ПОСЛЕДНОТО ИНТЕРВЮ НА НАЙЧО ПЕТРОВ
На 95 години вчера почина актьорът Найчо Петров, съобщиха от Съюза на българските филмови дейци. Последното интервю, което най-възрастният български актьор даде, бе за в. "България Днес". Това се случи миналата година, малко след рождения му ден.
"Животът ми беше къдрав. Бедно, но славно премина. Едно от интересните неща в живота ми бе, че ме арестуваха, защото имитирах вожда на социализма Георги Димитров. Това се случи преди години в Пловдив, но талантът винаги ме е спасявал през годините", разказа ни големият актьор, знаменит епизодик и гений на злото в киното.
Найчо Петров има 300 роли в киното и театъра. Снимал се е още в първите български филми, участник е в немски, испански, френски, щатски, австрийски и перуански кинопродукции. "Това с арестуването заради имитация стана след един спектакъл, в който играех герой на Октомврийската революция. След представлението отидохме на ресторант. Идва един при мен и почва да ми говори против СССР. Как може така да говориш и защо тъкмо на мен, питам. А онзи продължава да ме провокира.
В този момент милиционерът ме арестува. В милицията ме питаха защо съм прибран, а аз отвръщам, че не знам. И както си говорим, вратата се отваря, виждам същото лице, което ме дразнеше. А на другия ден разбрах кой е наредил цялата работа - мой колега. Питам го защо. А той отговаря, че съм си бил виновен, защото съм се подигравал с Георги Димитров. Това е истина, обичах да го имитирам, а на онова време да си позволиш да го имитираш беше голяма работа. А той, Димитров, грохнал, горкият, едвам говори, а го изкарваха някакъв гений. Пък той алкохолик, на банкети са му вземали чашата от ръцете", казва Найчо и си спомня, че имал и друг случай на "донасяне" от страна на колега. "Веднъж казах на колежка, че Сталин е много нисък, а тя викна, че ще постави въпроса в партията. Ами постави го, викам й", казва през смях 95-годишният театрал.
Петров и до последно съжаляваше, че държавата не го е направила заслужил артист, макар че бил член на партията.
"Навремето си дадох половин заплата за построяването на Партийния дом. Бях готов и цялата да дам, но театралният критик Гочо Гочев ме разубеди, защото бях затънал в дългове", споделя бай Найчо.
Въпреки и на възраст Петров продължаваше да помни абсолютно всичко, изреждаше имена и точни дати, разказваше случка след случка. Най не обичаше да говори за книгата си. Кръстил я е "Сам" и от години е разпродадена.
"Там разкрих душата си. Много е лично, затова не ми се иска да разказвам книгата, но животът ми винаги е бил много беден. Помня, че една вечер отивам в богата фамилия на гости - запалили печката, бумти, пием разкошни питиета. Всички се разсъбличат и аз също. Махам си сакото и гаджетата припадат от смях - под него съм останал по нагръдник, тиранти и ръкавели. Само Найчо може да направи този номер, се разсмяха момичетата, а пък аз просто нямах риза. Имуществото ми беше в два куфара, дамаджана и метла. Спях на пода върху дюшек в една съвършено празна стая, а играех в "Професията на г-жа Уорън" и произнасях бляскавите слова на Бърнард Шоу. Ама славни времена бяха - свободен дух, нищо не ме спъваше", спомня си приживе актьорът.
Човекът, който така и не завърши НАТФИЗ, не съжаляваше, че е пропуснал шанса си.
"Учих само в театрални курсове във Варна и София. Не се разбирах със системата на Станиславски. Веднъж ми се случи да играя в слаба пиеса кофти роля - на фашист. Посещавах лятото школа за талантливи млади артисти. Дановски, Сърчаджиев и др. ни запознаха със системата на Станиславски. Реших в новата постановка да шашна всички с наученото. Ама не върви и не върви - оплетох се. Подадох молба да ме освободят от ролята. Не го направиха веднага. И както не ме сменят, аз си я подкарах, както си знам. Работата стана. Дори съпругата на Сарафов - Радка, се възхити гласно. Още на другия ден ми взеха ролята", разказваше още Петров.
Според него е по-добре да има двегодишни обучителни курсове към Народния театър, защото от петгодишното образование в НАТФИЗ нямало смисъл.
"Некадърния и Станиславски не може да го спаси. Младите сега правят интересни прочити. Е, не всички, защото повечето играят по един маниер. Най-успяват завършилите кукловодство - Лафазанов, Мая Новоселска, Мария Сапунджиева, Краси Радков. Кукловодите ги учат да се превъплъщават, в една пиеса правят до пет образа. Това прави актьора пластичен, характерен, интересен", смяташе Найчо.
Петров и не се радваше особено на комплимента на Тодор Колев, който го нарича "най-великия епизодик" в нашето кино.
"Става ми тъжно, защото не съм чул много хубави неща за мен, особено от софиянци. Виж, бях любимец на публиката от Пловдив. Гостувал съм и във Военния театър, но не ми допадна. Даже ме викаха генерали да им обяснявам защо съм отказал да ме назначат. В Сатирата се сещам за един странен гастрол. Играх главната роля в спектакъла "Балът на манекените". След премиерата се прибирам в гримьорната, а вътре Георги Парцалев, Енчо Багаров, Нейчо Попов. Стоя аз потен до вратата и влиза Боян Дановски. Застава зад мен, слага си ръцете на раменете ми, гледа ме и казва: "Браво! Ти беше тая вечер героят!" Аз станах и му благодарих. Отиде си, настана пауза и изведнъж Нейчо Попов се провикна: "Егати, значи, трябваше Найчо да дойде в театъра, за да влезе шефът в гримьорните. Той никога не е идвал тук!" И тогава разбрах, че мястото ми не е в Сатирата", обясняваше Петров нежеланието си да работи на щат.
Найчо Петров винаги е бил свободен артист, а най-много е благодарен на Кръстю Мирски и Кръстьо Сарафов за това, че са го направили това, което е - завършен актьор.
Опелото за актьора ще се състои на 21 януари от 14.00 ч. в църквата "Св. Седмочисленици". Редакцията изказва съболезнования на семейството.
