Евразийските транспортни коридори трябва да минават през България
Китай иска да прави пътя Русе-Свиленград, променят маршрута през тунел под Шипкса
ВИКТОР ИВАНОВ,
наш човек в Китай
Географското положение на България е такова, че евразийските транспортни коридори трябва да минават през страната ни. Това бе посланието в словото на премиера Бойко Борисов на форума на 16-те държави от Централна и Източна Европа и Китай в град Суджоу. Борисов говори при откриването на политическата част от форума, малко след речта на премиера на Китай Ли Къциян.
“Подобряването на свързаността между Европа и Азия насърчава взаимното разбирателство и доверие, а географското положение на
България на
границата на
Европа и Азия ѝ
позволява да
играе важна роля
в изграждането на нови евразийски транспортни коридори”, заяви Борисов пред останалите министър-председатели.
Инициативата на президента на Китай Си Дзинпин “Един пояс, един път” е нова възможност за развитието на взаимноизгодно сътрудничество, заяви още Борисов.
Инициативата на Си Дзинпин предвижда създаването на модерна инфраструктура по традиционния Път на коприната, която да позволи по-бързия транспорт на стоки между Китай и Европа. Плановете на България са да участва с няколко инфраструктурни проекта, които са съвместни със съседните държави.
През пролетта на 2015 г. Европейската комисия пък заяви, че обмисля обвързване на инвестициите по китайската инициатива с плана за инвестиции на Жан-Клод Юнкер.
Проблем пред проектите с китайски инвестиции в инфраструктурата в ЕС обаче са
изискванията на
китайците да се
работи с китайски
банки,
да работят техни фирми без обществени поръчки и пр. Да бъде създадена работна група, която да обсъди възможностите за промяна в китайските условия и нагаждането им за инвестиции у нас, поиска премиерът Борисов на срещата.
“Целта ни е да се засили прагматичното, ориентирано към резултати сътрудничество в областта на търговията, селското стопанство, транспорта, машиностроенето и информационните технологии”, заяви Борисов.
В инициативата “Един пояс, един път” България иска да заеме своето достойно място като страна с потенциал за транспортен и логистичен хъб.
Това каза министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова. Ние ще търсим синергия между тази инициатива, “16 плюс 1” и платформата за свързаност между Европа и Китай, допълни тя.
България има потенциал за инвестиции в 5 пътни проекта, 4 жп направления, 4 пристанища, един интермодален пристанищен терминал във Варна, един интермодален в Пловдив и 2 граждански летища. За всички тях страната ни за първи път отваря опциите за публично-частно партньорство и концесиониране. Павлова заяви, че България си е поставила задачата да довърши своя магистрален пръстен. Предвижда се изграждането на нови 600 км магистрали, модернизация и ново строителство на републикански пътища.
Правителството търси 1,5 млрд. евро за ключови пътища. С европейско финансиране ще се довършват магистралите “Струма” и “Хемус” от Ябланица до Велико Търново. Търси се финансиране за новите магистрали: “Хемус” от Велико Търново до Белокопитово, София-Видин, София-Калотина, Варна-Бургас, Русе-Велико Търново-Свиленград.
Китай иска да прави пътя Русе-Свиленград, променят маршрута през тунел под Шипка
Китайски фирми са проявили интерес към изграждането на скоростния път Русе-Свиленград, каза по-късно премиерът Борисов.
Интересът е да бъде свързан Букурещ през Русе, Велико Търново, Шипка с магистралите “Тракия” и “Марица” и оттам към Истанбул и по Пътя на коприната, обясни Борисов.
В регионалното министерство има сериозно заявен интерес от китайски компании към този проект, обясни министър Лиляна Павлова.
Китайците обаче искали сегашното планирано трасе да бъде изместено и вместо да минава през прохода Хаинбоаз, да е през Шипка с тунел, разказа тя. Проектът можел да бъде осъществен чрез публично-частно партньорство. Целта е при него
държавата да не
дава държавни
гаранции
и да не се ангажира с доплащане, ако трафикът се окаже недостатъчен за изплащане на новия път, обясни Павлова.
Китай има сериозен интерес и към построяването на жп отсечката Русе-Варна, можело да се заинтересоват и от магистрала “Хемус”, както и връзката на София с Калотина, съобщиха Лиляна Павлова и транспортният министър Ивайло Московски.
