Не ни чака ужасно земетресение
Галена ЧАРИЙСКА
- Професор Ботев, трябва ли да очакваме и ние силен трус след двете опустошителни земетресения в Гърция?
- И ние имахме вчера едно земетресение в Перник, което малко разбуни духовете. То беше с магнитуд 2,4, а земетресението, което стана тази сутрин (вчера сутринта - бел. авт.) в Гърция, е с магнитуд 6. Разликата от три единици и половина означава, че около 100 000 пъти двете се различават по енергия.
Въпреки това нашите хора в Перник се изплашиха от земетресение, което по никакъв начин не може да окаже въздействие върху инфраструктурата или върху сградите. Уплашило е няколко човека, които от самото разклащане са си припомнили как преди две години през май имаше силен трус, което също може да се каже, че беше с умерен магнитуд от 5-6. Сегашните земетресения в Гърция на 26 януари и днес сутринта (вчера - бел. авт.), съответно с магнитуди 6,1 и 6,0, са средно с половин единица магнитуд по-силни от пернишкото, а това означава, че по енергия те са 15 пъти по-мощни от него.
Слава Богу, и при тях, и при нас нямаше жертви и съборени сгради. Е, вярно е, че имаше достатъчно напукани стени и паднали елементи. Същото е положението и в Гърция в момента.
- Какви земетресения са се случили у нас през последните дни?
- Имахме и едно с магнитуд 2,9 - близо 3, източно от язовир Въча. Там, където имахме серия от земетресения, 3,7 по Рихтер беше максималното. То беше на 30 януари, но също не беше усетено много сериозно. Фактът, че не сме арена на непрекъснати и по-силни сеизмични движения, кара хората да са по-притеснителни. В Гърция отдавна са свикнали с десетки, да не кажа стотици пъти по-високите честота и сила на земетресенията. Те знаят, че живеят в обстановка на непрекъсната земетръсна опасност и не се притесняват.
Нашите многократно по-слаби земетресения и с по ниски честоти не представляват в момента никаква опасност. Сеизмолозите не засичаме някакви движения на повърхността, които свидетелстват за натрупване на напрежение в дълбочина. Такива движения непрекъснато се наблюдават на юг от нас, на 500-600 км, където се намира и Кефалония, където беше последното земетресение, и Йонийско море. Там движенията са 25-30 мм годишно, а при нас в София са само 1-2 мм на година, а в Югозападна България достигат до 3 мм. Имаме само един случай на 4 мм годишно, но в сравнение с 25-30 мм и с 35 мм нищо не е. Така че на този фон нека да кажем на читателите, че нямат основание за сериозно безпокойство. Нашите съседи в Гърция са десетки пъти по-застрашени.
- Това означава ли, че в близко бъдеще няма да има толкова силни трусове, колкото този в Перник например?
- В близкото минало, в началото на миналия век, при нас са се случили няколко катастрофални земетресения - шест на брой, които са били с магнитуд по-голям от 7. Миналата година стана едно около 5,6, средно, и ние считаме, че засега сме си изстреляли патроните за катастрофални или много силни земетресения. Би трябвало в скоро време да не ни се случват, защото, както споменах, на повърхността нямаме такива движения. Ние сме по-настрани от контактите на отделните континентални плочи, каквито представляват Средиземноморската и южната част на Евроазиатската плоча, която минава през южната периферия на Егейската арка. Те са на 700-800 км на юг от нас.
- Ще има ли ново в Гърция?
- Това никой не може да каже със сигурност. В случая Йонийско море също е контакт на няколко микроплочи - Средиземноморската, Йонийската и Централноегейската. По площ трите контактуват точно в Кефалония. Там се извършват едни други движения, които се наричат подпъхващи. Такива са чак до остров Крит. Около Кефалония се извършват т.нар. трансформни, т.е. хоризонтални движения, които са по-опасни, защото биха могли да предизвикат по-сериозни въздействия върху повърхността за разлика от дълбоките земетресения, които се случват малко по на юг, към остров Пелопонес и остров Крит. Такива по-дълбоки земетресения стават и на север от нас, във Вранча, или в Карпатската дъга, която отново е формирана от такива подпъхвания. На геоложки език се нарича "субдукция". Тази субдукция на север е на милиони години за разлика от сегашната действаща долу в Егейско море и тази горе на север.
- Вранча представлява ли все още реална заплаха?
- Тази нощ (вчера през нощта - бел. авт.) имахме и такова земетресение от планината Вранча с магнитуд 4,1 и то не беше усетено на нашата територия, говорим за градовете Силистра, Русе и Тутракан, които са най-близко разположени.
Нашите земетръсни зони са плитки за разлика от тези, за които досега ставаше въпрос. Много бързо вълните на плитките земетресения заглъхват и те не могат да имат сериозен ефект настрани. Засягат само мястото, където става разкъсването на земната кора, т.е. в епицентъра на земетресението.
При нас тези земетресения са с магнитуд много пъти по-малък и енергията е с десетки хиляди пъти по-слаба от земетресенията от дълбоки източници, разположени на север и на юг от нас. В България не се очакват такива движения, за които да говорим, че в близко бъдеще ще има силно земетресение с магнитуд 6, както двете в Йонийско море, които бяха само в рамките на седмица.
