Сестрата на Васа Ганчева - Вера: Пигмеите убиха Васа

Коя е тя?

Вера Ганчева е родена на 23 февруари 1943 г. в София. След завършването на специалност "Славянска филология" в Софийския университет изучава шведски език и литература в университета в Стокхолм. Била е главен редактор на сп. „ЛИК“, главен редактор и директор на издателство "Народна култура", основател и управител на издателство "Хемус" ООД, директор на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". Преподава културна история на скандинавския Север, нордска литература и митология в специалност "Скандинавистика" на Софийския университет. Автор е на шест книги.

Лили АНГЕЛОВА

Снимки: Борислав ТРОШЕВ

- Проф. Ганчева, след по-малко от месец - на 29 април, се отбелязва рожденият ден на сестра ви Васа Ганчева. Миналата година казахте, че с тъга си спомняте за хубавите празници, които е устройвала по Великден тя за приятелите ви.

- Да, така е. Хубавите празници през годината са за мен свързани и с много спомени. Пак се събираме с приятели, както преди, но сред нас я няма Васа, която умееше да превръща празниците в прекрасни изживявания. На великденските обеди, които тя устройваше по семейна традиция, бяхме напоследък все двете - аз осигурявах козунаците, Васа боядисваше яйца и приготовляваше дроб сарма с пищна салата. Разговаряхме, слушахме музика, но телефоните й звъняха непрекъснато, та не успявахме да си кажем кой знае колко. Вечерта пак в дома й се събираше колоритна бохема на пир и истинска веселба. През есента на 2012 г. аз и нейни близки приятели учредихме фондация за съхраняване на творческото наследство, оставено от Васа, много богато впрочем - записи на предавания, книги, преведени от шведски, десетки публикации, някои от които са качени на личния й сайт, изготвен след смъртта й. А какво ли ще оставят след себе си пигмеите Иван и Андрей, с техните далавери и лизинги и шум, с вулгарните си плиткоумия. Васа водеше безжалостна и скъпоструваща й битка с явлението, което продължават впрочем да олицетворяват. Именно затова връчваме и награда на нейно име, която досега са получили шестима млади творци - студенти и докторанти по журналистика и по превод от скандинавски езици. Устройваме хубаво тържество, идват много хора.

- Липсва ли телевизионно предаване като нейното - "Животът е вкусен"?
- Липсва, разбира се, липсва най-напред нейното присъствие. За Васа БНТ беше дом, обичаше го, страдаше с телевизията и с цялото си сърце работеше там до последния си ден.

- Удостоена сте с много награди за превод на бележите скандинавски автори като Астрид Линдгрен, Аугуст Стриндберг и др., какво е за вас успехът?
- За мен усещането за успех е свързано с личното удовлетворение от добре свършена работа. Вътрешното чувство почти безпогрешно ми подсказва дали наистина съм постигнала желаното в някаква своя дейност, в авторски текст или в превод. Така съм възпитана, че да се отнасям със суровост към себе си, която не спестявам и на близките си, и на своите колеги. Наградите, с които са ме удостоявали, са ме радвали, естествено, но и са будели у мен тревога и съмнение дали и за в бъдеще ще я заслужавам. Оттук и стремежът ми да се доказвам постоянно, който ми дава енергия за действие.

- Стереотипът определя скандинавците като студени, овладени в емоциите си хора. Има ли черта от характера ви, която отговаря на този тип емоционалност?
- Годините, които съм прекарала в Скандинавия, главно в Швеция, сигурно са променили характера и навиците ми, защото едно дисциплинирано и подредено общество трудно приема анархистичната спонтанност, която маркира нашето индивидуално и социално поведение. Чувството за отговорност и желанието за реализация чрез труд са качества, които съм се опитвала да изградя у себе си под влияние на хората и атмосферата там. Много ми допадат тяхната будна интелигентност, съчетана с борбеност и префинена самоирония, каквато не съм срещала другаде. Но пък темпераментът, колоритът, кръстопътната култура, към която принадлежим, са нашите козове в това общуване. За жалост рядко се случва да печелим в играта. По-често сме капо.

