Да извадим от дъното първата ни подводница!

Коя е тя

Д-р Мариана Кръстева е родена през 1963 г. Завършва история в Софийския университет, по-късно и докторантура със същата специалност в СУ. Постъпва като научен сътрудник във Военноморския музей във Варна през 1994 г. Работи в областта на най-новата военноморска история. Има публикувани десетки научни статии и монография. През 2007 г. става директор на музея. Омъжена е, с две деца. 

Борислав РАДОСЛАВОВ

- Г-жо Кръстева, празнувахте 130-годишнина на музея. Как отбелязахте събитието?

- Открихме изложба "Многото пътеки към морската история". В нея показваме една четвърт от всички постъпили в музея през последната година предмети, документи, фотографии. Специално внимание беше обърнато на дарителите, като им бяха връчени грамоти и свидетелства. Това са ветераните от военния и търговския флот, техните семейства, морските институции и българи от цялата страна, дори и чужденци. На всички тях дължим богатството на фондовете на музея и възможността да попълваме "белите петна" от родната морска история. Имаше и много други мероприятия.

- Кои са първите стъпки на морския ни флот?

- Военноморското ни дело е връстник на Освобождението. Първото бойно кръщение на българския флот е в Сръбско-българската война. През 1885 г., колкото и да се знае, че успешният край за нас се решава на сухопътните фронтове, не може да не признаем, че Дунавската флотилия достойно представя младия български флот и съдейства особено много за отбраната на Видинската крепост.

- Имаме ли победи и през Балканската война?

- Още при мобилизацията нашите моряци знаят, че ще се включат в една война, която има своята справедлива кауза. От този период най-популярен е случаят с нощната схватка между наш отряд торпедоносци и една турска група от кораби. Тогава разполагаме с четири 100-тонни торпедоносеца, докато турската страна е с няколко мощни единици, несравними по своето въоръжение с нашия малък отряд. Само добрата подготовка и дързостта на командирите на торпедоносците водят до успешен завършек. Това в крайна сметка води един 40 пъти по-мощен по тонаж и многократно превъзхождащ по въоръжение българския флот турски крайцер да бъде изведен с полупотопен нос и с кърмата напред към Истанбул.

- Продължават ли успешните битки и през Първата световна война?

- Тогава също има примери на професионални достойни прояви. Можем да посочим, че тогава вече имаме и водосамолетна авиация. Организирано е и подводното плаване. Постоянното наблюдение на нашите води води до успешни отхвърляния на опитите на противниците за шпионаж. Примери за това са атаки във Варна, Балчик и Каварна от руския флот. По това време с Русия сме в противникови лагери. Руските военни кораби са принудени да се изтеглят и това, което извършват като атаки и бомбардиране на Варна на 14 октомври 1915 г., е прекратено бързо, за да може нашите черноморски градове да бъдат защитени. През Първата световна война е и втората голяма военноморска победа, която с колебание се признава дори и от военни лица за съжаление. Противников кораб се натъква на българско минно заграждение и потъва. Минното оръжие е едно от основните оръжия в морската война и независимо дали победата е в пряко сражение или заради мина, след като той кораб е потопен, това е една сериозна морска победа. Става дума за турски ескадрон, който потъва през 1916 година.

- Какви хитрости сме прилагали, за да победим много по-мощни флотилии?

- Мога да посоча една хитрост, приложена в Сръбско-българската война. Тогава командирът на кораба "Голубчик", по-късно с името "Крум", руският офицер мичман Владимир Вуцки, пребоядисва кораба и покрива някои елементи, за да изглежда ту като гръцки, ту като австрийски кораб. Променя името му и вдига чужд флаг. Целта е да бъдат заблудени сръбските постове по брега и около Видин. Така под дулата на сръбските оръдия се пренасят ценни за защитниците на Видин товари. Корабът успява да се промъкне във Видин и да донесе радостната вест за победата на българските войски при Сливница и Цариброд, което повдига духа на защитниците на Видин. Но това не е всичко. През Балканската война при атаката на турския крайцер "Хамидие" се прибягва до светломаскировка. След полунощ българските торпедоносци загасят своето осветление и в пълна тъмнина се ориентират, за да не бъдат забелязани от противника. Това рядко се прилага, защото в тъмното нощно море ориентирането е изключително трудно, а рискът е огромен.

- Други подобни случаи има ли?

- Да, пак в Балканската война. За да се атакуват спешно противниците и в Мраморно, и в Егейско море, се сформира цял отряд. Той решава, че поради липса на достатъчно сили могат да импровизират и се пренасят по суша лодки, от които да се сформира понтон с торпеда, за да се атакува турски броненосец в Мраморно море. Когато вече всичко е готово, се получава вестта, че бойните действия се прекратяват и замисълът остава неизпълнен. Той сам по себе си е героизъм да се осъществи и щеше да остане в историята като куриозен и може би успешен случай на противодействие във военни условия.

- Пленявали ли сме вражески кораби?

- По време на Сръбско-българската война е пленен чужд сръбски ветроход, който се е представил за търговски. Пленен е целият екипаж и провизиите, които пренася. По-късно е пленен и сръбски разузнавателен катер. Има пленяване и на турски ветроход, който, влизайки в наше пристанище под маскировката на търговски кораб, извършва разузнаване в полза на противника.

- А наши кораби пленявани ли са?

- По време на бойни действия със сигурност имаме загуби. След Първата световна война по силата на съглашението за примирие и на Ньойския договор целият български флот е предаден на победителите. Тогава се губят и следите на първата българска подводница. През 1913 г. българското военно и морско командване взима едно абсурдно решение на пръв поглед. А именно - целият Дунавски флот да бъде потопен. Действително това става, като идеята е корабите ни да не попаднат в ръцете на вражеска Румъния. Това потопяване е било изключително тежко за моряците да бъде изпълнено, защото това са кораби, които са побеждавали много по-силни вражески флотилии. След войната някои от тях са възстановени, а други бракувани.

- А към днешен ден какви най-ценни експонати се съхраняват в музея?

- Имаме малка музейна флотилия, като на първо място поставяме торпедоносеца "Дръзки". Той е тук от 1957 г. на вечна стоянка. Имаме торпеден катер тип "Комсомолец", който е най-отпред и се забелязва в музея. Имаме и катер от Втората световна война, който е изработен от български корабостроител и е извършвал сериозна чистачна дейност. Имаме също минно оръжие, котви, униформи от различни периоди. В никой друг музей няма да видите фигури на животни, пълководци и красиви жени, носели украшения. Те са характерен и вече на изчезване атрибут освен на някои съвременни ветроходни кораби. Тук може да бъде проследена военната и военноморската история.

- Споменахте първата българска подводница. Още ли е под вода?

- Първата българска подводница би могла да се превърне в кораб музей, но в момента тя все още се намира на морското дъно. Преди три години бе открита от водолази и ако бъде извадена на сухо, реставрирана и експонирана, ще бъде един бисер в българската морска история. Няма по музеите в света подобна подводница, произведена през Първата световна война. Нека го направим.