Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/4392393 www.bgdnes.bg

Къщата на Дебелянов стана коптор

Добромир ДОБРЕВ

"Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне..."

Това е началото на стихотворението на Димчо Дебелянов, което всеки българин знае. Ако днес можеше да се завърне в къщата, където е живял за последно, поетът щеше да я намери през сгромолясване, пълно с мръсотия и боклуци. И да се чуди толкова ли малко го ценят българите, та са допуснали това да се случи.

Реклама

Един от последните домове на великия български поет Димчо Дебелянов се разпада, видя "България Днес". Къщата му в Самоков, в която авторът е живял по време на Балканската война, тъне в разруха, а всички отговорни институции бездействат.
Имотът се намира на една от емблематичните за града улици - павираната "Цар Борис III". В близост е до прословутия Девически манастир "Покров Богородичен", който е част от Стоте туристически обекта на България. Старата сграда е изключително опасна, фасадата е наклонена заплашително към тротоара. Преди време от общината поставили мрежеста ограда, за да предпазят пешеходците, но наскоро някой задигнал огражденията за лично ползване. Сега покрай готовата да рухне постройка се разхождат деца от намиращото се наблизо училище.

Къщата прилича повече на коптор, отколкото на място, където навремето е творил нежният български поет. Покривът на места се е срутил, на други е хлътнал, гредите, които държат керемидите, са счупени и изгнили. Прозорците са заковани с мръсни летви, мазилката е изпопадала, отдолу се рони старият гредоред. Една от стените е буквално "отпрана", от дупките стърчат бурени и саморасли дървета. Дворът, където е творил Дебелянов, е пълен с мръсотия, нападала шума, прогнили въжета, изпотрошени щайги, парчета найлон, дъски и всякакви други боклуци.

В края на октомври 1912 година Димчо Дебелянов постъпва в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик. Именно от тази къща лирикът поема към фронта, където намира смъртта си едва 29-годишен. В града старинната сграда е известна като Попниколчовата къща. Местните са категорични, че тя отдавна е трябвало да бъде превърната в музей. В този дом Дебелянов създава някои от най-емблематичните си стихотворения. Знае се, че творбата "Спи градът" е написана именно за Самоков. В момента къщата е паметник на разрухата. "България Днес" се свърза с кмета на Самоков Владимир Георгиев, който не беше запознат с проблема.

"Имотът е частна собственост. Ако фасадата се срути, собствениците си носят отговорност", бяха думите на градоначалника, който все пак обеща да съдейства за спасяването на историческата сграда.

Преди време е имало идея тя да бъде прекръстена на Димчовата къща и да стане обект за туристи. В частния имот от години не живее никой, а притежателите не могат да бъдат открити. Живия спомен за Дебелянов пази единствено огромна полуизсъхнала круша в двора на къщата. Вероятно още преди сто години Дебелянов е осъзнавал какво ще се случи с дървото и е написал стихотворението си "Послушай ме - две думи само...".
"Жесток и страшен е живота!"
„У, тук вони на гнили круши!“
"Пък ти я караш през просото!"
„Пък там се сбиха двама души!“

Реклама

Иначе единственият действащ музей на Димчо Дебелянов у нас е в град Копривщица. Той е изграден в неговата родна къща, където е и гробът му. Зданието е реставрирано и превърнато в туристически обект през 1957 г. Името на Димчо Дебелянов носи и морски нос в Антарктика. Късчето земя е разположено на входа към залива Мичъл, остров Робърт. То е наименувано на българския поет през 2008 година. Този октомври се навършиха 98 години от смъртта на Дебелянов.


Снимки: Добромир ДОБРЕВ


Уредникът на музея: Каролев е рода на лирика

Разбира се, че не е нормално да се занемаряват така подобни обекти. Това заяви пред "България Днес" уредникът на къщата музей "Дебелянов" в Копривщица Дойчо Иванов.

"То кое ни е нормално? Вече падна къщата в Ихтиман, в която е живял братът на Дебелянов. В Долна баня също се срути сградата, където той многократно е пребивавал. Сестра му е омъжена за самоковец. Има жив правнук на поета, който носи неговото име. Казва се Димчо Григоров Дебелянов и живее в Самоков", разкри уредникът на музея. Потомък на великия поет се оказва и финансистът и политик от НДСВ Владимир Каролев.

"Музеят се посещава от 30-40 хиляди души годишно. Най-много хора идват в средата на август, когато организираме Димчовите поетични празници. Останали са малко негови вещи. Когато заминава на фронта, той оставя повечето си лични вещи на тавана на свой приятел, който впоследствие изчезва. При нас са останали негови ръкописи, личното му евангелие, офицерското му куфарче и манерката му за вода", разкрива Дойчо Иванов.

Жените на поета умират трагично

Димчо Дебелянов винаги е бил нещастен в любовта. Неговите трепети обикновено са били несподелени или неосъществени. Някои от жените му пък намират гибелта си трагично още на млади години. Влюбчивият Дебелянов никога не се е женил. Когато разбира от сестра си, че една от госпожиците, с които се разхожда по шосето за Самоков, иска да се омъжи за него, той маха с ръка и отговаря: "Не е тая работа за мене... Когато се обичат, не трябва да се свързват с веригите на брака!".

Две от най-хубавите си стихотворения - "Черна песен" и "Аз искам да те помня все така", Дебелянов посвещава на учителка. Поетът е силно, но нещастно влюбен в Мара Василева (наречена от него Звънчето). Тя умира от туберкулоза.

Елена Петрунова пък е дъщеря на овдовял полковник. Тя и поетът се влюбват силно. Когато баща й решава да се ожени повторно, тя рязко се противопоставя. Назрява сериозен конфликт, който завършва трагично. Полковникът застрелва дъщеря си, докато тя спи, а след това се самоубива. Окървавените трупове открил първо Дебелянов.

Реклама
Реклама
Реклама