Бивш полицай след уникална операция: Носих сърцето си в чанта
Борислав РАДОСЛАВОВ
"Живях с изкуствено сърце 2,5 години. Носех си го в чантичка на рамо, а батериите се зареждаха през 8 часа. В целия свят сме изкарали толкова дълго само десетина души."
Така започва историята за житейската си битка 47-годишният Евгени Георгиев. Бившият пътен полицай живее трети живот, след като оцелява с металното сърце в организма си повече от 30 месеца, а след това му е трансплантирано истинско от 18-годишно момче, починало при тежка катастрофа.
Всичко започва след тежка пневмония. Лечението на болестта удря сърцето на Георгиев и то отслабва. С течение на времето сърцето се уврежда необратимо и спира да работи.
След наложилата се спешна операция в болницата на проф. Чирков Евгени трябвало да избира между два варианта. При първия металното сърце се носи в чантичка, като помпата се вкарвала вътре в организма. При втория и помпата е отвън, но приковава пациента на легло в болница, защото машините са тежки и не могат да се обслужват или да излизат сред хора.
"Помолих лекарите, ако има вариант помпата да е вътре, да ми го слагат. Но ако е навън, по-добре да не се мъча, защото видях преди това хора с такива машини и не исках да минавам по този път. За мой късмет монтираха помпата вътре в мен, общо 5 пъти ме разрязваха и се прибрах вкъщи с чантичката с компютъра. Така изкарах 2,5 години, докато се намери момчето, което ми подари живот", спомня си препатилият мъж, който е баща на две деца.
И продължава: "През това време задължително трябваше да зареждам батерията през осем часа. Лягам и се включвам в тока, не мога да спя без него. До мен стои лаптоп, към който съм включен и ми изписва всички показатели. Мога да увелича или намаля притока на кръв през компютъра. С едно натискане на бутона можех да спра помпата и всичко да приключи. Но никога не го направих, дори в най-тежките периоди", споделя Евгени.
Цената на изкуственото сърце е 160 000 лв. Държавата отпуснала средства и не се наложило Евгени да събира непосилната сума. Гаранцията на металния орган била една година. Животоспасяващо за мъжа, докато докато дойде време за дългоочакваната трансплантация. И тя идва през 2006 г.
"Момчето е било на 18 години и починало при тежка катастрофа. Родителите му благородно се съгласиха да дарят органите му и неговото сърце замени моето. Освен мен покойното момче спаси още трима души, дарявайки им бъбреци и черен дроб", разказва Евгени.
По това време трансплантация на сърце чакали трима души, но бившият полицай бил с най-съвместими показатели. Щастливата развръзка съвсем не минава безпроблемно.
"Викан бях 4 пъти в болницата. Взимам си довиждане с близките, качвам се на колата и тръгвам. Отивам - първия път сърцето било вече в патологичен край, не функционирало. Втория път - покойникът бил с хепатит. Третия път пък било прекалено увредено и не ставало за трансплантация. И на 4-ия път вече се получи", връща лентата назад борбеният мъж и благодари от цялото си сърце и душа на родителите на донора.
"Те знаят, че сърцето на сина им е живо и аз се боря в живота заедно с него. Гледам да го пазя и да го съхраня. И да живея колкото дълго е рекъл Господ", казва Евгени.
Житейските неволи на мъжа не спират дотук.
"Общо 1,2 години съм лежал на легло, повечето от които в реанимация. Веднъж 7, а после 5 месеца сам в една стая, където виждаш само сестра с маска и от време на време влиза лекар. След втория път ме учеха да ставам и да ходя. Дотолкова бях залежал, но и през този ад преминах", оживяват спомените му.
След като стъпва на крака и с ново, този път истинско човешко сърце, предстоят нови трудности.
"Като сложиха новото сърце, то не искаше да тръгне. Понеже в изкуственото кръвта минаваше през ротор, тогава нямах пулс и без пулс живях 2,5 години. Наложи се да ми сложат контрапулсатори, които да разтегнат предсърдието и то нормално да изтласква кръвта, за да работи нормално сърцето. Беше адски трудно, но успях и с това да се преборя", разкрива Евгени.
И така вече 9 години близо мъжът живее със сърцето на 18-годишно момче. За да поддържа нормалната работа както на него, така и на другите органи, мъжът поглъща огромно количество хапчета.
"В мен е цялата Менделеева таблица. Химия и нагоре. Много съм натровен, но просто без нея не мога да живея. 100-120 лв. за лекарства давам на месец, те се покриват от инвалидната ми пенсия. Пия по около 30 хапчета на ден, или близо 1000 на месец. Нямам избор", споделя той и добавя, че в противопоказанията на някои от тях е записано, че водят до рак на кожата и лимфите.
Статистика и изследвания сочат, че средно 12-13 години до 15 максимум след трансплантация продължава животът. Въпреки че Евгени вече близо 9 е с новото сърце, той е оптимист за живота и се бори докрай.
"Малко черен хумор, но аз следя кой от трансплантираните как е и какво му се случва, за да се взимат мерки навреме. Когато човек мине веднъж през ада, волята му за живот става огромна. Той просто не иска толкова лесно да сдаде това, което е преживял и постигнал. Ще се бори със зъби и нокти", категоричен е Евгени, който всеки ден плува по 1,5 км и играе тенис на маса 1 час. Освен това върви пеша по 4-5 км и кара колело.
През 2014 г. дори печели сребърен медал на Европейското първенство по плуване за трансплантирани във Вилнюс, Литва. Горд е и знае, че спортът ще укрепи и удължи живота му.
"Там имаше мъж с трансплантирано сърце преди повече от 20 години, който не спира да се движи. А у нас двама трансплантирани вече са много зле. Единият с патерица, другият с бастун, защото не се движат. И защото лекарствата първо ги удрят в ставите. Започват да те мачкат и да те болят, да не можеш да ходиш и после чакаш за смяна на стави. Човек спре ли - тръгва назад. Затова не спирам и всеки ден спортувам", разказва Евгени. Но признава, че всяка нощ ужасът от дългогодишната драма нахлува в съня му.
Свали си раницата... с корема
Бившият полицай изтърпявал и нечовешко отношение към него, докато бил с изкуственото сърце.
"Като бях в един от хипермаркетите, ме накараха да оставя чантичката в гардероба. Казвам им човешки, че вътре е металното ми сърце, а те не вярват и ме карат да доказвам с документи", разкрива Евгени.
Подобен проблем има и момиче, което чака трансплантация на черва.
"Цялата си течност и храна я носи в една раница, от която излиза маркуч и влиза в тялото й. И нея карат да си оставя раницата, като ходи в хипермаркет или иска да отиде до тоалетна да си смени дозаторите. Безумие!", разказва Евгени, който е и председател на Алианс на трансплантираните и оперираните "Бъдеще за всички".
Като лидер на пациентска организация водил борба за повече изкуствени сърца у нас, но пари не били отпуснати.
"Затова за съжаление много хора починаха. 3-4 бяха само миналата година, а един си отиде от началото на тази. Помагам на трансплантирани, изпращам лекарства, помагам с логистика и информация, борим се с генериците и т.н. Борба, за която моята съпруга казва: "Спри, по-добре отиди на вилата и си почивай!" Но аз не мога така и може би точно заради това оцелях", разказва Евгени и добавя, че жена му е плътно до него 25 години и не го оставя в нито един момент.
