Праправнучката на легендарната героиня на Вазов: И аз бях ятачкакато баба Илийца

Иво АНГЕЛОВ

Легендарната баба Илийца, която рискува живота си, за да спаси младеж от Ботевата чета, се е преродила два пъти, за да живее и до днес. Веднъж чрез разказа на Иван Вазов "Една българка". Втори път чрез наследниците си, които се гордеят с именитата си прапрабаба.

В затънтеното балканско село Челопек живее праправнучката на баба Илийца. Откриваме 84-годишната Пенка Драганова в една от последните къщи на селото. Възрастната жена изглежда много енергична за възрастта си, а гласът й успокоява и създава чувство за блаженство.

"Изпитвам огромна гордост, че съм потомка на баба Илийца. Бебето от разказа, което води в манастира да му попеят за здраве, всъщност е моят дядо по бащина линия - Дано Илиев. Цялата история описва реални събития - докато баба Илийца се прибира от манастира, среща четника, който се е скрил от турците", започва разговора Драганова.

Тя споделя, че често дядо й разказвал за историята, въпреки че самият той не си я спомнял добре, защото по време на събития бил едва на 3-4 годинки. Баба Илийца обаче, която починала, когато той бил на 15, често му припомняла случката с четника.
Истинската българка била едра, но жилава жена, много издръжлива и работлива. Затова и успяла да се пребори с кола, за да премине с ладията река Искър. Била много отдадена на децата си и затова преминала през всичко, за да спаси болнавото си внуче. Истинското й име всъщност е Пенка. Тя била наричана Илийца по името на мъжа си, тъй като неписаните закони в онези времена повелявали задомената жена да приеме името на съпруга си. Когато поповете от Черепишкия манастир идвали в Челопек по кръщенета и сватби, отсядали в нейния дом. В разказа обаче духовниците от светата обител гледат по-бързо да изгонят старицата, страхувайки се, че турците ще ги нападнат.

Драганова е изключително щастлива, че по някакъв начин е успяла да продължи делото на известната жена. Още като седмокласничка тя била ятак заедно с дядо си Дано и криели партизани в кошарата му. "Носехме им храна и помагах да отглеждаме животните. Дядо ми казваше да внимавам да не ни хванат, но аз бях уверена, че няма да се случи. Но дори и да ни бяха хванали, нямаше да кажа нито дума. И аз като баба Илийца помагах на хора, които се криеха и имаха нужда от помощ. Така един вид продължих нейното дело", споделя жената, докато се взира във връх Околчица. След 9 септември била проведена акция за признаване на активните борци против фашизма и капитализма и я признали за дете герой.

"Често изпитвам гордост за това и постоянно разказвам на внучките ми, за да вземат пример. Вярвам, че и в наши дни има добри хора, които са готови да помогнат на човек в беда, дори по този начин да рискуват живота си", сподели баба Пенка. Но изведнъж тонът й рязко се сменя и започва да говори с тъга: "В България в момента положението е много лошо и има много гладуващи хора. Страната ни няма път, по който да върви. Нужна ни е революция и тотална промяна на системата - едва тогава животът на българите може да тръгне към по-добро".

Праправнучката на баба Илийца признава, че не може да се оплаче от живота си на пенсионерка. Получавала пенсия като за активен борец - сумата била малка, но роднините й идвали почти всяка седмица с пълни чанти. Свикнала да живее там и не искала да се мести. И макар да нямала вече сили да си гледа растенията на двора, се чувствала щастлива в дома си.

Жената работила цял живот като учителка по биология. Тя завършва прогимназия в село Челопек, гимназия във Враца, а след това биология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тя има двама синове - Димитър (63 г.), който е лекар във Враца, и Ивайло (54 г.), който е завършил международни икономически отношения в София и живее в столицата. Баба Пена има и две внучки - Ива (18 г.) и Вера (14 г.), с които обича да си говори за смелата им родственица.

Бунтовникът търси спасителката си

В разказа на Вазов четникът от Ботевата чета се самоубива, но в действителност той се е спасил. Драганова разказа, че след Освобождението той идвал в Челопек да търси баба Илийца. Тя обаче била починала и той не могъл да се срещне с нея. Голяма част от живота си прекарал като овчар и в кошарата си крил партизани.

Писателят научава историята в кръчма

Всичко, описано в разказа "Една българка" в нощта на 20 срещу 21 май 1876 година, е истина, като само някои детайли са художествената измислица, разказват местните. Години след Освобождението Иван Вазов тръгва на обиколка в региона и създава едни от най-запомнящите си творби - "Дядо Йоцо гледа", стихотворението "Клепалото бие". Писателят отсяда в Черепишкия манастир през 1899 година и оттам тръгва да търси лобното място на Ботев. Качва се от Люти брод до Челопек на кон. При пристигането си в селото спира да си почине в местна кръчма, където му разказват историята за баба Илийца и той написва "Една българка".

Снимки: Борислав ТРОШЕВ