Христо Христов - Референта: Ястребите в Политбюро отстраниха ген. Кашев, за да блокират Живков

Създадоха интриги, на които Първия повярва

Христо Христов-Референта е роден на 11 септември 1936 г. в Правец. 50 години работи в системата на горите и МВР. От 1978 до 1990 г. е директор на държавното ловно стопанство “Кормисош”.

След като в началото на ноември “24 часа” публикува интервю с ген. Георги Милушев, шеф на УБО от 1986 до 1989 г., Христов поиска среща, за да разкрие своята гледна точка за последните години наЖивковото управление.

- Казвате, че след смъртта на ген. Илия Кашев като шеф на УБО вътрешният министър Димитър Стоянов е предложил ген. Георги Милушев за негов наследник. Не виждам нищо притеснително в това, нали Стоянов беше един от най-верните хора на Тодор Живков?

- Не един от най-верните, а най-верният. Живков си отиде от този свят с мнението, че Димитър Стоянов му е бил верен.

- Не е ли така?

- Не е така! Димитър Стоянов си е един кариерист, за когото нещата вървяха да стане генерален секретар на ЦК на БКП. И щеше да стане, ако не се бяха намесили руснаците. Той изпрати Милушев, който беше един от неговите съветници. Стоянов нямаше симпатии към УБО, защото то си беше държава в държавата. Не в лошия смисъл, то и не може да бъде иначе, защото трябва да има някаква сигурност. Не може всеки да се меси.

- Защо Димитър Стоянов недолюбваше УБО?

- През май 1986 г. Кашев, който се водеше зам.-министър на вътрешните работи, навърши 60 години. Беше събран активът на управлението, дойде Димитър Стоянов и говори със суперлативи за Кашев и УБО.

Есента, когато Кашев си отиде от този свят, пак се събра активът и се издумаха куп глупости. А генералът беше изключително честен човек. При него не можеше да се случат нито злоупотреби, нито някакви забежки.

- Каква е истината за неговата смърт?

- Генерал Кашев се самоуби. И не е вярно това, което твърди ген. Милушев, че и Гръбчев, и Кашев са си отишли по загадъчен начин и го било много страх да не стане нещо и с него.

Нищо подобно! С Гръбчев се познавах лично. Веднъж бях на излет с него и с Веселин Андреев, те бяха много близки, участвали са като партизани в един отряд. Гръбчев съще беше достоен човек. Сериозен, верен и на партията, и на Живков. Гръбчев почина през 1969 г., когато отиват на поход до хижа “Мазалат”. навежда се да си върже връзките на обувките и получава инфаркт. След това са го носили надолу. Това ми го е казвал лично полк. Кайджийски, който беше в личната охрана на Живков.

- А защо се самоуби ген. Кашев?

- Кашев беше човек на дълга. Истински комунист. У него нямаше криволичене и забежки. Той с персонала се държеше бащински, но се и спазваше една дистанция. УБО по негово време беше като смазан механизъм. Нямаше грешки и пропуски. И най-малките нарушения се наказваха по подходящ начин. Всеки си носеше отговорността. 18 години Кашев като орлица бдеше над Политбюро и Живков. Но в един момент около Живков започнаха да кръжат ястребите. Те виждаха, че всичко си има край...

- Кои бяха ястребите?

- Доста хора около него... Ами един от тях беше Димитър Стоянов.

- Другите?

- Другите нали ги видяхте кои са. Младенов...

- Луканов?

- Най-големият ястреб беше той.

- Добри Джуров?

- И той. Не му прави чест, че накрая и той имаше такова отношение, имаше изказвания.

- Александър Лилов?

- Той не. Лилов е човек, какъвто вече няма да се роди в България. Политик и интелигентен мъж. Нищо не изрече против Живков. Каза, че Живков не е лумпен, а политик.

- И какво стана, след като ястребите започнаха да кръжат?

