Сеизмологът проф. Бойко Рангелов: Трус от 7,8 по Рихтер е възможен у нас

4,4 по скалата на Рихтер!Земетресение с такъв магнитуд сериозно изплаши Нова Загора. Трусът разлюля региона в 9,46 ч. вчера сутринта според данни на Европейския сеизмологичен център. Усетено е в цялата област и в паниката си хората са излезли по улиците.
Близо 50 минути след това идва вторичен трус - с магнитуд 2,5. По данни на Геофизичния институт на БАН земетресението е усетено в 10,39 ч. край село Полско Пъдарево, с дълбочина 4,5 км.

Иво АНГЕЛОВ

- Проф. Рангелов, какви изводи можем да си направим от земетресението, което разлюля Нова Загора и региона?

- Труса го разчитаме по най-нормалния начин. Същото важи и за вторичния трус на същото място. Мога да кажа на хората, че няма място за притеснение. Обаче имам нещо любопитно като информация за любителите на конспиративните теории. На същата дата - 18 април, преди 88 години е силното земетресение край пловдивското село Поповица, което разцепва по същата линия, по която е и сегашният трус. Това е само 4 дни след Чирпанското земетресение с магнитуд 6,8 по Рихтер, което причинява много щети. И двата труса са със сходна сила. Съвпадението на датите е интересната подробност, която обаче е чиста случайност.

- Тоест не трябва да търсим някаква периодичност на раздвижването на земните пластове?

- Не само че не трябва, но и не можем, защото такава периодичност не съществува. Търсено е многократно такова обяснение, но просто го няма. Големите силни земетресения се случват в определени огнищни зони, а не в точно определено време. Няма цикъл, който да може да каже след еди-колко си години ще се очаква силен трус. Само за 30-ина години в началото на миналия век от 1901 до 1928 г. стават 5 земетресения с магнитуд над 7. Оттогава силно земетресение не е тревожило нашите земи. В тази статистика не влизат Велинград, Стражица и Перник, защото тези земетресения не принадлежат към групата на силните.

- Земетресенията в Еквадор (7,8 по Рихтер) и Япония (7,3 по Рихтер) могат ли по някакъв начин да бъдат обвързани със сеизмологичната обстановка в България?

- Не, това не е възможно. Наистина е жалко за пострадалите в Еквадор и Япония. Това са безкрайно в пъти по-силни трусове. Бих казал, че са хиляди пъти по-силни от трусчето, което стана в България. Там условията са такива, че позволяват натрупванията на големи напрежения, които в един момент започват да се освобождават.

- Да очакваме ли подобни сериозни трусове и в нашата страна?

- За България мисля, че към момента няма място за някакви сериозни притеснения. Не бива да се създава паника.

- Масовото вълнение е едно, но какъв по сила е най-големият трус, който може да се случи на територията на нашата страна?

- Отговорът е чисто научен. А той се базира на основата на т.нар. карти на прогнозното сеизмично райониране. Според тези карти най-опасни са 2 зони в България - в района на Кресна-Крупник и в района на Шабла-Калиакра. Тези зони в миналото са генерирали много силни земетресения. Например край Кресна през 1904 г., пак през април - 4-ти, става най-силното земетресение на територията на континентална Европа през последните 200-250 години. То е с магнитуд 7,8 по скалата на Рихтер. По-силно от последния трус в Япония и почти същото по сила като този в Еквадор.

- Може ли да се повтори отново на същото място?

- Според всички теоретически и практически изследвания - да, тези зони са в състояние да генерират подобни трусове. Само че го правят през много големи интервали от време.

- Какъв период визирате с "големи интервали от време"?

- За да сме точни, трябва да кажем, че това е от порядъка на хиляди години.

- Тоест скоро да не очакваме.

- Дай Боже! Дано Господ да е българин. Силните земетръси стават най-често в районите на границите между големите континентални плочи. Тук такива няма и въпреки това по онова време е успяло да се натрупа такова напрежение, което да доведе до трус със сила 7,8 по Рихтер.

- Какви биха били пораженията в съвременна България, ако се повтори трусът от Кресна със сила 7,8 по Рихтер?

- Не бих се ангажирал с подобна прогноза, защото изисква сериозни и задълбочени изследвания. На такъв въпрос не може да се отговори нито с една дума, нито с едно изречение. Както се прави в целия свят, така и у нас трябва да се изготвят модели за оценка на евентуални щети при трусове с различна сила.

- Вранча предизвиква страх у почти всеки българин. Трябва ли да се тревожим от трусовете в съседните ни държави?

- Най-притеснително, ако трябва да си говорим за притеснение, е огнището Вранча. То е дълбоко и трусовете, които стават там, са на дълбочини между 90 и 150 километра. Тъй като става въпрос за големи дълбочини, те успяват да въздействат на огромни площи, включително и на части от България, както често се е случвало досега. Това е най-опасното земетръсно огнище, което е извън нашите земи. Иначе има силни земетръсни зони на юг от нас в Гърция, Турция, в Сърбия. Бих казал обаче, че най-опасна за територията на Европа към момента е зоната на Мраморно море. Там от доста години се чака силен трус, тъй като това огнище не се е проявявало от дълго време, а е в състояние да генерира много силни сеизмични събития.

- Едно от най-трудните неща е да се предскаже земетресение. Възможно ли е това да се случи?

- Имаме реална представа за това къде, в кои земетръсни зони колко силни земетресения могат да станат. Науката не е ефективна обаче по отношение на времето на ставане на силен трус. Никога не знаем кога ще има силно земетресение някъде, но съществуват така наречените системи за ранно предупреждение. Те не се занимават с прогнозиране. Започват да работят в момента, в който трусът се е случил, и сигнализират за вторичните, по-силни и по-разрушителни сеизмични вълни.