Симеон Идакиев: Перу ме награди, а България - не
- Aз съм вторият българин, който става член. Първият е Теодор Троев, който е и кореспондент на "Файнешънъл таймс". Самият Теодор ми предложи да кандидатствам и да изпратя CV. А моето е много внушително. Не успях да изброя всичките си пътувания, защото не можах да ги събера в страница и половина. Отделно филмите и книгите, на които съм автор. Трябва и двама членове на дружеството да ти станат гаранти. Единият беше Теодор, а другият един англичанин Анди Андерсън. И една папка бумаги замина нататък. Мина доста време и в един момент получих имейл, че съм одобрен. Това за мен е голяма чест.
- Кога за първи се запознахте с дейността на дружеството?
- С Теодор Троев за първи път се озовахме в Кралското географско дружество преди 17-18 години. Поискахме да направим филмов материал за "Атлас". Цената се оказа страховита. Някъде около 100 паунда на минута и нямаше как да платим. Но се заговорихме с тях за "Атлас", а предаването тогава беше на 28 години. Това ги удиви, защото се оказа, че по английската телевизия няма толкова старо географско предаване. Станахме им симпатични и казаха "добре, снимайте без пари". Направихме предаване за дружеството. Ще ви разкажа накратко за дейността му, която представихме и тогава. То е основано през 1830 г. и под негова егида са проведени някои от най-забележителните експедиции: достигането на Южния полюс от сър Робърт Скот през 1912 г. Експедициите на сър Ърнест Шекълтън - един от най-големите изследователи на Антарктида. Страхотното пътуване на Хенри Стенли, който търси д-р Ливингстън и се впуска в страховити премеждия в Африка. От тези експедиции в малък музей се пазят уникални неща. Изкорубените от износване обувки на Стенли, бисквити от експедицията на Скот... Да не говорим за карти, снимки и т.н. И ние снимахме и излъчихме всичко това.
- Обиколили сте много места. Но кои са тези, за които най-много съжалявате, че съдбата не ви е позволила да посетите?
- О-о, има много места, защото един човешки живот не стига. Даже и в страните, в които съм бил, има региони, в които не съм успял да отида. Главно поради липса на пари, но и поради липса на време, защото като отида за кратко време, трябва да свърша много работа. Например за 20 дни да се върна с 10 филма.
- А къде от посетените дестинации остана сърцето ви?
- В Латинска Америка, която много харесвам и съм бил почти във всички държави. Коста Рика най я обичам. Като се изключи Латинска Америка, много екзотично е да кажем Кралство Бутан. Пускат сравнително малко туристи, защото си пазят държавата и няма такъв безконтролен туризъм, какъвто например в Непал. В Бутан се пътува с гид, който внимава какво правиш. Скъпичко е и когато бях там, трябваше да платя $100 на ден. Сериозен проблем е даването на визи и в Бутан влязох благодарение на тогавашния наш консул в Индия Георги Грънчаров. Той ми каза, че бутанците много трудно разрешават влизането, но отидохме с него до техния консул. А Грънчаров много умееше да говори. И казва: Колега, България и Бутан са две велики сили. Ако този българин не влезе в Бутан, то нито един бутанец няма да влезе в България. Техният консул прихна да се смее и така даде виза. Сега се сещам за още една история с визи, която не съм разказвал. Преди доста години за първи път тръгнах към Перу. Страхувах се, че няма да ми дадат виза като журналист, затова кандидатствах за туристическа. Занесох документите в посолството. Дойде консулката, взе ми паспорта, но след малко се върна и каза: "Посланикът иска да ви види". И аз си мисля "айде край, разкриха ме". Прие ме посланикът д-р Хулио Вега и каза: „Разбрах, че вие сте журналист. И ви моля: не само да обикаляте, но и да направите един филм за Перу. Перуанското крайбрежие привидно е абсолютна пустиня, но има запазено от страшно много древни цивилизации - Чиму, Чан-Чан, Мочика, Моче... И точно в този момент в Сипан бе открита неограбена гробница, която исках да фотографирам. Но там снимаха "Нешънъл Джиографик". А те, като снимат нещо, не дават на друг. Д-р Хулио Вега ми даде писмо с препоръки до директора на музея „Брюнинг" в Перу. И той ме заведе да снимам гробницата в двата часа, в които екипът на "Нешънъл Джиографик" обядваше. Между другото аз имам орден за заслуги към Перу, а в България нямам държавни отличия.
