Орешарски начерта осем приоритетни направления

Стратегическите приоритети на България в средносрочен аспект са функция както на степента на социално-икономическото развитие на страната, така и на приоритетите на ЕС, дефинирани в стратегическите насоки „Европа 2020". Те са представени в Националната програма за развитие: България 2020 - водещ стратегически и програмен документ, който конкретизира целите на политиките за развитие на страната до 2020 г.

Това е интегриран документ за социално-икономическото развитие на България до 2020 г., показващ връзката между приоритетите на ЕС в контекста на Стратегията „Европа 2020" и националните приоритети на България. Той обхваща пълния комплекс от действия на държавата в областта на социално-икономическото развитие, като същевременно определя мястото на мерките за постигане на националните цели, чието реализиране е заложено в Програмата на правителството „Държавност, развитие, справедливост", Националната програма за реформи,
Конвергентната програма и другите действащи стратегически и програмни документи.

Правителството се стреми да противодейства на основните предизвикателства пред българската икономика, свързани както с преодоляване на негативните ефекти от глобалната икономическа и финансова криза, така и с преодоляване на натрупани социални дефицити и постигането на по-висока конкурентоспособност на българската икономика. Също така, целите ни са насочени към преодоляване на съществени структурни проблеми, като застаряването на работната сила, недоброто приспособяване на образованието и професионалното обучение към изискванията на пазара на труда (по специално уменията, свързани с новите технологии), изоставането в областта на науката и иновациите, нуждата от доизграждане и развитие на инфраструктурата, небалансираното развитие на всички райони на страната и неефективното функциониране на публичните институции в услуга на гражданите и бизнеса, които ограничават възможностите за устойчив растеж.

Формулираните в Националната програма за развитие: България 2020 цели на правителствените политики ще осигурят постигането на ускорен икономически растеж и повишаване на жизнения стандарт на българските граждани в средносрочен и в дългосрочен план. За изпълнението им в момента се разработва първият тригодишен план за действие за изпълнението на програмата в периода 2014-2016 г.
Идентифицирани са осем приоритетни направления, като изпълнението на значителна част от мерките в тях се предвижда да започне още в периода 2014-2016 г. Приоритетните направления се отнасят както до формулирането и изпълнението на самостоятелни национални политики, така и до прилагането на общоевропейските политики, с което се обхваща пълният комплекс от действия на държавата в областта на социално-икономическото развитие.

Изпълнението на всеки приоритет включва реализацията на набор от многосекторни политики, които са фокусирани върху постигането на социално-икономически растеж в България. В своята същност тези многосекторни политики са насочени както към генериране на балансиран икономически растеж, постигане на висока и качествена заетост, оптимално използване на ресурсите и ефективна грижа за околната среда, така и към повишаване благосъстоянието на българските граждани.

В Националната програма за развитие: България 2020 са формулирани следните стратегически приоритети за страната до 2020 г.:
1. Подобряване на достъпа и повишаване на качеството на образованието и обучението и качествените характеристики на работната сила.
2. Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване.
3. Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал.
4. Развитие на аграрния отрасъл за осигуряване на хранителна сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси.
5. Подкрепа на иновационните и инвестиционни дейности за повишаване на конкурентоспособността на икономиката.
6. Укрепване на институционалната среда за по-висока ефективност на публичните услуги за гражданите и бизнеса.
7. Енергийна сигурност и повишаване на ресурсната ефективност.
8. Подобряване на транспортната свързаност и достъпа до пазари.

По отношение на Програмата на правителството приоритетите „Подобряване на достъпа и повишаване на качеството на образованието и обучението и качествените характеристики на работната сила" и „Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване" допринасят за осъществяването на цел „Заетост, солидарност и социална справедливост", докато останалите приоритети подпомагат изпълнението на конкретни политики от цел „Икономическо възстановяване и насърчаване на предприемачеството". Формулираните приоритети са обвързани с потенциала за икономически растеж, развиване на пазарните взаимоотношения на базата на ясно дефинирани правила, както и с наличието на ефективно действие на защитните механизми на публичния сектор по отношение на социалното включване и борбата с бедността.