- Започнаха да се чудят как да елиминират Кашев, за да блокират Живков, както го и блокираха. Започнаха едни дребни интриги. Възрастта си е възраст и Живков се е повлиял от някои неща. В моята книга съм казал много неща. Накрая съм написал, че ако имам някакви резерви за Живков, това е преждевременната смърт на ген. Кашев. Защото не биваше да става така.

- Кашев разбира, че Живков е загубил доверие в него - това ли е причината да посегне на живота си?

- Това е причината.

- А защо губи доверието му?

- Защото имаше селски интриги на дворцово равнище. Каквито винаги е имало в тия върхове. Започнаха оттук-оттам да топят Кашев. Милушев твърди, че Кашев бил подслушвал Живков. Той нямаше за какво да го подслушва. Те бяха такъв екип... нямаше различия, нямаше разправии или други такива неща. Толкова добре се разбираха и така добре вървяха нещата. Трябва да кажа, че това, което е постигнала България под ръководството на Живков, до голяма степен се дължи и на Кашев. Защото той го бранеше от невярна информация и въобще... нещата бяха стиковани.

- Как успяха ястребите?

- Успяха! Успяха! Успяха! То не е за казване... Жени, внучката на Живков, се качила в някакъв москвич, ударили се в един стълб. Кашев не можал да я уварди?! Отишли там на морето едни лица, не искам да ги коментирам кои са, не отседнали в Евксиноград, а на хотел. Кашев взема съответните мерки, слага охрана отпред, както му е редът, тия навръзват чаршафите и отзад през прозореца и избягали...

- Жени Живкова и кой друг?

- Не е Жени. Други са, сега не искам да им казвам имената. И пак Кашев не можал да ги уварди.

- Значи Владко е бил...

- Не е Владко. Деца на други членове на Политбюро. И създадоха едни такива интриги. Живков тръгна да губи доверие... Много от такъв род бяха нещата. Но това беше дърпане на конци от такива като Димитър Стоянов, други, трети. Трябваше да го блокират. Жената на Кашев отива при Живков. Тя не се намесваше никога, но, изглежда, й е дошло до гуша, че мъжът й не е излизал в отпуск никога. Имаше и диабет човекът. Но беше много пъргав, жизнен. 10 години е по-голям от мене и винаги съм се чудел на жизнеността му.

- И какво става, когато Кашева отива при Живков?

- Ами казва му да го пусне в отпуск, за да отиде да се лекува, че не е добре. Живков се разсърдил и попитал защо досега не му е казвал нищо за здравето си. Отиват двамата в Хисаря и там се самоубива. Казаха ми после мои приятели от обслужването, че като ходел по алеите, Кашев подскачал и се хващал за по-ниски клони. Вероятно е мислел да се беси, проверявал е дали ще го издържат клоните.

Казвал на жена си, ме ще ходят при някакъв приятел в Пловдив, та да му приготви дрехите, докато той се обръсне. Влиза в банята, заключва вратата и се прострелва.

Ако някой е влязъл да го убие, няма да е заключена вратата отвътре, нали? Това е истината - генералът се самоуби. Човекът си отиде достойно, запази си офицерската чест и достойнство. 18 години не е имал личен живот и - най-важното - не е имал и задни мисли. Служил е вярно и честно и на партията, и на Живков. И накрая да го обвинят за такива дребни неща...

- Защо Живков не отиде на погребението му?

- Не ви ли е ясно защо? Той е обиден от тази работа. Сложна история. Пенчо Кубадински беше в ловното стопанство и ми разпореди да не отивам на погребението на Кашев. Викам: Да ми разпорежда който ще, аз този човек го уважавам и отивам. От УБО бяха подготвили подобаващо изпращане.

Димитър Стоянов казва на Живков, че бойната готовност в УБО е нарушена, че се готвят да направят голямо погребение на Кашев. Живков бил много недоволен от това и не отива на погребението. Бяха децата му... Ковчегът беше със затворен капак. Това е! Интригите...

n В следващ брой

Какви животни ловуваха членовете на Политбюро в “Кормисош”? Кой, все пак, беше по-добър ловец -

Живков или Кубадински? И други любопитни истории...

Създадоха

интриги,

на които

Първия

повярва