Майката на Алексей Петров през 2015 г.: Страх ме е за сина ми!

Още в далечната 2015 година, майката на убитият днес Алексей Петров каза, че се страхува за сина си.

"Страхувам се за Алексей! Господ да ми пази и трите деца - добри хора са. Не знам защо имат зъб на него, сигурно му завиждат за акъла. От малък си вървеше разумен и много дисциплиниран. Каквото е казал - мъжка дума е било, речено-сторено. Много ми е мъчно, че са се опитали да му посегнат. Трудно е да си майка - цял живот тегло и притеснения за децата. Мисля ги непрестанно, и тях, и внуците ми. Живи ли са, здрави ли са, добре ли са... Нали за тях живеем."

Това проплака пред екип на "България Днес" през 2015 г. майката на Алексей Петров - баба Диляна Петрова, вчера по обяд, само няколко часа след като неизвестни стреляха по сина й Алексей Петров с гранатомети пред къщата му в София.
Откриваме баба Диляна в тетевенското село Градежница.
Представата за несметни богатства при родителите на сочения за Октопод се срива в мига, в който прекрачваме прага на дома им - те живеят скромно в малка къщичка. Съседите им са категорични, че са почтени, възпитани и отрудени селски хорица.
"На мравката път правят. Така са възпитали и трите си деца. Винаги ще помогнат с каквото могат. Гледат си животни и зеленчукова градина, с това се прехранват, че пенсиите са нищожни", разказват за Петрови комшиите им.

"За втори път преживявам този стрес. Преди години, когато го стреляха, много се притесних, сън не ме ловеше след атентата. Добре, че не си пуснах телевизора сутринта. Той ми звънна и ми каза, че е жив и здрав, да не се тормозя. После ми се обаждаха цял ден хора и от тях разбрах за случилото се. Бог да го пази!", казва баба Диляна.
Родителите на Алексей Петров - дядо Илия и баба Диляна, са пенсионери. Тя гледа малка градинка с цветя в двора на къщата, а мъжът й животни. Препитават се именно от добитъка и от това, което си произведат в градинката. Бабата признава, че като всички възрастни хора и двамата напоследък са го закършили със здравето.
"Пием по шепа лекарства. Къде от притеснение, къде заради годинките. Живеем кротко и скромно, тук на село животът не е като в града", казва Диляна Петрова.
Местните в Градежница разказват, че братът и сестрата на Алексей Петров са народни и човечни хора. Не разполагат с луксозни имоти и автомобили, нито имат възможности да пращат децата си да учат в чужбина. Работят на държавни служби в Ловеч и Тетевен. За него пък не крият суперлативите си - често помагал на болни старци, много пъти е пращал лекарства и други провизии до селото.
"Алексей е добър човек и не го казвам, защото ми е син. Много хора имаха изгода да го изкарат престъпник и черен. Той е състрадателен човек и всеки, който го познава, ще потвърди това", казва баба Диляна.
Алексей Петров почти не е живял на село. Още като малък напуска Градежница и се отправя към Пазарджик, където завършва средно образование в т.нар. милиционерско училище. В Тетевенско казват, че още от дете е бил строго дисциплиниран и огромен принос за това има спортът. Нещо повече - освен на физическата си подготовка Алексей отделял особено внимание и време на книгите. Майка му споделя, че от крехка възраст бил с книжки в ръцете.
"Няма да намерите един човек, който да каже лоша дума за него. Деликатен е, говори тихо и никога не се е скарал с някого в село. В София сигурно пречи на някого, че да искат да го стрелят", цъкат с език бабичките в Градежница.