Столетов пръв вдига Самарското знаме
Иво АНГЕЛОВ
Дори и учениците в първи клас са добре запознати с датата 3 март и знаят основните елементи от този важен исторически момент за страната ни. "България Днес" се разрови и намери по-малко познати факти около най-значимата дата в родната история. Всъщност Трети март се чества за първи път на 19 февруари 1880 г. (3 март нов стил) като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори и заключение на Санстефанския мирен договор.
Без защита
На Берлинския конгрес, на който се решава съдбата на България, решенията се вземат, без да има наш представител. Позиция по темите на международната среща, която се провежда в германския град (1/13 юни - 1/13 юли 1878 г.), вземат единствено шестте велики сили - Англия, Австро-Унгария, Германия, Италия, Русия и Франция. Заседанията се ръководят от германския канцлер Ото фон Бисмарк.
Методий Кусевич, тогава архимандрит и протосингел при Пловдивската митрополия, обръща публично внимание на подготвяните от Англия и Австро-Унгария несправедливости спрямо българския народ и организира подписки от всички земи, които да бъдат занесени до Берлинския конгрес. Подписките обаче не получават гласност и нито един българин не присъства на конгреса. В резултат е подписан Берлинският договор, който унищожава разпоредбите на Санстефанския от 3 март 1878 г. между Русия и Османската империя и е причина за редицата проблеми на Балканите през следващите десетилетия.
Приятел с Гарибалди
Капитан Петко Киряков (1844-1900), известен като Капитан Петко войвода, е един от многобройните българи, които успешно действат в тила на турската армия. Неговите смели постъпки са с основен принос за победата над османците. Той също така активно участва по време на Съединението (1885 г.), но по-късно става жертва на политически борби в Княжество България. Друг малко известен факт е, че в началото на 1866 г се среща с Джузепе Гарибалди и отсяда в дома му, където двамата организират прочутата "гарибалдийска дружина" в състав от 220 италианци и 67 българи, която участва в Критското въстание и обединението на Италия.
Белия генерал
Генерал-майор Михаил Скобелев (1843-1882) е сред най-популярните герои на Руско-турската освободителна война. Той се включва активно в битката за Плевен и си спечелва прозвището Белия генерал. Наричат го така, защото обича да ходи облечен целия в бяло и да язди бял кон. Около него се носи и една много интересна легенда - при придвижването на отряда на ген. Скобелев от Одрин към Чаталджа в едно село по пътя свитата му била спряна от група жени, които му поднесли "невиждано хубав букет от свежи цветя, каквито в околностите нямало", защото войските запазили честта им. След Руско-турската война в Плевен на мястото на някои от най-тежките боеве по време на обсадата на града е създаден "Парк Скобелев", в който се намира Плевенската панорама и негов паметник. Село Скобелево и улици в София, Варна, Шумен, Плевен и Ловеч носят неговото име.
Застъпник на панславянската теория. Умира от инфаркт в Москва.
Почетен габровец
Самарското знаме за пръв път е издигнато от ген. Николай Григориевич Столетов и е връчено на унтерофицер Антон Марченко от III опълченска дружина. Към дръжката на знамето са прикачени две червени и две сини ленти, като върху едната е изписано: "Самара - Болгарскому народу вь 1876 году". Знамето е трицветно (червено, бяло и синьо), като червената и синята ивица са широки по 40 см, а бялата (средната) - 60 см. И от двете страни в средата са вшити златни кръстове. На лицевата страна е избродиран образът на Иверската света Богородица, а на обратната страна се намират ликовете на светите Кирил и Методий.
Столетов е провъзгласен за почетен гражданин на Габрово. На негово име са наречени връх Столетов в Стара планина, селата Столетово (Пловдивско) и Столетово (Старозагорско), булевард "Генерал Николай Г. Столетов" в София и улици в Стара Загора, Добрич, Варна, Ловеч, Плевен, Сливен и Казанлък.
Най-добрият разузнавач
Полковник Пьотър Паренсов (1843-1914) пък се превръща в най-добрия руски разузнавач. Преоблечен като цивилен и с чужд паспорт, Паренсов успял да се промъкне в русенската крепост и да получи ценни сведения за отбранителните съоръжения на града. По-късно с помощта на Евлоги Георгиев създал нелегални канали за набиране и прехвърляне на разузнавателни данни за дислокацията на турските части. След Освобождението той става военен министър на Княжество България в правителствата на Тодор Бурмов и на митрополит Климент.
5 държави се бият
В Руско-турската освободителна война участват пет държави: Русия, Турция, Румъния, Черна гора и Сърбия. Западните ни съседи се включват едва след падането на Плевен (28 ноември 1877 г.), и то след 8 последователно отправяни от руската дипломация молби за намеса.
Сан Стефано е квартал
Сан Стефано вече се казва Йешилкьой и е квартал в Истанбул. Разположен е на Мраморно море, на около 10 километра западно от историческия център на турския мегаполис. Допреди бързото разрастване на Истанбул през 70-те години на ХХ в. Йешилкьой е малко рибарско селище. Оригиналното му име Айос Стефанос е гръцкото наименование на свети Стефан, светец от византийско време. Сан Стефано е населеният пункт, при който руснаците спират настъплението си по време на Руско-турската война.
Александър II е освободител, но не заради нас
Руският император Александър II носи прозвището Цар Освободител, но не заради освобождението на България от турско робство, а заради решението му да премахне крепостничеството през 1861 г.
След 1866 г. срещу него са извършени осем атентата, при последния от които той е убит.
Личността на Александър II е възвеличена у нас чрез паметника му пред Народното събрание. Монументът е едно от големите постижения на прочутия флорентински скулптор Арналдо Дзоки. Монументът представлява 4,5-метрова конна фигура на Александър II, изработена от бронз, положена върху постамент от черен полиран гранит. Общата височина е 12 метра.
В релефа са портретувани лицата на над 30 военачалници, държавници и общественици, между които генерал Михаил Скобелев, генерал Йосиф Гурко, граф Николай Игнатиев, княз Николай Николаевич-старши. Други три по-малки бронзови релефа изобразяват ключови събития като битката при Стара Загора, подписването на Санстефанския мирен договор и свикването на Учредителното събрание.