Най-старата къща е строена у нас

Най-старата постройка в Европа може да се окаже, че е у нас. След като комплекс на 7500 години бе открит край Дуранкулак, чуждестранни медии също подеха идеята, че най-старата цивилизация може да е живяла по наши земи.

Така нареченият Езерен град в Дуранкулашкото езеро може да се окаже първата каменна архитектура в Европа, написа и "Дейли мейл" преди дни. Селището датира отпреди хилядолетия назад във времето и се намира на остров в Дуранкулашкото езеро. Според археолози е от втората половина на Vт хилядолетие пр. Хр. и е било основано от първите земеделци в Европа. Най-старата каменна къща на континента е открита именно на това място, като според чуждестранните медии тя може би дори е била построена на два етажа. Проучените къщи на острова имат внушителна и в днешни дни площ от 150 до 170 кв. м. Това са най-древните улици в Европа.
За най-старата къща на Европа пък данните са дори още по-впечатляващи. Смята се, че тя е заемала площ от около 200 квадратни метра, което е по-голямо от някои кортове за игра на тенис. Някои археолози подозират, че тя е била на два етажа, като така нейната площ е била дори още по-впечатляваща, или около 400 квадратни метра. Смята се, че земетресение е причината, заради която сградите са били разрушени.
Мястото е наричано още "Добруджанската Троя" от "Дейли мейл". Разкопките там започват още през 1974 г., когато в Североизточна България се провежда международна експедиция с учени от България, Русия и Румъния. Те посещават Големия остров в Дуранкулашкото езеро и намират интересен за тях материал. Откритите артефакти стават причина през 1976 г. проф. Хенриета Тодорова от Археологическия институт при Българската академия на науките да отиде там и започне разкопки.
Открити са останките на 8 селища, които са били едно върху друго в различни периоди от историята. Първите човешки следи на това място датират от 5250 г. пр. Хр., а последните Ц от началото на Хт в. сл. Хр., когато на това място е имало старобългарско селище от времето на царуването на Борис т и Симеон т Велики. Така се оказва, че на това място е имало човешко присъствие в продължение на 6268 години.
Така с напредване на годините на острова се откриват едно след друго различни находки. Сред тях са неолитно селище, средновековен старобългарски некропол с 279 гроба, който се намира на западния бряг на езерото, също и праисторически некропол с 1204 гроба и погребални съоръжения на западния бряг на езерото. По-късно е открито селище от времето на Троянската война на южния склон на Големия остров и античен некропол от елинистическо и римско време.
Според учените, изследвали региона, включително и американски такива, различни събития са довели до заселването на хора на острова. Около началото на V хилядолетие пр. Хр. предишният скалист полуостров на западния бряг на езерото се превръща в остров. Тогава на него за дълго време се заселват живеещите вече на брега хора, носители на праисторическата култура Хаманджия. Това са и най-старите обитатели на Добруджа, които населяват острова през следващите хилядолетия. На Големия остров възниква единствената в Южна Добруджа праисторическа селищна могила, обитавана през цялото V хилядолетие и в по-късно време.
При разкопките на острова са открити между 16 и 18 къщи, които са от различните периоди от каменно-медната епоха. Те са разпределени така, че да следват посоките на света. Във всяка къща е живеел цял род, като се започне от бабата и дядото до внуците. Предполага се, че в тях е имало по около 18-20 души, което оправдава и големината им. Смята се, че в някои моменти островът е бил обитаван от около 300-350 души.
Жителите на острова са се хранели с корени, диви плодове, риби и миди, дребни и средни бозайници, северен елен, диво степно магаре, говедо. На сушата пък те отглеждали своите култури, с които се изхранвали. Те са сеели пшеница, ечемик, грах, леща. Средната продължителност на живота на хората била около 30-35 години. Мъжете са били високи 1,55-1,65 м, а жените Ц с около 10 см по-ниски. Според учените живеещите там хора са се обличали с дрехи, ушити от кожа и платно, изтъкано на примитивни вертикални станове. Намерените в гробовете глинени съдове са богато украсени и са впечатляващи като изработка. Там също така са намерени и накити от злато, костени и каменни сечива и оръжия.
Хората от най-стария град вярвали в задгробен живот. В некропола са открити много сечива и съдове с храна, които поставяли край починалите, за да ги използват в задгробния си живот.