6 метеорита удрят България

"Камъните падат" е една от любимите песни на прехода. Тя още често се припява, но от вчера е съвсем актуална, след като метеорит падна в Сопот.

История за извънземни камъни, които са ударили България, има още от XVIII век. Оттогава досега за щастие само 6 къса без този от вчера са успели да уцелят територията на страната ни.

Първият, който се е сгромолясал у нас, е уцелил Разград на 25 октомври 1740 година. От него били намерени два къса с маса съответно около 22,5 кг и 2,4 кг. Тогава при съвсем ясно небе се разнесли звуци като от буря, след което се чули три удара като от топовни гърмежи. Не се знае какво се е случило с двата камъка след това.

По-известен обаче е следващият метеорит, който ни уцелва - така нареченият Белоградчишки. Той пада в дъбова гора край село Върба на 20 май 1874 г. Придружен е от силен и стряскащ шум. Камъкът прави кратер с дълбочина един метър на разстояние от около 15 минути от селцето, в което имало едва петнайсетина къщи. За разлика от предшествениците си този извънземен къс е добре проучен. Части от него са в изнесени в престижни метеоритни колекции, но в България не е останало нито едно парченце. Теглото на метеорита е било около 3,6 кг. Най-голямо парче от него се пази в Музея по естествена история в Будапеща. Други късове има и във Виена, Париж, Берлин, Ватикана, Чикаго и Великобритания. Парче от този метеорит било подарено от турския министър на просветата Сафет паша на професор М. Добре. В архива на Националния природонаучен музей пък се пази писмо от първия български държавен минералог геолог проф. Георги Златарски със сведения за метеорита „Върба“.

„Той е запазен почти цял и само от единия му край има отчупено парче, което вероятно още тогава е било изпратено в Париж на проф. М. Добре за изследване... Повърхността на този метеорит е малко разтопена и матова, а цветът му е чер. В разчупената част се забелязва естеството на метеорита: той е съставен от сиво-пепеляви литоидни и от метално бляскави вещества, от които първите са от рода на перидота, а другите - от никелно желязо и железен пирит; цялата маса е зърнеста", пише в писмото.

Следващите небесни късове падат в България чак през следващото столетие. На 28 април 1904 г. в 18,20 часа над селата Врабево, Дебнево и Гумощник вали метеоритен дъжд. Хората са ужасени, тъй като следват гърмежи, бучене, тътен и фучене. Намерени са шест извънземни къса, от които два са по-известни - Гумощник-2 и Гумощник-3.
През същия век има още три случая, при които метеорити се приземяват в България - в Силистра през 1917 г., Коньово – 1931 г., и в Павел през 1966 г.

Размерите на метеоритите, паднали у нас, не могат обаче да се сравняват с най-големите екземпляри по Земята. Един от тях "ражда" двете езера Клиъруотър, които се намират в канадската провинция Квебек. Счита се, че са образувани от удара на двойка астероиди с нашата планета преди около 290 милиона години. По-големият кратер е с диаметър около 32 километра, а по-малкият - около 22 км. Една от мистериите там е, че никой учен досега не е дал отговор на въпроса как два метеорита са ударили Земята по едно и също време. Смята се, че всеки астероид има малки луни, които се движат в орбитата им, и затова вторият кратер е образуван именно от луната на първия. Друга версия е, че метеоритът се е разцепил на две в атмосферата.

Друго езеро - Лонар в Индия, също е създадено по този уникален начин, като геоложките отпечатъци от тази среща са невероятни. Макар езерото да е предимно соленоводно, по окръжността му се оформят немного големи басейни със сладка вода.
Съвсем неотдавнашен случай е от 2010 г., когато метеорит пада по време на игра на крикет във Великобритания. Оказва се, че късът е на около 4,5 милиарда години. Метеоритът пада и се разцепва на две, като едната отломка отскача и удря един от играчите. Той не само оцелява, но и я запазва.

Ужасна експлозия пък предизвиква метеор, който пада през 1908 г. в областта около река Подкаменная Тунгуска в днешния Красноярски край в Русия. Силата на взрива се равнява на 10-40 мегатона тротилов еквивалент. Експлозията се издига на височина 6-10 километра над Земята. Взривната вълна е регистрирана от обсерватории по цял свят. Интересното е, че при огледа там не са намерени отломки от метеорит или кратер. В същото време при удара са повалени дървета върху площ от 2000 квадратни километра. Тогава късметът е на страната на хората, тъй като, ако отломката не беше се разпръснала в атмосферата преди удара и се беше насочила в посока на населена зона, щеше да се стигне до огромна катастрофа.

1200 души бяха ранени при падането на метеоритни отломки в езерото Чебаркул до руския гр. Челябинск в Урал на 15 февруари 2013 г. Последваха силни експлозии, счупени стъкла на прозорците на къщите в редица селища и паника сред хората.
Примерът от Русия обаче не е най-страховит. Бие го метеорита, паднал в Китай. Това става през 1490 г., когато астероид навлиза в атмосферата на Земята и се взривява, като се разцепва на стотици огнени парчета. Те образуват дъжд в нощното небе. Местните тогава не знаели какво се случва и се паникьосали, което довело до 10 000 жертви.