата ме очаква. Може би ще я пренеса в Силистренско. Тя сега е край Дупница, но там много мизерии ми направиха.

- Казвате, че е имало малък шанс да оцелеете, какво ви спаси?
- Спаси ме "Пирогов". Шефът на клиниката по изгаряния д-р Огнян Хаджийски ме спаси. Да речем, че е имало някаква намеса на Всевишния, някой има горе. Но лекарят е Богът. За мен това е Бог Хаджийски. Хубавото е, че не е избягал в чужбина като другите специалисти, а спасява такива като мен. Много хора в клиниката бяха с битови изгаряния.
- Преместили сте се в по-малко населено място, преди това сте живели в София, и там ли ви възприемат като глупак?
- Тези, които разбират какво и защо съм направил, уважават постъпката ми. Глупаците, които нямат какво да ядат, ми се смеят. Пак повтарям, че като реших да се паля, не беше заради личен проблем. Просто не виждах светлина в тунела и исках по някакъв начин да обърна внимание на всички върху това. Това, за което протестирах, засяга не само мен, но и всички хора в България.
- Сега виждате ли светлина в тунела?
- Все още не. Пердетата са паднали, всичко е объркано. Всички искат кокала. Сега в селото на жена ми, в което се възстановявам, около мен има 30-40 души без работа. Нямат доходи, далеч са от пенсия и се чудят как да си купят хляб. Нямат идея как, като се събудят, ще имат пари за ядене, не за глезотии като театър, кино, а да си платят ток, вода, най-неотложните неща. Страшно е! Не знам дали може да си представите какво е положението по селата.
- Вие как се оправяте?
- Сега преди дни дъщеря ми ми прати един малък запис финансов. Праща ми по някой лев. Оцелявам, не съм паднал съвсем до границата, но на хората им е много трудно. Ето защо днес знаят защо протестират. Именно затова, защото тия млади хора искат баба им и дядо им да си покрият разходите. Гледам постоянно новините, интересно ми е. Не съм политически настроен, но не съм и безразличен.
В същото време ме изнервят и много неща от ежедневието. Ето сега дъщерята на втората ми жена роди, внучето стана на пет месеца преди няколко дни. 40 лв. на месец за памперси не му стигат. Дъщеря ми не взима детски, защото заплатата й е по-голяма от минималната и няма право на помощи. А в същото време една циганка, която не работи, не учи и цял живот е паразит, взима детски. Това на какво прилича?!

Деяна ПАВЛОВА