Искат реабилитация за “вещица”, изгорена преди 300 г. в Италия

Публикувана: 25.10.2015, 18:08 2680 Автор: 24 часа

Орнела Мути изпълни през 2014 г. ролята на Матеуча ди Франческо в театралния спектакъл “Процес на вещицата”, създаден по реален случай с екзекуция през 1426 г.

Кметство обжалва от респект към несправедливо осъдена жена

Три века след като 60-годишната Мария Бертолети Толдини е изгорена на клада с обвинението, че е “вещица”, властите от северното италианско село Брентонико решиха да поискат реабилитирането ѝ.

Съмненията са, че навремето жената е била несправедливо осъдена и не е била взета предвид защитата на адвоката ѝ, така че случаят трябва да бъде преразгледан.

Кметството на Брентонико обжалва пред апелативния съд в град Тренто, област Трентино, по решение на общинския съвет.

Какво обаче се е случило в действителност според медиите в Трентино?

Точно преди 299 г.местна жителка, известна с прякора Толдина,

е обезглавена, а

след това тялото ѝ

е изгорено

в парка на Брентонико. По подобен начин навремето се разправяли с всички жени, обвинени в магьосничество.

Въпреки тежките обвинения срещу нея обаче Толдини била измъчвана по-малко заради напредналата ѝ възраст.

Според архивите, пазени в библиотеката на град Роверето, Мария Бертолети произхождала от село Пликанте. Останала вдовица, след което се омъжила повторно за Андреа Толдини, който работел в местната църква в Сан Мартино. Двамата нямали деца.

Един ден Мария била арестувана с обвинението, че е “вещица”. След това била затворена в замъка в Сабионара д'Авиo, а по-късно пратена в тъмница в замъка Досомаджоре в Брентонико.

Преди да бъдат екзекутирани публично, обвинените за магьосничество жени били хвърляни в тъмници.

Обвиненията срещу Мария били много на брой и все тежки, като някои от престъпленията, в които я обвинявали, датирали още от 13-годишната ѝ възраст.

Мария била

набедена в ерес,

светотатство,

прелюбодеяние,

содомия

и др. Най-тежки обаче се оказали обвиненията затова, че Мария хвърлила 5-годишно дете в казан с врящо разтопено сирене. Същото направила след това и с друго 3-годишно дете, после с едно 2-годишно дете и т.н.

Престъпленията на Мария, които варирали във всички възможни гами на подземния свят, се простирали в период от 38 години.

Смята се, че стотици хиляди “вещици” са били изгорени на клади през Средновековието. Снимка: Архив

По онова време - през 1700 г., в Брентонико съдебната власт била упражнявана от т.нар. Капитански съд, което значи, че той не бил религиозен. Предполага се, че Мария Толдини била сред първите осъдени от него, заради което нейната присъда трябвало

да послужи

като пример и

да всява страх

Според днешния кмет на Брентонико Кристиан Перенцони и съветника по културата Куинто Канали случаят “Толдини” обаче е бил несправедливо преувеличен в желанието за лов на вещици на съвременниците ѝ.

“Идеята за реабилитирането ѝ ни дойде преди 2 г. по време на театрален спектакъл за Толдини. Той обаче не разказваше реалната история на тази жена, а беше използван за туристически цели. В същото време никой не си дава сметка за драматизма на случилото се преди 300 г.”, твърди Канали.

Според него този прочит на историята не е коректен от гледна точка на истината, а освен това и не демонстрира почтеност спрямо осъдените по подобен начин през онези времена.

Затова и на кметството на Брентонико му хрумва идеята да поиска отварянето на нов

съдебен процес

според процедурите

от онези епоха

Кметството вече е натоварило историка Карло Андреа Постинджер да изучи случая.

Кметът Перенцони също смята, че е необходимо да се достигне до истината и в интерес на етичните критерии на съвременните граждани. Необходим е респект към един човек, който е бил несправедливо осъден, убеден е кметът.

Историкът, натоварен с достигането до истината, е вече изцяло погълнат от мисията си, въпреки че задачата му никак не е лесна.

Голяма част от архивите на библиотеката в Брентонико са били унищожени по време на войната. Два важни документа – за присъдата и за защитата на Толдини, обаче се пазят още.

Именно от защитата на нотариуса Джовани Батиста дел Поцо става ясно, че липсват достатъчно доказателства за осъждането на Толдина.