Специално заради пътя Русе-Свиленград Лиляна Павлова
запознала
китайците и с
плановете за
въвеждане
на толтакси
Те щели да са малко по-високи, ако пътят е строен с публично-частно партньорство.
Московски презентира пред китайците възможности за инвестиции в 4 жп направления. Те са възстановяване на проектните параметри на жп линията Русе-Варна, което е за 383 млн. евро; модернизация на жп линия София-Перник-Радомир, оценено на 360 млн. евро; модернизация на жп линията Радомир-Гюешево, която ще струва 556 млн. евро, и модернизация на жп линията Русе-Димитровград, свързваща Северна и Южна България.
Министър Московски обави и
какво ще бъде
обявено за
концесиониране
Предстоят концесионни анализи на жп гарата във Варна, на концесия отиват пристанищата Видин-център, Русе-изток, Русе-запад и Зимовник - Русе. За гражданските летища в столицата и Пловдив предстои да бъдат приети концесионните анализи. Ще се прави концесионен анализ и на интермодалния терминал в Пловдив.
Китайци изрисуваха българския премиер върху коприна
Свой портрет, рисуван върху коприна, получи премиерът Бойко Борисов от китайския си колега Ли Къциян. Подаръкът трябва да носи късмет и щастие, защото е съчетан с традиционни китайски елементи, обяснил Къциян на Борисов.
Портретът на министър-председателя е нарисуван със спрей върху коприната. Техниката дава триизмерен ефект и образът позволява да се изтъкне красотата на копринената тъкан, обяснил още китайският премиер на българския.
За да носи късмет и щастие, портретът на Борисов е съчетан с елементи на традиционната китайска култура като облаци. Освен това е включен и елемент от нефрит, а рамката е от издълбано палисандрово дърво.
Подаръкът бе връчен при срещата на двамата премиери, преди да започне форумът на Китай с 16-те държави от Централна и Източна Европа в китайския град Суджоу. Ли Къциян изчака всички 16 министър-председатели пред входа на конгресния център.
“Благодарих на министър-председателя на Китай Ли Къциян, който ми подари портрет, изработен по специална технология с елементи на традиционната китайска култура за “късмет и щастие”. Чрез използваната техника за рисуване със спрей върху коприната се създава триизмерен образ, а сред вградените елементи са изделие от вид нефрит, символизиращо благопожелания и облаци, които вещаят добро”, написа по-късно Бойко Борисов във фейсбук. (24часа)
Лукарски покани
инвеститори в
“София тех парк”
Най-значимият резултат от партньорство между Китай и Централна и Източна Европа би било увеличаването на китайските инвестиции в България и на стокообмена ни. Това заяви министърът на икономиката Божидар Лукарски на икономическия форум в Суджоу, посветен на индустриалните паркове. Министърът представи икономическата зона в Божурище. “София тех парк” беше лансиран като първия научен и технологичен парк в България, а министърът покани китайски инвеститори в него.
Целта на евро-китайската икономическа зона “Тракия” при Пловдив до момента е привляка над 1 млрд. евро и над 110 чужди и местни фирми. Лукарски изрази надежда, че предстоящата концесия на летище Пловдив допълнително ще подпомогне логистиката и развитието на бизнеса в региона.
Той анонсира и логистичен хъб - Пловдив, който има за цел да съчетае увеличаващия се карго трафик от Китай към ЕС. (24часа)
До 15 дни китайци започват завод за фураж в Добрич
До 2 седмици започва строителството на завод за фураж в Добрич, който е изцяло частна китайска инвестиция. Това съобщи министърът на земеделието Десислава Танева след икономическия форум, който организира българското правителство в Шанхай.
Има засилен интерес на Китай към производството на фуражи в България, които след това да се изнасят за животновъдството в Китай, обясни Танева. Ако тези инвестиции се окажат успешни, китайските инвеститори планирали и отглеждането на животни у нас.
Китай проявява интерес и към пресните български плодове и заради това ще бъде отворена процедура между китайската агенция за безопасност и БАБХ за организиране на износа, обясни Танева. Подписването на тази процедура било заради българските череши, но министърката е скептична, че може да бъде завършена до черешобера през пролетта на 2016 г.
Скоро обаче ще започне износът на мляко и млечни продукти, оптимист е Танева. До този момент от България за Китай са подписани процедури за износ на царевица, лавандула и рибни продукти. При царевицата имаме увеличение на търговията 50 пъти заради китайски бизнесмени, които отглеждат растението в България. (24часа)