Георги Балабанов: Не одобрявах, че Ненчо е ФейсБойко Брат ми мечтае хората да обичат работата си и да се усмихват

Надя Панкова

- Г-н Балабанов, появиха се спекулации, че въпреки работата ви като съветник в ЕП ще се кандидатирате за кмет на Сливен. Отделно стана ясно и че сте брат на актьора Ненчо Балабанов, който влиза в образа на ФейсБойко...
- Ха-ха-ха! Със сигурност "България без цензура" ще има кандидат в Сливен. Също и в останалите общински градове в областта. Ще имаме пълни листи навсякъде, защото структурата е отлична, много мотивирана и по никакъв начин не е нарушена целостта й, за разлика от други места, по които работим. Но понеже постът, който заемам в ЕП, не ми позволява да изпълнявам и двете функции, няма да бъда кандидат за кмет, но мога да бъда полезен по много други начини. Продължавам да работя със структурите, но във всяка община си имаме общински председатели, в някои от общините ще имаме свои кандидат-кметове, в други може да издигнем друг партньор. Водим преговори и до две седмици ще са ясни кандидатите ни.
- Може би за пръв път беше огласено, че вие сте брат на Ненчо Балабанов, и почти веднага ви лепнаха етикета "братът на ФейсБойко. Следите ли рубриката на брат си?
- Кариерата на Ненчо върви доста интересно и възходящо нагоре, като за съжаление стана изключително популярен точно с тази рубрика. Което в началото не одобрявах по простата причина, че мисля, че брат ми е изключително талантлив човек, широкоспектърен, пее добре, играе, прави постановки. За съжаление ситуацията в България е такава, че понякога са доста странни поприщата, които правят известни дадени артисти. Но впоследствие смятам, че търсейки комедията в това, което прави, в шаржовете, които прави, аз ги гледам с интерес. Той шаржира доста интелигентно, без да навлиза в много лични теми.
- Премиерът Бойко Борисов винаги е изтъквал връзките си, които има с институциите в Брюксел. Рубриките на брат ви ставали ли са достояние на ваши колеги в ЕП?
- Да ви кажа, извън България не сме коментирали брат ми. Което за мен означава, че едва ли той е толкова известен. Предполагам, че е по-интересен в рамките на страната, защото самият Борисов е по-специфичен и позволява шарж. Но извън България за моя радост, и не толкова голяма може би за брат ми - не.
- Каква е точно позицията ви в ЕП и отстрани как гледате на евродепутатите, които у нас са популярни най-вече с огромните си за нашия стандарт заплати?
- Постът, който заемам, е съветник към партията на консерваторите. Ние сме третата политическа сила в ЕП. Действително имам възможност да съм изключително полезен както за себе си с контактите и опита, който трупам, така и за града, областта и държавата. За съжаление доскоро за нашите евродепутати се говореше твърде малко. И нека си дадат сметка, че хората са ги избрали, за да работят за тях, за народа. И трябва да са доста по-активни, защото възможността им да помагат в трудни ситуации и да предлагат нови закони е много по-голяма. За съжаление моите наблюдения са, че активността на повечето ни евродепутати е доста ниска, но може би се дължи на групите, в които те членуват.
- Как се запалихте по политиката?
- Всеки човек достига етап от живота си, в който се опитва да остави нещо след себе си, да бъде запомнен с нещо. Колкото и успешна кариера и бизнес да имаш, ако живееш в държава, която не отговаря на критериите ти и хората тънат в нищета, колкото и абсурдно да звучи, човек не се чувства добре. Сметнах, че бих могъл да бъда полезен с опита си и желанието да доведа промяна в родния си град и държавата си. Получих предложение първо от Меглена Кунева, това бяха първите ми крачки в политиката, после се видяхме с Николай и неговият проект увлече доста хора с ентусиазъм, симпатизанти, имахме два избора. Не съжалявам за нито една крачка, защото смятам, че ако си бях останал в бизнеса, в който се чувствах комфортно, смятам, че щеше да е висша форма на егоизъм.
- Брат ви получавал ли е предложение за участие в политиката?
- Ненчо е изключително аполитичен. Той, доколкото знам, никога не е получавал предложение да влиза в политиката, но той не го е и търсил. Брат ми има някакви странни и идеалистични разбирания за живота. Вярва изключително много в искреността, в честността, в това, че човек трябва адски много да се труди и да харесва работата си. Не би бил на мястото си в една различна атмосфера, каквато е политиката. Смятам, че в България тя е доста изкривено понятие.
- Май искате да кажете, че брат ви не би влязъл в политиката, защото не иска да лицемерничи.
- Със сигурност. Той иска и обича да се занимава единствено с това, което той харесва и му доставя удоволствие. В нашата работа има доста активности, които не са приятни и не ни харесват. Напълно различни сме двамата в начин на мислене точно в тази посока.
- Говорите ли с Ненчо за политика?
- Много рядко. За съжаление и в последно време все по-малко сме заедно. Той смята, че има няколко основни неща, които ще го направят по-щастлив, ако се случат в България. Първото е, че според него законите трябва да важат за всички - за политиците, за малцинствата, за обикновения човек. Защото това, което той вижда, е, че основната тежест на закона пада върху най-онеправданите, а не важи за политиците и малцинствата. Което е факт. Второ, вярва в световния мир, в добротата в хората и че трябва да сме по-смирени, да сме усмихнати, защото никой не е длъжен да знае нашите проблеми. И най-важното, Ненчо смята, че трябва да има пълна промяна на образователната ни система, защото е необходимо да се развиват тези качества в децата, които да ги ориентират да вършат това, което им харесва, да работят с удоволствие и съответно да бъдат пълноценни. Това ми е споделял и действително би било добре, ако се случат в бъдеще.
- Въпреки че не харесва политиката, брат ви гласува ли?
- Брат ми винаги е гласувал за "България без цензура", въпреки че не го казва. Знам, че имам неговата подкрепа като човек, като брат и приятел, както и най-вероятно ще подкрепи нашия кандидат в областта по най-различни начини. Сигурно ще присъства на пресконференцията за обявяването му, макар че не желая да го намесвам в политиката. Много е важно за мен, че мога да разчитам на него и той на мен.