Глухоням помпа с уста автомобилни гуми в Стражица

Неграмотен глухоням надува с уста автомобилни гуми и се надбягва с влакове. Вече повече от 20 години Асан Гумата е живата атракция на Стражица.

"Преди 10 ноември бяхме известни с вътрешния министър на бай Тошо - Димитър Стоянов, и опустошителното земетресение. Сега ни знаят с Асанчо, който чрез клиповете в социалните мрежи вече ни прослави и в чужбина", шегуват се стражичани.

Всеки, който е пътувал с влака София - Варна, поне веднъж е виждал странния млад мъж, който посреща всяка пътническа композиция на гарата в Стражица. Той стиска в ръце вътрешна автомобилна гума, която само за няколко минути надува с уста пред смаяните пътници. Когато гумата вече е поела няколко атмосфери от устата на човека помпа, той започва да я търкаля по перона. Понякога автомобилната гума е заменена от такава на камион, която човекът компресор надува със същата скорост. А дойде ли време влакът да тръгне, странният мъж захвърля гумата настрани, заема висок старт и като същински Юсейн Болт се понася устремно пред локомотива, като успява да задържи преднина за цели 50-60 м.

Човекът компресор е Асан Гумата, атракцията на Стражица. Повечето пътници го мислят за бездомник, но той има свое жилище, в което живее с родителите си.

Младият мъж има проблеми с говора и трудно му се разбира какво иска да каже. За това, че го е ощетил откъм реч обаче, Бог му е дал желязно физическо здраве. Преди години, когато мъжът трябвало да мине през лекарска комисия, за да го освидетелстват и пенсионират, „белите престилки" били изумени от капацитета на белите му дробове. „Тоя човек може с духане да премести цял влак", пошегувал се тогава един от докторите. Влак Асан, разбира се, така и не преместил, но за сметка на това гарата станала втория му роден дом. Работещите жепейци обясняват, че по него могат да си сверяват часовника за разписанието на влаковете.

„Сутрин много-много не идва, защото работи из града. Дърва цепи, помага в прибирането на реколтата. Ако трябва да се носи нещо тежко, пак него викат. Обаче от обяд до вечерта е „на смяна" при нас.

Въпреки че няма часовник, Асан идва на гарата точно 10 минути преди влака с гумените си атрибути, които започва да надува. Обикаля край вагоните и се радва на пътниците. Като види, че началникът на гарата излиза да пусне влака, застава до локомотива или до първия вагон и бяга поне половин километър, докато перонът свърши. След това се запилява някъде. И така до следващия влак", разказват работещите на гарата.

Докато обикаля покрай вагоните, някои от пътниците му пускат стотинки, които той прибира. Други пък се опитват да го дразнят, подиграват му се и го обиждат. Тогава Гумата се разярява и на свой ред също започва да благославя родата им до девето коляно. Веднъж вбесен той хванал един камък и едва не го запратил по прозореца на купето, откъдето му се подигравали.

Любовта на Асан към гумените изделия се появила още в юношеските му години. Той грабвал първите попаднали пред него гуми на превозни средства и започвал да ги надува. За няколко минути мъжът помпа с уста вътрешна автомобилна гума. Преди няколко години гвоздеят в програмата му била вътрешна гума от камион, с която гордо дефилирал край вагоните. От много употреба обаче гумата се спукала. Когато автомобилните гуми се спукат от многото надуване, за да поддържа форма, Асан е измайсторил „ръкав", ушит от стари чували, дълъг близо 5 метра и с диаметър 20-ина сантиметра, който той надува за по-малко от минута.