- За превода на "Пипи Дългото чорапче" получавате международното отличие на името на Андерсен. Коя е любимата ви реплика на Пипи?
- И Пипи, и цялата книга с приключенията й, и самата Астрид Линдгрен са забележителни явления, неслучайно разтърсили света от вече близо седемдесет години. Двама норвежки социолози бяха сравнили Пипи със Сократ, вероятно заради умението й да провокира, да принуждава другите да се вглеждат по-дълбоко в себе си. Четох, че атиняните неслучайно са осъдили Сократ на смърт - той дръзнал да наруши успокоителната хармония в битието им, основана върху демагогия и пасивност, да загнезди в душите им червея на съмнението и на необходимостта от промяна. Така че паралелът между философа и малката шведска бунтарка не е толкова ексцентричен. Между другото неотдавна се запознах с една неизвестна досега книга на Астрид Линдгрен, намерена почти случайно в богатия й архив. Това е неин дневник за годините на Втората световна война, когато Швеция остава като остров на лицемерно идиличен неутралитет. Въз основа на собствени наблюдения и на материали в тогавашната преса, на писма до фронтовете в уж пощадената Швеция, Астрид създава с голяма въздействена сила три образа - ужасяващия на войната, отблъскващия на политиците, безскрупулни, където и да са, и на обикновените хора, понесли толкова страдания. Но в тази необикновена книга, която е световна сензация и вече се превежда на български, откриваме и вълнуващия образ на самата писателка - храбра, човечна, непримирима спрямо насилието и двойния морал. Черти, които откриваме и в нейната знаменита Пипи.

- Казахте, че Людмила Живкова е нашата лейди Даяна. Има ли личност, която да я замести днес?
- Съпоставката между Людмила и лейди Даяна ми хрумна сигурно заради жертвоготовността и популярността на тези две забележителни жени с ярка и драматична съдба. Но за разлика от английската принцеса Людмила беше боркиня за каузата на цял народ и противодействието, което трябваше да преодолява, не носеше личен характер и беше заредено с рискове в една враждебна за нея среда, по-опасни от всякакви дворцови интриги. Днес не ни липсват видни жени - банкерки, бизнесменки, депутатки, социоложки - все манекенки на т. нар. казино-капитализъм, създал им условия да извличат бонуси главно за себе си. Не бих желала да генерализирам обаче, има и българки, които прославят България, като Ирина Бокова например.

- Какво казвате на вашите студенти, които едва чакат да получат диплома и да забегнат за чужбина?
- Това далеч не са всички, но с прискърбие ще отбележа, че най-характерната черта на повечето младежи в университетските аудитории е конформизмът, придържането към някакво статукво, което според тях им придава вътрешна стабилност. Само допреди няколко години лекциите ми обикновено завършваха с дискусии, понякога разгорещени. Днес за жалост младежите са доста по-различни, лесно ги обземат апатия, малодушие. Проблем е, че тези иначе интелигентни млади хора не четат. Що се отнася до "забягването в чужбина", аз лично смятам, че в наше време всеки млад човек има правото да замине, да смени средата и да събере опит - житейски, професионален, всякакъв, да пътува, да общува, но после да приложи наученото в родната си страна. Гурбетчийството може би обогатява материално, но ограбва душевно. Това бих им казала, ако желаеха да ме изслушат.

- Кое във вашата среда има най-голямо значение за живота ви днес?
- Книгите и спомените за прекрасните хора, с които съм общувала и съм била близка. Тази година се навършват 80 години от рождението на моя съпруг Владимир Башев, поет със собствено място в новата българска литература. Ще има специално честване на тази годишнина. Братя Владигерови ме сюрпризираха неотдавна със записи на свои композиции по стихове на Владимир Башев, очаквам и други приятни изненади.