Масони погребват Фердинанд у нас

Лили АНГЕЛОВА

Цар Фердинанд да бъде погребан в България през 2018 година, когато се навършват 70 години от смъртта му.

От Нова година насам освен български историци, интелектуалци, бивши държавници и дипломати за тази кауза работят и масоните от Обединената Велика ложа на България, научи "България Днес". Интересното в случая е, че по-голяма част от братята не са монархисти и не мечтаят за връщане на Царство България, а просто смятат, че става въпрос за уважение към националната памет и към бившите владетели.

"На 26 февруари стават 154 години от рождението на цар Фердинанд. Да изпълним последното му желание да бъде погребан у нас, според мен е мисия на българите", каза за "България Днес" авторът на книгата "Царь Фердинандъ Български - Верность и Постоянство", асистентът от Богословския факултет на Софийския университет Ивайло Шалафов. Той е и един от най-приближените хора до бившия министър-председател Симеон Сакскобургготски. Той преподава и публикува студии в областта на историята на Третото българско царство, църковната история и дипломация.

Преди четири години, когато бе отбелязана 150-годишнината от рождението на Фердинанд, юристът и бивш парламентарист Гиньо Ганев пръв лансира идеята тленните останки на Фердинанд да бъдат пренесени в България и да бъдат погребани тук. Макар да е заклет републиканец, Човека парламент обясни, че тук не става дума българските граждани да се делят на републиканци и монархисти, а че е въпрос на уважение към историческите ни личности.

Историкът акад. Георги Марков, който също не може да бъде заподозрян в монархизъм, коментира пред "България Днес", че е крайно време тялото на основателя на съвременната царска династия на България да бъде положено у нас. "Макар да е роден във Виена, цар Фердинанд свързва съдбата си с България. В името на нашата национална памет и в името на държавността е време да уважим желанието на монарха и да го погребем тук", обясни акад. Марков.

Цар Фердинанд управлява България от 1887 г. до абдикацията си през 1918 г. Той умира в изгнание на 10 септември 1948 г. в германския град Кобург, откъдето са предците му. След като напуска царството и се отказва от престола в полза на сина си Борис, на Фердинанд е забранено да се връща в България, макар че той няколкократно моли за това властите в София.

Неговото последно желание е да бъде погребан в България до съпругата си Мария Луиза в пловдивска католическа катедрала "Свети Лудвиг". Вече повече от 65 години тленните останки на Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски се съхраняват непогребани в криптата на църквата "Свети Августин" в Кобург. Още 15 короновани особи от династията на Кобургите са намерили последния си покой там. Единствено българският цар обаче не е в саркофаг, а в дървен ковчег, тъй като неговите близки още при смъртта му са се надявали, че един ден Фердинанд ще намери вечен покой в държавата, чийто владетел е бил.

Историци коментират, че въпреки противоречивата си личност и въпреки че по негово време България преживява две национални катастрофи, Фердинанд успява да извоюва независимостта на княжеството от Османската империя и на 22 септември 1908 г. в търновската църква "Св. 40 мъченици" да провъзгласи Царство България. Освен това според тях не бива да се подценява и фактът, че Фердинанд превръща България в модерна страна. На другия полюс, разбира се, са общественици, които смятат, че погребването на дядото на Симеон II е опит за реставрация на монархията и за оневиняване на Фердинанд, който заради авторитарност и самолюбие е пратил хиляди войници на сигурна смърт по време на Междусъюзническата и Първата световна война.

Директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров каза преди време, че мястото на цар Фердинанд е в бъдещ пантеон на българските държавници във Велико Търново. Царското семейство в лицето на Симеон II и сестра му Мария Луиза също са споделяли през годините, че биха желали тленните останки на дядо им да бъдат погребани в България. Бившият премиер Симеон Сакскобургготски обаче не прави лично постъпки по време на управлението си за това, тъй като е наясно, че ще бъде обвинен в опит за връщане на монархията. Затова и казусът е в ръцете на сегашните държавници, историци, дипломати и интелектуалци.

"Като учен трябва да изтъкна, че Фердинанд не само е покровител на науката, но и сам има отношение към изследванията на флората и фауната на България. Той създава царските научни институти - природонаучния музей, зоологическата градина и няколко ботанически градини. Ватиканът също трябва да се произнесе по погребението му у нас, защото самата служба ще бъде по католически обред. Като историк искам да кажа: дълги години образът на цар Фердинанд беше демонизиран. Сега е необходимо, без да бъде напълно реабилитиран, да получи своята обективна оценка в историята. И тя трябва да започне от нас, историците, а не от политиците, които няма да се разберат помежду си", смята акад. Георги Марков.