- Говорите с възхита за древните цивилизации. Съвременната унищожава планетата. Амазония ли страда най-много от човешката дейност?
- Самата България вече страда. Дървената мафия много сериозно я унищожава и дано я възпрат по някакъв начин. Бил съм в Амазония и тя наистина страда много. Вижте за какво лицемерие говорим: Някои от големите държави предлагаха на Бразилия да спре изсичането на гори. Но тези изсичания се правят от консорциуми с участието на същите тези държави, които обещават на Бразилия да й намалят външния дълг, ако опазва екологията. Така че става дума за пари. Едва този месец бе подписано споразумение за ограничаване на вредните емисии във въздуха. Досега два от най-големите замърсители - Китай и САЩ, не го подписваха. Говорим за лицемерие, но може би и те разбраха, че работата отива на зле. Непрекъснато се случват катаклизми и те стават все по-чести. Ще цитирам един вожд на индианско племе от Амазония, който казва: Белият човек е като гребец, който плава в лодка с други гребци. Но понеже вятърът го духа и му е студено, той чупи от лодката и пали огън на дъното. В един момент пирогата неминуемо ще потъне.
- Традиционните общества по-щастливо ли живеят, когато са далеч от придобивките на модерността?
- По-скоро е въпрос на вътрешна нагласа. Не толкова на религиозна, колкото на философско възприемане на света. Има много хора, които имат много малко, но се чувстват добре. Доста голяма част от хората, които изповядват будизъм например. Доста от тези, които вярват в прераждането. Защото, ако животът ти е ужасяващо мизерен и ти знаеш, че това не е последният ти живот, това помага.
- У нас е възприето клишето, че българите зад граница си вадят очите един другиму. Как сте виждали нещата при срещите си с диаспората?
- Зависи. В Аржентина ходих при българите в Чако. Там хората си другаруват. Повечето са второ поколение емигранти, родителите им са заминали по икономически причини. Мечтаели са да се върнат, но така и не са успели. Българинът е работлив и са вдигнали къщи, създали са семейства с жени от други националности. Това са си котви. Наистина някои българи не се обичат помежду си, но тук да не се обичаме всички? Ние, ако бяхме достатъчно обединени за всичко, което е национален приоритет, България нямаше да е на това дередже. Аз много често казвам, че гърците също имат различни политически възгледи, но когато ножът опре до кокала или трябва да защитят националната си чест, излизат като един.
- Дадохте пример с българите в Чако, които създали семейства с жени от други народности. А в последно време у нас се обсъжда въпросът - расист ли е българинът...?
- Не, разбира се! Как ще сме расисти. В Израел бе едно от местата, в които наистина се почувствах горд, че съм българин. Толкова народ спасен... Също и спасяването на арменците... Не само че не сме расисти, но и българинът е много широко скроен. Макар че гледам, че му идва до гуша и на него.
- Накрая кажете за "Атлас". Има ли надежда да го гледаме пак?
- Не е ясно, въпреки че направих преди година предложение да го възстановим. Не бива тази рубрика да изчезне просто така. Не заради мен - аз работа си имам. Но аз винаги съм твърдял, че е много важен нашият, българският, поглед към света.
Кой е той:
Симеон Идакиев е пътешественик и журналист. Роден е преди 73 години. Има електротехническо образование и отначало работи в силнотоков завод и в строителството.
От 1985 година е продуцент и водещ на популярната географска рубрика "Атлас" и автор на поредиците филми "Един мъж, един автомобил, една камера". Заснел е самостоятелно над 400 ленти. Посетил е над 120 държави на всички континенти.
Владимир Клисуров
