1 млн. за 8 месецаизпива Гошо Тотомилионера Късметлията разбрал, че щастието не е в парите

Кристиан ИВАНОВ

Гошо Тотомилионера от Трън успява да похарчи за ядене, пиене и веселби точно милион и тридесет и две хиляди лева в началото на 1993 г.
Сега джапотът гони 7 милиона лева и хората в неговия град обсаждат пунктовете с надеждата, че 21 години по-късно късметът ще споходи някой от тях. Историята на Георги Илиев е като от филма "Господин за един ден". Гошо удря джакпота в комбина със своя баджанак.
"Печалбата ни беше милион и тридесет и две хиляди лева. Никога не съм вярвал, че ще разполагам с такава сума" - разказва години по-късно вече бившият милионер. ДУдарът дойде през зимата. Предишния ден се чудех как да намеря пари да си платя сметките за ток и да си стопля къщата... На следващия бях милионер.У
После събитията се развиват мълниеносно.
"Отидохме с баджанака в София да си вземем печалбата - разказва Гошо. -Обясниха ни, че според правилника на тотализатора в брой могат да ни изплатят 32 000 лева. Започнахме да се черпим още по пътя. Където и да влезехме, пръскахме пари и поръчвахме само от най-скъпите напитки и мезета. Някак си се добрахме до Брезник и там пак заседнахме в ресторанта. Идва сервитьорката и ме пита: "Какво желаете?" Замислих се и реших: "Давай по едно от всички неща, дето имате в менюто!" ДАма как така по едно от всички неща", чуди се тя. "Ами така! - обяснявам й аз. - Първо носиш по една от всички видове супи. После по една от всички видове салати. След това минаваме на мезетата, даваш и от тях по едно от всички видове. Както си е редно, идва ред на основните ястия и накрая на десертите. Карай в тази последователност. И да не пропуснем, че искам и по една от всички видове ракии, уискита и така нататък", връща се назад към най-големия си милионерски купон Георги.
Двамата тотомилионери ядат, пият и се веселят цяла нощ. Продължават в същото темпо през целия следващ ден.
"Прибрахме се вкъщи без пукната стотинка. Всички налични 32 000 лева бяха похарчени. Легнах си да спя и да си почина от веселбите. Жената една дума не е ми е казала. Тя си ме познава."
После започва една непрекъсната фиеста. Двамата мъже не могат да свикнат, че имат много пари. Гошо продължава да ходи на работа в завод "Ерма".
"Изведнъж се сдобих с много приятели. Всички ме тупаха по рамото и ми се пишеха близки. Хиляди левове раздадох назаем. Знам, че няма и да ги видя, но не съжалявам. Октомври месец вече бях нула на нула. Всичко беше похарчено. Живях като баровец осем месеца. А идваше нова зима. Пак студ, пак мизерия. Хвана ме яд, че поне не ремонтирах покрива на къщата. После намерих начин да се утеша. Сетих се, че на цялата рода бях купил кожени палта. На жената, на децата, на всички. Като мечки ги бях направил, целите в кожи. Значи няма да им е студено, казах си. Все някаква полза от парите е имало", със смях разказва Гошо Тотомилионера.