Живков пратил Ванга на изпит

С москвич я закарах в София за тестовете в БАН, разказва шофьорът Вънде Въндев

Вънде знае, че денят ще бъде необикновен още когато проницателката Ванга отваря задната врата на неговия москвич и сяда в колата.

Тя е привикана в София по заръка на първия партиен и държавен ръководител Тодор Живков през 1966 г. Славата на петричката врачка отдавна е напуснала пределите на малкото гранично градче. Пред вратата на нейната къща се тълпят хора, за която Ванга е последна надежда. Пророчицата вижда тяхното минало и предсказва бъдещето им. Дава им съвети, лекува... Местната милиция е притеснена. Как така една сляпа жена е в състояние да предсказва какво ще се случи след години?

По какъв начин говори с мъртвите? Всичко това никак не се връзва с идеологията на комунизма. Доктрината на червените отрича съществуването на Бог и всичко свръхестествено. Ченгетата започват да притесняват Ванга. Тогава при Живков отиват негови приближени, които лично са посещавали Ванга и са останали втрещени от способностите й. Тато трябва да реши как да се постъпи с феноменалната гадателка. Той отказва да вземе решението сам. Събира Министерския съвет за да умуват всички заедно. Стигат до идеята Ванга да бъде подложена на изпит в БАН и да докаже своите способности. Живков се съгласява.

Професор Георги Лозанов е избран за ръководител на изследванията.
Вънде качва в москвича си Ванга, нейната сестра Люба и Хрисав, който е нещо като охранител на проницателката.
"Никога няма да забравя този ден - разказва само за "България Днес" шофьорът. - Ванга седна на задната седалка, тя никога не се возеше отпред. В София я заведох я на сладкарница в луксозния хотел "Балкан". Учудих се колко много хора я познават. Народът скачаше по масите и я молеше да предсказва бъдещето.
Настоях да я оставят на мира, защото ще ходи на изпит. Дойде уреченият час и Ванга я извикаха в кабинета на професор Лозанов. Аз останах да чакам навън. Изпитът започна. Дълго време я разпитваха в кабинета, после ме накараха да изляза навън и да извикам първите хора, които ми се изпречат на пътя. Целта беше да са случайни минувачи и напълно непознати за Ванга. След края на теста Лозанов беше като гръмнат. Тя беше видяла живота на онези хора като на филм. Всички, присъствали на тестовете гледаха с увиснали ченета. Професорът трябваше да даде заключение. Прави му чест, че го направи достойно. Ванга беше назначена като държавен служител и получи заплата от 300 лв. Задълженията й бяха да прави това, което винаги е вършела - да помага на хората. Сестра й Люба като неин асистент взимаше 200 лв. Охраната Хрисав - 100 лв.

Така Ванга се превръща в златна кокошка за държавата. Всеки, който я посещава, плаща такса от 10 лв. и получава бележка от специално назначен касиер. Македонците дават по 30 германски марки и парите им ги прибират още на митницата. Гърците трябва да се бръкнат с по 60 долара. Толкова е тарифата и за всички други от капиталистическия свят. Всички са готови да плащат и надплащат. Опашките пред малката й къщичка са денонощни. Стига се дотам, че се правят предварителни записвания в един точно определен месец за цялата година. Който не успее да се дореди, остава за следващата. Ванга помага на хората до момента, в който коварна болест я приковава към леглото. Тя умира на този ден преди 20 години. На гроба й всеки ден идват хора, които вярват, че проницателката може да ги погледне от отвъдното.

Кристиан ИВАНОВ
Симеон ДЕМИРЕВ