Николай Георгиев иска да е политик

Водещият признава, че не е светец, но не разбира хората, които се самодоказват чрез платената любов

- Ники, какво научи от всичко, което изигра и изтанцува в шоуто "И аз го мога"?

- Екстремности имаше много. Танцувах на пилон, ходих по въже. Клоунадата също не беше лесна - да се правиш на клоун с малко изражения на лицето е трудна работа. Трудното идва от различните неща, които правиш, и от това, че психически трябва да се настроиш да работиш толкова дълго за различни неща. Ако е само едно, да ме държи през цялото време е по-лесно. Но тук излизаш от образ, влизаш в друг с различна стилистика. Аз съм доволен. Успях да намеря способности, за да се самоизявя пред себе си.

- Откри ли някакви неподозирани качества у себе си?

- Винаги съм подозирал, че мога много неща, но по-важното е да запазиш психичния си свят устойчив, да имаш настроение, усмивка и поведение. Пилонът за мен беше уникално преживяване. Това ми беше най-трудният номер, защото има техника, сила и не знаеш къде се намираш, като се обърнеш с главата надолу. Сега разбрах, че стриптийзьорките танцуват голи, защото ако са с дрехи, не могат да се задържат на пилона.

- Как се съчетават в теб моряк, философ и тв водещ?

- То е като енергията, която избива в разни неща. Аз не искам да бъда постоянен в нещо, защото няма смисъл. Не искам да знам всичко, защото няма смисъл. Аз завърших морско училище, но никога не съм практикувал тази професия. Това е едно от най-сериозните училища в България. Сутрин ставаш рано, пееш химна, управляват те офицери, дисциплината е желязна. Аз бях отличник, имах само една петица по обществознание. Нашите моряци са едни от най-добрите в света като умения и талант, защото разчитат на способностите си, а не на техниката.

- В телевизията как попадна?

- Тя дойде като следствие от моите занимания по разни програми, къде конферансие, къде водещ. Появи се кастинг в БНТ и го спечелих. Много хора, като спечелят кастинг, се радват, но не осъзнават, че тепърва предстои да свършиш работата си и да се докажеш.

- Философията помага ли ти в работата?

- Да, много. При нея основен е езикът, а в телевизията той е всичко. Като водиш телевизионна игра, в която не знаеш какво ще стане, думите са тези, които помагат.

- Видяхме те да ходиш по въже, да танцуваш на пилон. Какво ти вдига адреналина?

- Това с въжето не е вдигане на адреналина, а точно обратното. Тук трябва тотално отпускане. Това беше първо предаване, всички бяхме превъзбудени и на фона на тази превъзбуда аз трбяваше да се отпусна. За мен това беше сериозно предизвикателство. Успях с лека дихателна дейност зад кулисите за 10-15 минути да се успокоя и да си мина по въжето. Иначе адреналинът би ми се покачил от височини, от пропасти.

- Правил ли си друг път такива екстремни неща?

- Екстремното в днешния ден се разбира като нещо опасно. Аз съм висял от осмия етаж без никакви предпазни средства, за да хвърлям камъчета по долния прозороц. Но не съм знаел, че е опасно. Аз не съм го направил, за да изживея нещо екстремно. То е било следствие от някаква моя нагласа. Когато мине цялото това нещо, разбираш, че е било опасно. Не съм екстремен и не си причинавам страшни неща. Не скачам с парашут, не катеря скали. Но животът ме е хвърлял в ситуации, които са доста екстремни.

* Писателят Христо Карастоянов: Всеки министър идва с някое ново двайсет

Села и паланки обявяват литературни конкурси, но многотията е на път да размие значението на няколкото наистина важни и приносни, смята ямболският романист

- Два пъти наградата "Хеликон" за две поредни твои книги, как става това? Не ти ли наскачаха завистливци и графомани, които все броят мръвката в чуждите чинии?

- Честно казано - не. Никой не ми скочи. Поне не публично. Предпочитам да ти го кажа с думите на Калин Донков. Той, като председател на журито на годишната награда "Хеликон", обясни пределно ясно каква е работата: "За наградата "Хеликон" се състезават книги, а не техните автори. Журито няма задължението да разпределя наградата по картата на българската литература. Тя се присъжда по съвест и по заслуга, а не по целесъобразност. То има единствен и безпрекословен дълг - да избере най-добрата българска книга през годината. Не можем да дискриминираме произведения, чиято вина е, че са излезли под перото на един и същи автор... А ние трябва да свикнем, че добрите съвременни писатели ще напишат по повече от една хубава книга и че това е тяхното литературно и житейско предназначение." Някой, който да не е разбрал за какво става дума? Наградена е книгата, а аз съм невинен!

- Ако човек се взре в твоите книги, ще открие един нов жанр, христокарастояновски... Вървиш по билото между документалното и фантазното, мишкуваш от двете страни на границата, читателят ти не знае на какво да вярва, но не хвърля книгата... Права ли съм?

- Не знам дали си права да го казваш, нито пък знам дали аз съм прав да го правя всичко това. Инак критиците дори са изнамерили термин за това нещо. Викат му "факшън". Смесили "факт" и "фикция" и - хайде готово, "факшън". Аз обаче си мисля нещо друго. Много тънка - но затова пък адски важна! - е границата между верно и достоверно. Достоверното не винаги е верно, да, но то пък и верното понякога звучи направо недостоверно. Както и да е... Важното (за мен де, не ща да давам акъл на никого) е дали казваш истината. Много си личи човек като лъже. Ще ти дам пример. Отдавна съм си сглобил една фраза, дето непрекъснато я повтарям: "Хора, четете умни книги днес, за да не ви се налага да четете утре забранени". И самият аз не разбрах кога и как стана така, че я сложих в устата на Гео Милев. И после това нещо се цитираше в повечето от рецензиите - вероятно защото съм го направил на точното място в книгата, тоест когато литературният герой е бил в същото настроение, в което съм бил и аз, когато ми е хрумнало това. Христо Блажев, който даже озаглави рецензията си в "Книголандия" с това изречение, сложи специална бележка под линия за тая работа: "Тази красива и тревожна мисъл си е на Христо Карастоянов, но той я "вменява" на Гео Милев, Нищо чудно след десетилетие да бъде поредният приписван погрешно цитат".

* 20 години затвор за заклана ученичка Убийците на 18-годишната Севилия Райчева влизат зад решетките за по 10 години. Това реши преди дни Върховният касационен съд (ВКС).

* Пътят на душата към задгробния живот Първите минути след смъртта, енергийни канали я свързват с физическото тяло

* Наш красавец покорява Рим На модната фиеста в Албена ще играе Винету

* В ЦСКА се карат дали да има фалит Новите собственици умишлено тикали клуба към несъстоятелност

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 3 ЮНИ!