Килърът Назъм Азиз проговори: Затворете ме в секскилия!

Събличах се гол в затвора, трябва ми проститутка зад решетките

Автор: Борислав РАДОСЛАВОВ    Снимки: Борислав ТРОШЕВ

"Диагнозата ми е, че не получавам еякулация, агресивен и конфликтен съм, целият коридор в затвора ме слуша. Не мога да спя, изпотявам се, очите ми са мътни. Тия хормони трябва да избиват някъде. Затова искам стая за секс. Цяла нощ говоря високо, вдигам аларма и целият салон не спи. Говоря им, че имам такова заболяване, а те си мислят, че се шегувам."

С тази изповед ни посреща в пандиза в Пазарджик Назъм Азиз. Затворникът излежава доживотна присъда за убийството на таксиметровия шофьор Димитър Янакиев от Хасково. Азиз ликвидирал водача с куршум в главата.

Криминалистите светкавично издирват последните му клиенти Назъм и приятеля му Ерай Юсуф. Според разследващите по време на разпитите им става ясно, че Назъм е разстрелял таксиметровия шофьор, защото е тренирал за наемен убиец.

Колеги на жертвата се събират по време на делото пред съда в Хасково с искане за връщане на смъртното наказание. Назъм Азиз е признат за виновен и от ВКС с доживотна присъда. И до ден днешен обаче твърди, че е невинен.

"Изобщо не съм бил на мястото на убийството. И не съм тренирал за професионален убиец, няма такова нещо. Следователят ми казва - разкриваш къде е оръжието, ще се възобнови делото, минаваш по съкратена процедура, признаваш се за виновен и няма да си с доживотна. Взимаш 20 години. Ама аз не знам изобщо къде е оръжието", твърди с приповдигнат тон пред вестника килърът.

Азиз е обречен да търка наровете до края на дните си, освен ако не бъде помилван или законодателството не бъде променено. Надеждата за едно от двете все още крепи затворника, който е един от най-големите дразнители за останалите обитатели в зандана заради постоянните си изпълнения от килията.

В защита на своята теза показва ДНК експертиза, според която кръв от починалия шофьор е открита върху бейзболната шапка на спътника му Ерай Юсуф. Кръв на жертвата обаче е намерена и изследвана и върху ризата на Назъм.

"Мен ме биха, защото търсеха оръжие. Пускаха три кучета да ме хапят, още имам белези. Там на поляната, където уж съм хвърлил оръжието. Цяла седмица ме биха. Караха ме на лекар и чак тогава спряха", разказва затворникът и сочи белези върху тялото си.

Престоят в затвора не се отразява добре на Назъм и на няколко пъти вдига на крак затворническата охрана в Стара Загора, където лежи първоначално. В края на 2013 г. по време на разходка навън 35-годишният тогава Назъм внезапно се отклонявал от групата и хвърлял всичките си дрехи. След това отказвал да изпълни нарежданията на охраната да се облече отново, а вместо това се държал арогантно, буйствал и обявявал, че сам ще реши докога ще стои гол в карето и дори, че ще се самоубие. Това принуждавало надзирателите да приложат физическа сила, за да го облекат и приберат обратно в килията.

"Събличам се гол в знак на протест на карето и целият затвор гледа. Не се срамувам, аз и на морето съм ходил гол. Така че не ме бърка. Нищо не спечелих.

Освен голи правил още гладни и жадни стачки зад решетките с искане да отиде на сексолог и да му осигурят стая за секс. И те ударили на камък.

"Исках сексолог, защото получавам ерекция и не мога да достигам до еякулация. Оплаках се на лекаря от медицинския център, но не ми допускат направление. Затова се съблякох гол. Трябват изследвания за хормоните. Назначиха ми съдебно-сексологична експертиза от съда. Защото трябва да се докаже. Даже искахме второ мнение от друга клиника. А сега никой не е виновен, че имам заболяване и останалите в затвора не могат да спят", вдига рамене пандизчията.

"Водих дела и се направи стая за секс до 4 часа. Но в Стара Загора нямаше. Ако има, ще се намери жена, има си начини. Не съм женен, ще се уредят нещата. Не ме местят в Пловдив, където има стая за секс, а аз имам сексологично заболяване", захапал е здраво темата сексуалният талисман на Пазарджишкия затвор.

За парите нямало проблем - майка му щяла да му праща пари за сексуалните удоволствия. "Не е проблем да дойде проститутка, ще уговорим цената. Зависи каква е - може за 10, може за 100 и дори 500 лв. Готов съм да дам 50 лева примерно", казва Азиз.

Той е категоричен, че затворът с нищо не го е променил. Единствената разлика е, че сега води дела. Разполагал с характеристика от кмета на родното му село, в която пише, че е "тих, скромен и се ползва с добро име".

"Посланието ми е наследниците да оттеглят обвинението от мен, не съм извършител. Жената и децата на убития съм ги виждал, но не съм си говорил с тях. Просто няма как, водят ме от конвойната. Как да кажа, че съжалявам, като не познавам човека? Не съм извършил убийство", защитава се осъденият да не зърне повече свобода.

Той обаче все още вярва, че един ден ще види семейството си навън.

"Брат ми и сестра ми са в Бурса, Турция. Отивам при тях веднага. Те идват по-често, но им е далеч. Родителите също ме подкрепят. За последно идваха след Нова година. Те са заедно в Бурса. Всички през 1989 г. отидоха с голямата екскурзия", разказва единственият лишен от свобода в семейството, след което надзиратели го връщат обратно в килията.