Мнозина днес се питат защо в крайна сметка е била осъдена една жена в напреднала възраст (за онези времена 60 г. са били смятани за пределна старост). Предположенията са, че това е направено

заради интензивния ѝ “сантиментален” живот (била е омъжена два пъти), или пък просто заради факта, че не е имала деца.

Друга теза предполага, че тя е била осъдена заради конфликти около имущество или пък заради кавги с роднини.

Апелативният съд в Тренто сега трябва да разбере какво точно се е случило преди фаталния 14 март 1716 г., за да се стигне до отвеждането на Толдини до кладата в Брентонико, до обезглавяването ѝ от палач пред очите на цялото село, и до изгарянето ѝ след това.

Първата екзекуция е във Франция

Смята се, че историята на злите магьосници в северната област Трентино, където е Брентонико, датира от края на XV в. Тогава започват и първите процеси срещу тях.

И древните римляни обаче вярвали в съществуването на вещици. Разпространението на християнството спомогнало за затвърждаването на подобна убеденост. През Средновековието феноменът на магьосничеството придобил нови измерения.

В Европа процесите срещу вещиците започват през XIII в., когато папа Инокентий IV, малко преди да умре, разрешава използването на мъчения с цел изтръгването на признания от заподозрените като вещици жени.

Първият процес за магьосничество, или поне първата документирана публична екзекуция на вещица, се провежда в Тулуза, Франция, през 1275 г. Тогава изгарят жива Анжела де ла Барт, обвинена за “сексуални действия с демона”. Жената признава, че е родила създание с вълча глава и змийска опашка и че го е хранила с отвлечени деца.

Историческа дата за лова на вещиците в Европа е обаче 5 декември 1484 г., когато папа Инокентий VIII издава указ, с който се постановява систематичното преследване на вещиците в цяла Европа, като с цел да бъдат разкрити, те можели да бъдат измъчвани.

Не е ясно колко са “вещиците”, осъдени на смърт от Инквизицията. Мнозина говорят за истински холокост. Някои изследователи предполагат, че става въпрос за стотици хиляди жертви, а други говорят дори за 9 милиона екзекутирани “вещици”, 80 на сто от които жени и деца.

Ловът на вещици

продължава 5 века

със съучастничеството

на 70 папи

Жените, смятани за вещици, били изгаряни на клада, с което ги поставяли на едно стъпало с еретиците. Ако се признавали за виновни, те били смятани за вещици, ако не се признавали за такива, пък били смятани за еретици.

Някои били подлагани на “съд” чрез окачването на воденичен камък на врата им. Заподозряната като вещица била хвърляна във вода с камъка на врата ѝ. Ако потънела,била невинна, ако останела на повърхността отгоре, била вещица. И в двата случая умирала.

Изключително спорно е обаче на базата на какви доказателства и свидетелства една жена била осъждана като “вещица”, или че съзаклятничела с дявола. Понякога било достатъчно разразяването на необяснима епидемия сред животни или хора, за да се хвърли кал и подозрения срещу набедена като вещица жена.

Друг път пък били набеждавани в зло магьосничество дори жени поради простия факт, че не искали да общуват с околните. В тези случаи се шушукало за тях, че общували с “други сили”.

Дори липсата на деца в семейството, пък било то и по вина на мъжа, се приписвала на жената, която била набеждавана за вещица.

Така от шушуканията се стигало до делата. Три вида съдилища съдели вещиците, които след това били изгаряни – граждански, епископски съд и най-страшният - Инквизицията.

След като обвинението в магьосничество било отправяно от страна на монаха инквизитор, той четял проповед в църквата, заплашвайки с отлъчване от нея на всекиго, който нямал кураж да донася за каквито и да е съмнения около заподозряната като вещица жена.

Нейното залавяне обаче не било никак лесно поради простия факт, че

всички се

страхували

да не бъдат

урочасани

от нея, така че избягвали всячески да я приближат.

След като в крайна сметка била залавяна, вещицата била обръсвана. Домът ѝ пък бил щателно претърсван за улики и доказателства за магьосническата ѝ дейност. Често вещицата била донасяна в съда в кош, за да се избегне допирът ѝ до земята и влизането ѝ в контакт с дявола.

Процесът срещу вещицата се провеждал в затворено помещение и на него присъствали лекар, който трябвало да отсъди за физическото ѝ състояние, и нотариус.

Всички възможни инструменти за мъчение влизали в действие по време на процеса – от въже с примка до триножник и дърва за клада. На фона на подобни средства за измъчване много от жените били готови веднага да признаят дори неща, които никога не са извършвали в живота си.