Те са насочени основно към следните области:
• Човешки капитал. Приоритет „Подобряване на достъпа и повишаване на качеството на образованието и обучението и качествените характеристики на работната сила" е пряко свързан с процеса на формиране на човешкия капитал в България. Приоритетните политики са насочени към подобряване както на количествените, така и на качествените характеристики на човешкия капитал, който на първо място се идентифицира с формалното училищно и университетско образование, както и с професионалното обучение. Специално внимание е обърнато на връзката между качеството на научните изследвания и качеството на висшето образование. Като дейности от особена важност за формирането, поддържането и развитието на човешкия и социалния капитал на нацията се разглеждат инвестициите в качествено здравеопазване, изкуство и култура, физическо възпитание и спорт.
• Технологично знание, физически капитал и конкурентоспособност на икономиката. Приоритет „Подкрепа на иновационните и инвестиционни дейности за повишаване на конкурентоспособността на икономиката" е пряко свързан със създаването на високотехнологично знание в икономиката. Той е базиран на стимулирането на връзките между бизнеса и науката и повишаването на конкурентоспособността на българските предприятия.
• Инфраструктура. Приоритет „Енергийна сигурност и повишаване на ресурсната ефективност" и Приоритет „Подобряване на транспортната свързаност и достъпа до пазари" са свързани с привличането на инвестиции в подобряването и разширяването на инфраструктурата, като същевременно са насочени към повишаването на ефективността на производството и оттам към общата производителност на икономиката. С развитието на инфраструктурата се постига по-голяма енергийна и ресурсна независимост и съответно по-голяма устойчивост на страната спрямо външни шокове.
• Конкурентоспособност на земеделието. Приоритет „Развитие на аграрния отрасъл за осигуряване на хранителна сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси" има за цел повишаване на конкурентоспособността на селското стопанство като ключов сектор за развитието на българската икономика. Интервенциите на икономическите политики в тази област имат за цел модернизацията на сектора чрез стимулиране на инвестициите и иновациите, повишаване на производителността чрез ефективно преструктуриране и повишаване квалификацията на заетите в сектора. Също така, политиките в сектора имат важни измерения, отнасящи се до продоволственото осигуряване, опазването на околната среда и здравето на хората и животните.
• ИКТ технологии и институционална среда. Приоритет „Укрепване на институционалната среда за по-висока ефективност на публичните услуги за гражданите и бизнеса" има за цел намаляване на транзакционните разходи в икономиката, с което ще се увеличат ефективността и общата факторна производителност, а оттам и икономическият растеж. Приоритетът има за цел подобряването на човешкия капитал в публичната администрация, разширяването на приложението на информационните и комуникационните технологии и повишаването на прозрачността на публичния сектор.
• Бедност и социални неравенства. Приоритет „Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване" има за основна цел осъществяването на едни от най-важните социални функции на държавата. Превенцията от изпадане в състояние на бедност и намаляване на хората в бедност са основните насоки за реализация на този приоритет.
• Конкурентоспособност на регионите. Приоритет „Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал" е насочен към балансирано развитие на всички региони на България. Приоритетът реализира политиките от всички предходни приоритети на базата на регионалните потребности. От особена важност е повишаването на конкурентоспособността на регионално ниво и преодоляване на различията между
най-развитите и най-изостаналите региони. Особено внимание е обърнато върху развитието на селските райони: формулирани са мерки за привличане и задържане на млади и предприемчиви хора, за повишаване качеството на живот, както и за развиването на икономическите дейности в тези райони.

В Националната програма за развитие: България 2020 са включени и няколко хоризонтални политики, които имат съществена роля за по-ефективното адресиране на междусекторните проблеми, като всички са адресирани и в Правителствената програма „Държавност, развитие, справедливост". С оглед ефективното изпълнение на заложените цели и осигуряването на взаимна обвързаност на приоритетите на политиката и приемственост на резултатите са обособени следните хоризонтални политики:
• Създаване на условия за осигуряване на равнопоставеността на половете с цел активното им включване и участие във всички сфери на обществения живот;
• Осигуряване на равни възможности за хората с увреждания с цел насърчаване на тяхното пълноценно социално включване;
• Балансирано демографско развитие на населението;
• Повишаване на адекватността и устойчивостта на пенсионната система с цел подобряване на качеството на живот и осигуряването на достойно стареене.
• Разгръщане и развитие на високоскоростен широколентов достъп.
• Развитие на електронното управление и услугите на публичния сектор.
В основата на тези политики са залегнали ключови хоризонтални принципи (осигуряване на равенство на половете и превенция на дискриминацията; осигуряване на равни възможности за хората с увреждания и др.), които са насочени към разработване и прилагане на качествени, съгласувани и ефективни политики.

Основният инструмент за финансиране на правителствените интервенции, насочени към растеж и развитие на социално-икономическата система, е държавният бюджет. Другият съществен източник, почти равен по значимост от гледна точка на финансиране на предвидените мерки по стратегическите приоритетни направления, е бюджетът на ЕС, в частност средствата по линия на Политиката за сближаване и инструментите в областта на земеделието, селските райони и рибарството. Допълваща, но все още скромна, роля има частното съфинансиране. Огромен неизползван потенциал за финансиране на правителствените усилия се крие в областта на публично-частното партньорство. В тази връзка правителството полага усилия за разширяването използването на този инструмент, предвид ограничените публични ресурси, макар че действащата законова рамка по-скоро възпрепятства, отколкото подпомага процесите заради твърде ограничителните регулации.

В по-конкретен план, според предварителните разчети на Министерството на финансите, разполагаемият ресурс за изпълнение на политики и мерки, насочени към растеж и развитие на социално-икономическата система в тригодишния период 2014-2016 г., възлиза на близо 28 милиарда лева, или над 10% от прогнозния БВП за периода. Тук са включени индикативно планираните средства от държавния бюджет (по средносрочната бюджетна прогноза), както и средствата от ЕС, в т.ч. неразплатените за програмния период 2007-2013 г. и разполагаемите за новия програмен период 2014-2020 г.

В заключение, Министерският съвет на Република България има политическата воля да постигне целите, заложени в Споразумението за партньорство за периода 2014-2020 г. и в програмата на правителството „Държавност, развитие, справедливост". В предложения текст на Споразумението е засилен акцентът върху икономическия растеж, разкриването на нови работни места и иновациите. За първи път като приоритети са изведени реформите в здравеопазването, образованието, държавната администрация и съдебната система.

По стратегическите приоритети на България реални резултати могат да бъдат постигнати чрез обществен и политически консенсус, за да се гарантират тяхната устойчивост и ползата им за всеки български гражданин.