Никола Филипов: Приятно ми е хората да се занимават с мен, макар и задочно

Това е последното интервю на Никола Филипов, давано за български вестник. То излиза през декември 2014 г. в "Клуб 100". Най-известният телевизионен говорител, познат като Чичко Филипов, почина днес на 86-годишна възраст.

- Как сте, г-н Филипов?

- Слава богу, добре.

- Участвал сте в предаване на БНТ за 55-годишнината. Радва ли ви това внимание?

- Участието ми беше задочно, тъй като не присъствах в това предаване.

- Разбрах, че сте имали някакъв здравословен проблем.

- Не, никакъв проблем не съм имал. Просто не съм знаел. Така или иначе, това са неща, които са ми приятни. Нали знаете приказката "По-добре в устата, отколкото в краката". Така че за мен е приятно хората да се занимават с мен, макар и задочно.

- С какво се занимавате, как минават дните ви?

- За съжаление обсегът на заниманията ми много се съкрати, тъй като пострада зрението ми. 30 години да ти свети прожектор в очите, накрая се плаща. Бях при акад. Петя Василева. Сложиха ми диагноза "професионално заболяване". Така че не мога да чета. Това е най-лошото, което би могло да ми се случи. Освен да се преселя в отвъдния свят, другото най-лошо нещо е да не мога да чета, тъй като аз чета от 7-годишна възраст. Но какво да правя, човек трябва да живее някак.

- Какво правите, когато не можете да четете?

- Гледам, макар и условно казано, телевизия, но главно слушам радио.

- Верен ли сте на БНТ, нея ли гледате основно?

- Не, основно гледам Нова тв и Би Ти Ви.

- Харесва ли ви да има повече от една телевизия? Вие работехте в БНТ, когато тя беше единствената у нас.

- Идеята е добра, но реализацията е много посредствена. Като гледам, имам чувството, че едните правят телевизия контра на другата. Едните показват екшън, веднага другите показват същото. Филмите са под всякаква критика, основно американски бози и лимонади. Аз ги отбягвам. Имам си компакт плейър, така че, когато ми трябва да гледам нещо, слагам и си го гледам.

Привърженик съм на турските сериали, тъй като те са горе-долу човешки, нормални. Е, занимават се с посредствени теми. Любов е обикновено темата, но това е по-добре от нищо. Или поне е по-добре от филма, който гледах вчера. 60 минути филм, 40 минути от него автомобилни преследвания. Или бой на негри в тунел.

Когато режисьорът е посредствен и филмът е посредствен. За да не се види това, се снима на тъмен фон, картината е тъмна и иди разбери за какво става дума.

Брат ми ми диктува програмата на телевизията по телефона.

- Навремето искаше ли ви се да се занимавате и с нещо друго, освен с новини?

- Аз по принцип съм се занимавал с много работи. Така че телевизията запълни перфектно 30-те години, през които съм работил в нея. Трудно бих могъл да измисля с какво мога да се занимавам, освен да чета.

- Какво най-обичахте да четете?

- Всичко, което става за четене. Аз съм всеяден в това отношение. Когато не ми хареса, хвърлям книгата и не се занимавам повече с нея. И сега бих чел с удоволствие и Стефан Цвайг, и Александър Дюма.

- Намирате ли някой да ви чете от време на време?

- Не, радиото ми чете сега.

- Какво слушате по него?

- Всичко. Слушам предимно БНР. Другите са пълна скука.

- Днес има много музикални.

- Ама зависи какво. Аз например имам 40 опери, записани на компакт дискове, които си пускам да гледам.

- Пенсията стига ли ви? С каква пенсия живеете?

- Аз не пуша, не пия, така че парите ми стигат.

- След като сте работили толкова време в телевизията, не ви ли е по-висока пенсията?

- Ако ви кажа, че нямам представа колко ми е пенсията, не знам дали ще ми повярвате.

- Не бих ви повярвяла, как така нямате представа?

- Много просто. Аз имам влог в ДСК. Пенсията ми отива там. Още не бях пенсионер и всичките ми приходи отиваха в ДСК. Сега имам разплащателен влог. Те ми прибират пенсията, плащат ми сметките, затова нямам представа кое колко струва.

- Не теглите ли пари, за да пазарувате?

- Банкоматите са за това.

- Много съвременно живеете. Тежи ли ви нещо в момента?

- Това, което най-много ми тежи, е, че не мога да чета.

- Как възприемате съвременните новинари и тв водещи?

- Аз гледам определени телевизии, добре са хората, колегите работят добре. Не се превземат, работят спокойно, нормално. За другите не мога да говоря, защото не ги гледам.

- Кои са били най-трудните ви моменти, когато работехте?

- Когато не мога да свърша добре работа така, както аз я разбирам.

- Какво означава за вас добре свършена работа?

- За мен контактът със зрителя е много важен. Зрителите трябва да ме разбират, аз трябва да ги разбирам и уважавам. Това е основното ми кредо.

- Днес хората продължават ли да ви разпознават, спират ли ви?

- Непрекъснато.

- Какво ви казват?

- Чичко Филипов. Това е името, с което Слава Рачева ме кръсти и оттогава до ден-днешен то е онова, с което хората ме спират по пътя.

- Чувате ли се със Слава Рачева?

- По особени случаи - рожден ден, имен ден. На по-крупни събития.

- Ще ходите ли на тържество по случай 55-ия юбилей на БНТ?

- БНТ е тромав организъм. Ако се сетят, добре. Ако не се сетят, пак добре. Аз съм на 84 години, така че не се натискам да правя изяви заради слава или нещо от този род.

- С какво сте най-горд през всичките тези години?

- Най-много се гордея с това, че ми викат "чичко Филипов" абсолютно всички. Трябва да ви кажа, че е като всенародно признание.

- Като медал е.

- Медали, слава богу, имам. Имам и звание "заслужил артист", но нали ги отнеха. Медали, ордени имам.

- Кой ви помага вкъщи в домакинската работа, сам ли се справяте?

- Сам се справям и съм горд с това. Държа много на това да се справям сам. И тъй като зрението не ми пречи в това отношение, и си готвя сам, и си пазарувам сам, нямам проблеми.

- Къде живеете?

- В гарсониера в "Дружба". В голямото 4-стайно жилище, което имах, сега живее малкият ми син. Големият ми е в Англия, където е и бившата ми съпруга. Той е 4-стаен апартамент в "Младост". Когато се разведох, дадох това жилище на синовете си, тогава и двамата бяха тука. А на мен ми дадоха тази гарсониера, в която живея сега.

- С какво се занимават децата ви?

- Големият ми син е компютърен специалист, работи в Англия. Малкият засега е безработен.

- На вас не ви ли се иска да отидете в чужбина?

- Иска ми се, но нямам възможност. Не финансова. Просто за да отида, някой трябва да ме заведе.

- Съжалявате ли, че навремето не сте заминал в чужбина?

- Аз съм ходил по света толкова много. Стигнах дори до Тадж Махал. Бил съм там, влизал съм вътре. В Индия научих много неща. Ходил съм много по света, така че нямам чувството, че съм ограбен по отношение на контактите ми със света.

- Искал ли сте да оставате навън да живеете?

- Не, мястото ми за живеене е в България.