Главният механик на кораба "Свети Николай", от затвора "Волдеморо": Наркобосовете можеха да ни убият!
Светлозар Дочев е главният механик на заловения с 3 тона кокаин български кораб "Свети Николай". При акцията на командосите на 15 август 2012 година край испанското пристанище Кадис бяха арестувани и обвинени в наркотрафик 21 български моряци. Светлозар Дочев е повече от година в чуждия затвор. В единственото си интервю пред "България Днес" той разкрива скандални факти относно арестите на българите и бездействието на българските разследващи органи.
- Г-н Дочев, вече повече от година сте в испанския арест. Как се чувствате и какви са условията там?
- Чувствам се омерзен и предаден от собствената ми държава. Дори и да бъда оправдан, което не вярвам да се случи, съмненията у хората ще останат. Условията в модула, в който съм, са добри, като изключим хлебарките и дървениците. Килиите са за двама човека. В този затвор сме всички навигатори и кадетът, плюс двама механици. Общо 7 човека. През август един излезе под гаранция и сега сме 6 човека. Още двама имат гаранции, но нямат все още средства да ги платят, по-точно едва преди седмица служебният им адвокат се появи за втори път, откакто сме в затвора, за да ги пита искат ли намаление на гаранциите. Двамата имат гаранции от 13 май 2013 година. Останалите четирима нямаме гаранции.
- Чувате ли се със семейството си?
- Имам право всяка седмица на 10 телефонни обаждания до номерата, които са ми разрешени. Със семейството си се чувам редовно. Какво се случва с тях и как те приемат случилото се, питайте тях...
- Докато сте затворен, провеждали ли са се разпити на вас или на някой от екипажа?
- Разпит, ако зададените ми 4 въпроса могат да се нарекат така, беше проведен през октомври 2012 година. На същата дата имаше представители на българското следствие и прокуратура. Испанците ни питаха искаме ли да се срещнем с тях. Аз изявих желание. Тогава не знаех, че те са изпратили "Молба за правна помощ до Кралство Испания", в която има списък на хора, които искат да разпитат. В този списък фигурирам и аз. Няма да описвам разпита. Ако съм предполагал, че желанието ми да се срещна с тях по-късно ще бъде тълкувано от испанския съд като ясно доказателство, че съм свързан с българска престъпна организация, може би нямаше да говоря с тях. Да не говоря, че в първия протокол от разпита на българите, поднесен ми за подпис и писан от главен следовател Елена Любомирова от ГДБОП, беше написано в прав текст, че аз съм организаторът на трафика. Мисля, че ви е ясно какво означава това. Благодаря на Бог, че все още не ползвам очила. Тогава мислех, че е случайна грешка. Но вече съм убеден, че грешката не е случайна. Защо мисля така, е отделен въпрос. Сигурен съм, че испанците имат копия от протоколите от разпитите на българите. От тогава до сега никой не ме е търсил и разпитвал. Нямам информация разпитвани ли са други колеги. Чух, че колега от друг затвор е дал доброволно показания.
- Вашата защита искала ли е промяна на мярката ви за неотклонение?
- Адвокатът ми три пъти до момента е искал свободата ми под гаранция. Три пъти откази, които представляват интересно четиво. Така че скоро не очаквам да ме пуснат.
- В първото си писмо до мен казвате, че най-много двама души от екипажа са участвали в схемата с наркотрафик. Имате ли подозрения кои са те?
- В схемата са участвали доста хора. Колко, не знам точно... Но мисля, че поне двама са знаели повече от останалите, т.е. какво ще се качи на борда, къде и кога трябва да стане това, къде, кога и как ще се разтовари... Имам подозрения, но нищо не мога да докажа. Нищо не съм видял. Нямам нито един факт на разположение. И никой не ми е дал право да съдя и да обвинявам някого само по подозрения. Не мога да сложа такъв грях на съвестта си, сърцето си и душата си. Простил съм на всички, които ме замесиха в това дело. Моля се на Бог да им прости. Както казват, бил съм в неподходящото време на неподходящото място. Сам съм си виновен.
- Вие знаехте ли, че на борда има наркотици?
- Не.
- Какво би се случило, ако вие и останалите моряци знаехте, че от екипажа ви се превозва кокаин?
