Хокеистът Георги Иванов: Оцеляхме в снежен ад!

Георги Иванов е президент на хокеен клуб "Ледените дяволи". Тимът е създаден през 2007 г. от група ентусиасти, желаещи да тренират ледения спорт у нас. През изминалия уикенд Георги заедно със съотборниците си бе блокиран в снежна буря в Сърбия. Отборът пътувал с автобус за международен турнир в Суботица, когато силен вятър обгърнал с дълбоки преспи движещите се коли. За зимния сървайвър, преживелиците в ледената епоха и измъкването от снежния капан разказва президентът на "Ледените дяволи".

Борислав РАДОСЛАВОВ

- Г-н Иванов, преди дни преживяхте истински снежен сървайвър в Сърбия. Къде и как ви застигнаха виелиците?

- Имахме турнир през уикенда в Сърбия и тръгнахме от София в петък (31 януари Ц бел. ред.) рано сутринта. Нямаше никакви проблеми до Нови Сад. На пътя до Суботица, което е на 80 километра, дойдоха проблемите. Те бяха от силните навявания, а не от обилен снеговалеж. Вятърът вдигаше снега отстрани от полето и го навяваше на платното. Имаше огромни преспи по пътя. Докараха машини да чистят, но колите постоянно затъваха. От нашата колона имаше завъртени камиони. Само ние и друг отбор едва минахме с автобусите. След нас са затворили пътя.

- Колко големи бяха преспите?

- В съседното платно навяванията бяха два метра. Много късно полицията започна да отклонява камионите и да спира движението. Получи се така, че просто машините нямаше как да минат да почистят и извадят затънали коли. Имаше и една дълга колона от машини срещу нас, а зад тях десетки коли и камиони. Само че като изгасне една кола, спира цялата колона. Просто като чистят машините и зад тях веднага вятърът натрупва преспи. И доколкото знам, пътят още е затворен. Тъй като в момента всяка кола там е преспа, се чистят една по една.

- Как успяхте да се промушите?

- Извадихме чист късмет. Имаше един участък от около километър, в който коловозите бяха по половин метър. След нас пътят вече не ставаше за минаване. Имаше дори завъртени камиони, преди да минем ние. Просто късмет, че не бяха завъртени на пътя, а са паднали в канавките.

- С автобус ли пътувахте?

- С голям автобус, бяхме 22 човека. Даже не вярвахме, че така ще се получи. Тъй като знаем при нас как се чисти, мислехме, че там няма да има проблем. След нас затвориха пътя и границата с Унгария при Хордош. Даже не сме си представяли, че три дни няма да могат да изчистят и отворят. После гледахме по новините как вадят хората с хеликоптери. Бяха впрегнали и войници и жандармерия.

- Колко време бяхте в снежния капан?

- Тези 80 километра от Нови Сад до Суботица, където бяха виелиците, сравнително бързо ги минахме. Около три часа пътувахме.

- На връщане имаше ли проблеми?

- О, да. На връщане в неделя (2 февруари Ц бел. ред.) имаше разнородна информация - че всичко е затворено или пък че вече е отворено. Решихме да опитаме. Тръгвайки обаче към подстъпа на магистралата, имаше полиция и жандармерия, които бяха преградили пътя. Не пускаха никой да стъпва на магистралата, защото не е почистена. Опитахме да минем по заобиколен път, но и оттам ни върна полиция. Тогава двама наши приятели от македонски отбори - Георги Гърчевски и Ристе Айновски, се сетиха за един приятел полицай, който им е подшушнал за един друг обиколен път, който тръгва от унгарската граница от другата страната на магистралата. Той е бил почистен и оттам са минали хора, които са успели да стигнат до Нови Сад. И по този път, който е 120 километра, успяхме да преминем. Пътувахме 4 часа. Беше почистено, тук-таме имаше малки преспи, но минахме благополучно.

- Други отбори имаха ли също премеждия като вас?

- Другите отбори, които бяха от Белград и Нови Сад, не посмяха да тръгнат. Ние бяхме решили да го пробваме този път и ако не ни пуснат, да се връщаме в хотела. Може би ние сме единствените, които се измъкнаха от Суботица.

- Имаше ли проблеми с храната и отоплението?

- С тях нямахме проблем, но проблем щеше да има, ако трябваше да се връщаме в хотела, защото бяхме свършили парите и не знам как щяхме да се оправяме.

- Чухте ли се след снежния капан с играчи от други отбори?

- Чухме се. Още на отиване имаше тим, който беше на една бензиностанция и не са го пуснали да продължи. Там си е останал, докато не са извадили момчетата с хеликоптер и друга техника. Защото проблемът дойде от силния вятър, който навява преспите. Като затрупа колите, всяка от тях става преспа. Тогава машините не могат да минат да почистят и трябва ръчно да се откопава кола по кола и да се премести отстрани. Но и друго ми направи силно впечатление.

- Какво?

- Че отстрани няма метални бариери за сняг по пътищата, каквито имаме тук в България. Беше ми странно, защото тази граница свързва Европа надолу с Ориента. Три дни да е затворена, просто не ми се вярваше. Говорих с местни хора, които ми казаха, че от 35 години не са виждали такъв проблем. Имало е силни снеговалежи, но се е почиствало и всичко е продължавало нормално.

- Държахте ли връзка с близките?

- Да, беше много неприятно, защото всички на другия ден бяха на работа. Някои си бяха оставили децата вкъщи, имат домашни любимци. И никой не ти казва кога ще бъде почистено и какво ще се случи. Постоянно казват, че е затворено и според обстановката ще се преценява кога да се отвори. За малко да си останем на пътя. Но благодарения на професионализма на шофьора отидохме и се върнахме живи и здрави.

- Паникьосахте ли се?

- Имаше доста притеснение, но все пак сме хокеисти и нашият праг на притеснение е доста по-висок. Запазихме самообладание и като гледахме после по телевизията, видяхме каква страхотия е. Разминахме се.

- Включихте ли се в почистването?

- Да, даже слязохме да избутаме две коли, защото буксуваха и нямаше тръгване. Ние пътувахме по магистрала с половин метър коловози, а в насрещното движение не се вижда магистрала. Натрупало два метра преспи, все едно е поле. Просто нямаше магистрала. Хубаво е, че навяването идваше от дясната ни страна от полето и първо затрупваше съседното, насрещно платно. И като навее два метра идва и при нас, няма къде да ходи.

- Вече по-спокойни ли сте?

- Прибрахме се в понеделник (3 февруари - бел.ред.) сутринта. Пътувахме 16-18 часа. Но сме радостни, че се прибрахме живи и здрави. Починахме си, наспахме си и всичко вече е назад. Но няма да го забравим - преживяхме истински снежен ад.