- Този въпрос елиминира предния. Пред разследващите българи на същия въпрос отговорих, че най-вероятно щеше се лее кръв. Отговорът ми тогава беше продиктуван под влияние на стреса от случилото се и все още много силната негативна емоция. Сега мисля по друг начин. Най-добрият вариант би бил, ако не бяха ни заловили. Щяхме да си вземем торбичките и всеки да си хване пътя. Замесените, подсмихвайки се, с парички, а останалите балъци с празни торбички. Дори и без заплати. Ситуацията, в която сме в момента, е вторият вариант, за щастие, разминал се без жертви. Всички останали варианти не изключват произшествия от различен характер и фатален изход за някои от екипажа. За мен лично това би било много по-голяма трагедия от сегашната, независимо кои биха били жертва. Дори да допуснем, че незамесените бяхме овладели ситуацията без жертви. А след това? Нима допускате, че организаторите биха ни простили, че сме провалили бизнеса. Мисля, че не биха простили и на наетите от тях хора за това, че са се издънил. По-добре, че нищо не сме разбрали. Всяко зло за добро. Поне всички сме живи.
- Защо според вас българските власти са разрешили проверката на борда на "Свети Николай" само с един имейл, без подпис и печат?
- Защото според чл. 17 на Конвенция на ООН от 1988 година и други документи на ЕС са длъжни да дадат разрешение. Защо разрешенията са в този вид, не мога да отговоря. Нека юристите отговорят легитимни ли са тези два имейла без подпис и печат. Може би с имейл вече може да се обявява и война. Разрешенията са за проверка (за нея се иска разрешение от капитана, проверяващите да се качат на борда) обиск и разследване. Те са от 14.08.2012 година и ден след акцията на командосите. На практика имаме абордаж (въоръжено нападение без предупреждение), извършено на 13.08.2012 г. Не знам точката, в която сме заловени в икономическата зона, на чия държава попада (испанска или мароканска). Това също има значение.
- Имате ли отговор на жалбите и писмата си до Вивиан Рединг, Страсбург, "А 100" или българските власти?
- До момента нямам отговор от нито една европейска институция. От България на 4.10.2013 година получих отговор от омбудсмана. Нашият случай не е в неговата юрисдикция. Съветва ме да се обърна към испанския му колега. Според мен няма смисъл. Така че на помощ не се надяваме отникъде.
- Защо според вас никой не обръща внимание на казуса?
- Защото става въпрос за трафик на кокаин. В много държави трафикът на кокаин и хероин се приравнява по тежест с тероризма.
- Какво знаете за собственика на кораба Дойчин Дойчев?
- Виждал съм го три пъти за по няколко минути. При първата ни среща беше достатъчно коректен да ми каже, че има известни финансови затруднения заради забавени плащания от испанския чартьор и ще забави и нашите плащания с два месеца. По-късно съди и спечели делото срещу испанците. Нямам представа къде е сега. Доколкото знам, не е търсил семейството ми, а те него.
- Със знанието или участие на Дойчев ли е вършен превозът на наркотици?
- Нямам представа знаел ли е и участвал ли е. Другите два случая са с м/к "Елена", където се стреляха и има загинали. Доколкото знам, той е бил само оператор на кораба. Другият кораб - "Ванеса", е негов. Потъна при една буря и по чудо се спаси само един човек.
- Как прекарвате дните си в затвора?
- Еднообразно с малки изключения, всеки ден едно и също. Храната според испанската кухня, като за затворници. Виждам, че и испанците понякога не харесват това, което ни се дава. В затвора има болница. Ако няма нужните специалисти, те изпращат навън за консултация. Проблемът е със зъболекарската помощ. Почти всичко се плаща, май само екстракцията на зъб е безплатна.
- Кои са другите българи, арестувани с вас, разкажете с няколко думи за тях?
- По-горе казах, че тук сме капитан, старши помощник капитан, 2-ри, 3-и помощник-капитан, стажант помощник-капитан (кадетът), главен механи и 2-ри механик. Нищо не мога да коментирам за тях. Както пише в обвинителния акт, само срещу капитана има някакви доказателства.
- Колко ваши колеги се върнаха в България?
- Шестима души са на свобода. Петима са в България.
